Да си спасиш кожата

Сред настъпилата тишина в стаята и притаения дъх на останалите, любопитно чакащи развръзката, взех “подаръка” и го заразглеждах с нескрита неприязън. Постъпката ме изненада, но в никакъв случай не ме шокира – с въпросната приятелка често бяхме водили спорове дали е етично или не да се носят естествени животински кожи и което е по-важно, може ли да се защити жестоката и напълно ненужна смърт в името на модната индустрия. С една дума, станахме част от един от най-големите дебати в тази индустрия –  кожа или не? Аз смятам, че е неморално да се убиват невинни животни само с цел да им се одере кожата, а приятелката ми и хората като нея вярват, че природата им е даденост и колкото по-редки са животните, с които са се накиприли, толкова по-близо са до статут на божества.  Разбрах, че подаръкът е по-скоро предизвикателство, отправено към мен и моите морални убеждения. Потвърдиха го еxидната й усмивка и погледът, в който ясно се четяха думите: “Да те видя сега как ще устоиш на това, моето момиче?” От този ден обикновеният спор между нас прерасна в открита и безскрупулна война.
Всъщност моят скрит бунт срещу този вид “мода” започна отдавна. Още от малка се ужасявам от умрелите животни, които се превръщат в дрехи – като се започне от наложилата се като модна емблема на “комунистическия шик” умряла лисица около врата и се стигне до огромните заешки кожуси, които превръщаха съседката във вървящо чудовище (макар и само в детското ми съзнание). С годините информацията ми за тази индустрия и последствията от нея нарастваше, което само затвърди ненавистта ми. До момента, в който Круела де Bил (както съм решила да наричам моята приятелка в статията) не ми подари заешка кожа, моят гардероб беше “без жестокост” (от англ. cruelty free). Никога не съм имала желание да притежавам подобна дреха и затова същата вечер започнах да разглеждам новото ми лъскаво елече с черна козинка, за да се опитам да разбера какво намират хората в това да носят умрели животни върху телата си. И колкото и да не искам да го призная, разбрах донякъде защо се харесва – излъчва усещане за лукс и блясък.

В момента носенето на естествени кожи се асоциира с разкош и богатство, дори с превъзходство. Но това до неотдавна не беше така. Само преди десет години есенно-зимната колекция за 2008 на Jean-Paul Gaultier, която триумфално върна естествената кожа от лисица на подиума, би се равнявала на професионално самоубийство. Но днес дизайнери като Вивиан Уестууд и Стела Макартни, които продължават моралния бунт на природозащитниците, са по-скоро рядкост. Вероятно все по-малко хора се замислят, че 85% от животните, използвани като източник на кожи, се отглеждат в специализирани ферми по света (защото вече не се срещат в природата или са толкова редки, че ловът им е забранен),  където живеят кратък живот, често придружен с изключителна мизерия и страдания и преждевременно съкратен от жестока смърт (с електрически ток или газ), а някои биват одирани живи (за да се спестят разходи). Тъжната истина е, че зад приказните модни ревюта на Dior и Fendi например се крие една брутална практика.

Отново се вгледах в своя елек от заек. Да, от една страна, заешката кожа е сред така наречените “сиви зони” в модата, защото подобно на телешката и агнешката може да се категоризира като остатъчен продукт на хранителната индустрия. Аз лично нямам особено отношение към телешката и агнешката кожа, защото съм против пилеенето на ресурси, а нека бъдем реалисти – светът никога няма да предприеме глобално преминаване към вегетарианство. Така че не виждам смисъл да се унищожава нещо, което може да се използва. Но от друга страна, има ферми за зайци (както и за овце), чиято единствена цел е да произвеждат кожи. Запитах се откъде ли са зайците, които са били умъртвени за елека? Разгледах за етикет, даващ отговор на въпросите ми. Не намерих. И така, след дълги размисли реших, че мястото му е някъде в затънтените ъгли на килера ми, там където според мен е и мястото на тази кървава индустрия, някъде в миналото. 
Що се отнася до моята приятелка, войната продължава — нейният подарък за Коледа беше плакат с надпис “It takes 40 dumb animals tо make а coat... but only one to wear it.”  И въпреки че няма да променя мнението й (колекцията й от кожи става заплашителна), искам поне да я накарам да се замисли малко. Защото колкото и крайни да са тези думи, превърнали се в символ на малката революция » на природозащитниците по света в края на миналия век, не може да се отрече, че в тях има поне доза истина. Човекът е най-жестокото животно от всички, защото, докато животните убиват, за да оцелеят, ние отдавна убиваме и от суета, и за забавление. Може би проблемът с използването на естествени кожи в модната индустрия не е най-важният на света (и особено в България), но той несъмнено е част от един много по-глобален проблем като опазването на околната среда, или по-точно спирането на безмилостното й унищожение от човека. За разлика от нашите далечни предци днес ние имаме памук, вълна, лен и толкова други материи, че не мога да проумея нуждата да  убиваме като в праисторическите времена. Особено в момент като този, в който човечеството води най-важната война в историята си, войната за оцеляване на планетата и на живота такъв, какъвто го познаваме.

Flash!
След успешни кампании на природозащитниците през 80-те и 90-те години на миналия век, придружени от шокиращи разкрития и графични материали, излагащи на показ бруталността, с която се добива естествената кожа, хората започват масово да я избягват. Някои дизайнери обявяват, че спират да използват естествени кожи в колекциите си, а останалите просто не смеят поради нарасналото публично недоволство; супермоделите на 90-те пък се снимат за една от най-успешните кампании на PETA (People for ethical treatment of animals), придружена от надпис, в който заявяват, че биха предпочели да ходят голи, отколкото да носят кожи. За съжаление този период свърши с настъпването на новия век...

Текст: Северина Тодорова
Фотография: PETA, PR