Форум
От утре
Будилникът звъни. Искам още пет минути в леглото. Кафе. С мляко. Миене на зъбите. Обличане. Бързам за работа. Градски транспорт. Нова диета. Пак без резултат. Нова връзка. Старите проблеми. Нова година! Нови мечти?
1. Да сваля 10 кг
2. Да откажа цигарите
3. Да намеря някой чувствителен мъж и да спра да се обвързвам с всякакви от типа: алкохолици, работохолици, страхуващи се от сериозна връзка, воайори, емоционално извратени интелектуалци и перверзници. И най-важното – в никакъв случай с някого, който съчетава всичко това.
Това бяха новогодишните обещания на Рене Зелуегър в романтичната комедия „Дневникът на Бриджит Джоунс”. Звучи ли ви познато? Оказва се, че едно от най-разпространените занимания около празниците е съставянето на списък с цели. Нещо като писмо до Дядо Коледа, само че за пораснали момичета... и до себе си.
Списъкът с желания е равносметката за изминалата година. Моментът, в който се изправяш пред белия лист, пред съвестта си и пред миналото си и се опитваш да планираш бъдещето си. Обичаме усещането за ново начало, но и илюзията, че нещата са под наш контрол. От утре вече ще си нов човек – започваш да пиеш по 1.5 литра вода на ден, ще спортуваш редовно и ще обръщаш повече внимание на близките си.
Добре, че веднъж на 365 дни има Нова година, за да направим лек рестарт и да си изберем нови приоритети.
В топ 5 на повечето хора циркулират едни и същи неща. Номер 1 при много дами е отслабването – със заветните 5 или забележителните 25 кг. Промяната на двигателната култура и на хранителния план. Стремежът към съвършената фигура се намества чудесно във всяко ново начало – с диета от следващия понеделник или след Нова година. Нищо чудно, че бумът във фитнес залите е точно през януари. За съжаление често ентусиазмът изчезва точно толкова бързо, колкото се е появил. И бумът си остава само през януари. В режим на изчакване до следващия януари.
Отказването от вредните навици поставяме под номер 2 на символичната ни новогодишна стълбичка. И ако не са цигарите, алкохолът, кафето, кавгите с колегите, купоните до зори или безсмислените покупки на боклуци, със сигурност си имате своето малко дяволче, от което искате да се отървете. Аз вече 5-а поредна година си обещавам, че ще намаля шоколада, а редовният кроасан за закуска ще се превърне в ябълка. Е, продължавам активно и всекидневно да спонсорирам сладкарската промишленост у нас, да видим дали през 2010-а ще спонсорирам агробизнеса. Желанието да не бъде сама на следващата Коледа или да срещне приказния принц през новата година е в топ 3 не само на Бриджит Джоунс. Продължаваме с професионални дерзания и личностно развитие, за да завършим импровизираната ни класация с любимото ми – нови емоции и разтърсващите моменти. Скок с бънджи, пътуване до Египет или Япония, татуировка. Нещо, което те променя, което те кара да преодолееш и да опознаеш себе си, което те кара да се чувстваш жив и те изкарва от въртележката понеделник-петък на монотонното всекидневие.
Но всъщност какво е списъкът с желания? Преследване на американската мечта, собствен план за успех, сладка самоизмама или просто загуба на време? Според Джак Канфийлд (автор на „Пилешка супа за душата” и „Искай и ще ти се даде”) списъкът с желания е най-краткият път към нас самите. Пред белия лист и мечтите въображението не познава граници. Само трябва да му дадем възможност. Авторът препоръчва списък със 101-а цели, защото най-напред всеки вписва наболелите всекидневни въпроси, а по-нататък излива най-съкровените си желания, които също може да постигне, ако признае пред себе си, че наистина иска това. Важното е да имате ясна цел и да не спирате да търсите, да искате и да се стремите към постигането на мечтите си. А както казва американският писател милионер – „Никой не получава това, което не иска... освен ако не е заразно.”
Казват, че ясната цел е наполовина изминат път. Но трябва да имаш куража да направиш първата крачка. Преди време четох вдъхновяваща история за млад мечтател. Момче, което много искало да стане известен актьор. Всяка вечер се качвал на хълма над Лос Анджелис и си повтарял, че скоро този град ще бъде в краката му. Написал си и чек на негово име за 1 милион долара, който гледал всяка сутрин, преди да отиде на поредния кастинг. След години Холивуд бил в краката му, а той държал истински чек за 1 милион долара. На негово име. Джим Кери.
Съставянето на списъка е най-лесното нещо. Можеш да го изхвърлиш, изтриеш или пренебрегнеш. По-важна е всекидневната битка със собствените призраци, с комплексите, предразсъдъците, притесненията и страховете. Но усещането, когато отбелязваш поредната цел с „Постигнато”, е много мотивиращо и зареждащо с още повече ентусиазъм. Стига да не се откажеш пред първото „Не”, което срещнеш по пътя, или пред първата затворена врата. Със сигурност и Джим Кери неведнъж е бил отхвърлян, докато не получи Ролята. Желанието и страхът винаги вървят заедно. Но личността се гради именно чрез изборите, които прави, и в силата да продължи напред.
Междувременно се замислям за съдбата, за хороскопите, врачките, суеверията и идеята, че всичко е предначертано. Имаш един път, който трябва да следваш, а от теб нищо не зависи (край на мечтите и желанията!), не си отговорен за посоката, в която поема животът ти. Всичко е написано от звездите. Но ако живееш в град, в който звездите дори не могат да се видят, не е чудно, че животът ни има лека хаотичност, някаква космическа бъркотия. И ако всеки човек, който срещаме в живота си, който ни променя и оставя своя отпечатък върху нас, ако всеки удар на сърцето и всяка емоция са предначертани, няма ли опасност да направим грешен ход, да избягаме от своя Млечен път и да изпуснем съдбовния шанс? Ако в хороскопа ми пише за възкресяване на стара връзка, а това не се случи, нима съм изпуснала своята половинка завинаги? Разминават ли се планетите в личния ни живот, без да имаме шанса да ги привлечем умишлено в собственото си гравитационно поле?
„Човек не може да избяга от своята индивидуалност, тъй като тя е уникална. Напълно възможно е обаче да промени съдбата си в желана посока със силата на волята. Но винаги в
рамките на онова, което носи като заложби, потенциал и дарби – категорична е астроложката Кети Мартинова, която всеки месец ви съветва от страниците на GRAZIA. - Така че на практика ние ръководим живота си, а не разположението на звездите. Те просто са азбука от символи, чрез които можем да извадим съответните изводи за характера на човека и насоките на неговото личностно развитие. Индивидуалният хороскоп е идеалният начин за себепознание.“
Ако сме толкова убедени, че всичко е под наш контрол и единствено от нас зависи постигането на целите и промените в живота ни, защо така жадно и мазохистично поглъщаме прогнозите за края на света и края на връзката ни? Защо бизнесът на предсказанията процъфтява, а всеки иска да научи какво го очаква в бъдеще? Търгуването със страховете и надеждите на хората започва да взема заплашителни размери. Просто всеки се надява на по-добро утре.
Всеки търси своята бяла лястовица – едни я намират в усмивката на детето си, други в хороскопа, а трети продължават да я търсят, преодолявайки препятствията по пътя си. Всяко нещо придобива смисъл, щом повярваме в него. Понякога имаме нужда само от капчица упоритост и самоувереност, от вяра в собствените си способности, за да превърнем всяко желание в действителност.
Спомняте ли си как летяха никога непорастващите Питър Пан и компания в Невърленд? Те вярваха, че могат. И летяха!
Flash!
Вярата в Добрия старец, вълшебната фея или Господ се замени с вяра в собствените възможности. Вместо Десетте Божи заповеди си повтаряме Десетте закона на успешния бизнес, на добрия маркетинг, на бързото отслабване или на перфектната връзка. Номер едно от тях е несъмнената мантра „Ти можеш”, повтаряна до припадък и особено в екстремни моменти. Какво казахте за Неволята?! Вместо Библията и „Пепеляшка” сега четем приложна психология – „Изкуството да бъдеш Бог”, „Подсъзнанието може всичко”, „Принципите на успеха”. Нашата вълшебна пръчица е мобилният ни телефон, чувалът с подаръци – кредитната карта, а шапката (не)видимка – skype и facebook.
Обичаме да вярваме, че държим живота в собствените си ръце – сами чертаем пътя си, сами постигаме мечтите си, окичваме се със златния медал, но и сами си носим кръста.
Текст: Златина Георгиева
2. Да откажа цигарите
3. Да намеря някой чувствителен мъж и да спра да се обвързвам с всякакви от типа: алкохолици, работохолици, страхуващи се от сериозна връзка, воайори, емоционално извратени интелектуалци и перверзници. И най-важното – в никакъв случай с някого, който съчетава всичко това.
Това бяха новогодишните обещания на Рене Зелуегър в романтичната комедия „Дневникът на Бриджит Джоунс”. Звучи ли ви познато? Оказва се, че едно от най-разпространените занимания около празниците е съставянето на списък с цели. Нещо като писмо до Дядо Коледа, само че за пораснали момичета... и до себе си.
Списъкът с желания е равносметката за изминалата година. Моментът, в който се изправяш пред белия лист, пред съвестта си и пред миналото си и се опитваш да планираш бъдещето си. Обичаме усещането за ново начало, но и илюзията, че нещата са под наш контрол. От утре вече ще си нов човек – започваш да пиеш по 1.5 литра вода на ден, ще спортуваш редовно и ще обръщаш повече внимание на близките си.
Добре, че веднъж на 365 дни има Нова година, за да направим лек рестарт и да си изберем нови приоритети.
В топ 5 на повечето хора циркулират едни и същи неща. Номер 1 при много дами е отслабването – със заветните 5 или забележителните 25 кг. Промяната на двигателната култура и на хранителния план. Стремежът към съвършената фигура се намества чудесно във всяко ново начало – с диета от следващия понеделник или след Нова година. Нищо чудно, че бумът във фитнес залите е точно през януари. За съжаление често ентусиазмът изчезва точно толкова бързо, колкото се е появил. И бумът си остава само през януари. В режим на изчакване до следващия януари.
Отказването от вредните навици поставяме под номер 2 на символичната ни новогодишна стълбичка. И ако не са цигарите, алкохолът, кафето, кавгите с колегите, купоните до зори или безсмислените покупки на боклуци, със сигурност си имате своето малко дяволче, от което искате да се отървете. Аз вече 5-а поредна година си обещавам, че ще намаля шоколада, а редовният кроасан за закуска ще се превърне в ябълка. Е, продължавам активно и всекидневно да спонсорирам сладкарската промишленост у нас, да видим дали през 2010-а ще спонсорирам агробизнеса. Желанието да не бъде сама на следващата Коледа или да срещне приказния принц през новата година е в топ 3 не само на Бриджит Джоунс. Продължаваме с професионални дерзания и личностно развитие, за да завършим импровизираната ни класация с любимото ми – нови емоции и разтърсващите моменти. Скок с бънджи, пътуване до Египет или Япония, татуировка. Нещо, което те променя, което те кара да преодолееш и да опознаеш себе си, което те кара да се чувстваш жив и те изкарва от въртележката понеделник-петък на монотонното всекидневие.
Но всъщност какво е списъкът с желания? Преследване на американската мечта, собствен план за успех, сладка самоизмама или просто загуба на време? Според Джак Канфийлд (автор на „Пилешка супа за душата” и „Искай и ще ти се даде”) списъкът с желания е най-краткият път към нас самите. Пред белия лист и мечтите въображението не познава граници. Само трябва да му дадем възможност. Авторът препоръчва списък със 101-а цели, защото най-напред всеки вписва наболелите всекидневни въпроси, а по-нататък излива най-съкровените си желания, които също може да постигне, ако признае пред себе си, че наистина иска това. Важното е да имате ясна цел и да не спирате да търсите, да искате и да се стремите към постигането на мечтите си. А както казва американският писател милионер – „Никой не получава това, което не иска... освен ако не е заразно.”
Казват, че ясната цел е наполовина изминат път. Но трябва да имаш куража да направиш първата крачка. Преди време четох вдъхновяваща история за млад мечтател. Момче, което много искало да стане известен актьор. Всяка вечер се качвал на хълма над Лос Анджелис и си повтарял, че скоро този град ще бъде в краката му. Написал си и чек на негово име за 1 милион долара, който гледал всяка сутрин, преди да отиде на поредния кастинг. След години Холивуд бил в краката му, а той държал истински чек за 1 милион долара. На негово име. Джим Кери.
Съставянето на списъка е най-лесното нещо. Можеш да го изхвърлиш, изтриеш или пренебрегнеш. По-важна е всекидневната битка със собствените призраци, с комплексите, предразсъдъците, притесненията и страховете. Но усещането, когато отбелязваш поредната цел с „Постигнато”, е много мотивиращо и зареждащо с още повече ентусиазъм. Стига да не се откажеш пред първото „Не”, което срещнеш по пътя, или пред първата затворена врата. Със сигурност и Джим Кери неведнъж е бил отхвърлян, докато не получи Ролята. Желанието и страхът винаги вървят заедно. Но личността се гради именно чрез изборите, които прави, и в силата да продължи напред.
Междувременно се замислям за съдбата, за хороскопите, врачките, суеверията и идеята, че всичко е предначертано. Имаш един път, който трябва да следваш, а от теб нищо не зависи (край на мечтите и желанията!), не си отговорен за посоката, в която поема животът ти. Всичко е написано от звездите. Но ако живееш в град, в който звездите дори не могат да се видят, не е чудно, че животът ни има лека хаотичност, някаква космическа бъркотия. И ако всеки човек, който срещаме в живота си, който ни променя и оставя своя отпечатък върху нас, ако всеки удар на сърцето и всяка емоция са предначертани, няма ли опасност да направим грешен ход, да избягаме от своя Млечен път и да изпуснем съдбовния шанс? Ако в хороскопа ми пише за възкресяване на стара връзка, а това не се случи, нима съм изпуснала своята половинка завинаги? Разминават ли се планетите в личния ни живот, без да имаме шанса да ги привлечем умишлено в собственото си гравитационно поле?
„Човек не може да избяга от своята индивидуалност, тъй като тя е уникална. Напълно възможно е обаче да промени съдбата си в желана посока със силата на волята. Но винаги в
рамките на онова, което носи като заложби, потенциал и дарби – категорична е астроложката Кети Мартинова, която всеки месец ви съветва от страниците на GRAZIA. - Така че на практика ние ръководим живота си, а не разположението на звездите. Те просто са азбука от символи, чрез които можем да извадим съответните изводи за характера на човека и насоките на неговото личностно развитие. Индивидуалният хороскоп е идеалният начин за себепознание.“
Ако сме толкова убедени, че всичко е под наш контрол и единствено от нас зависи постигането на целите и промените в живота ни, защо така жадно и мазохистично поглъщаме прогнозите за края на света и края на връзката ни? Защо бизнесът на предсказанията процъфтява, а всеки иска да научи какво го очаква в бъдеще? Търгуването със страховете и надеждите на хората започва да взема заплашителни размери. Просто всеки се надява на по-добро утре.
Всеки търси своята бяла лястовица – едни я намират в усмивката на детето си, други в хороскопа, а трети продължават да я търсят, преодолявайки препятствията по пътя си. Всяко нещо придобива смисъл, щом повярваме в него. Понякога имаме нужда само от капчица упоритост и самоувереност, от вяра в собствените си способности, за да превърнем всяко желание в действителност.
Спомняте ли си как летяха никога непорастващите Питър Пан и компания в Невърленд? Те вярваха, че могат. И летяха!
Flash!
Вярата в Добрия старец, вълшебната фея или Господ се замени с вяра в собствените възможности. Вместо Десетте Божи заповеди си повтаряме Десетте закона на успешния бизнес, на добрия маркетинг, на бързото отслабване или на перфектната връзка. Номер едно от тях е несъмнената мантра „Ти можеш”, повтаряна до припадък и особено в екстремни моменти. Какво казахте за Неволята?! Вместо Библията и „Пепеляшка” сега четем приложна психология – „Изкуството да бъдеш Бог”, „Подсъзнанието може всичко”, „Принципите на успеха”. Нашата вълшебна пръчица е мобилният ни телефон, чувалът с подаръци – кредитната карта, а шапката (не)видимка – skype и facebook.
Обичаме да вярваме, че държим живота в собствените си ръце – сами чертаем пътя си, сами постигаме мечтите си, окичваме се със златния медал, но и сами си носим кръста.
