Мисията на едно щастливо момиче

Мисията на едно щастливо

Само един поглед в изразителните

Ако кажа, че има роля, която не бих изиграла, съм сигурна, че точно утре точно такава роля ще ме изкуши“, казва Ана Пападопулу, която е убедена, че ролята в живота й е: „Да си бъда аз.“ На сцената на театъра или на големия екран обаче тя може да е всеки друг, за да се наслади на уникалния шанс да е различна. Доказва го и с последната си роля в нашумялата лента на режисьора Димитър Митовски „Мисия Лондон“, където влиза в образа на дръзка стриптийзьорка. За филма, за магията на Лондон и за смислените мисии в живота – разговор с едно красиво и непринудено момиче, което упорито вярва в силата на любовта.

GRAZIA: Как ти се стори Лондон?
Ана Пападопулу: Досега не бях ходила там – беше изключително и вълнуващо. Огромен и космополитен град! Накъдето и да се обърнех, виждах картини, виждах светове, събрани на едно място, хора и култури, цветове и настроения. Наистина незабравимо, почти сюрреално. Толкова различно от всичко, което бях виждала досега. Понякога си мислех, че ако има извънземни, то те със сигурност също са се интегрирали в огромния град, без опасност да бъдат забелязани. За щастие Юлиан Вергов беше до мен в макар и малкото разходки, иначе със сигурност нямаше да успея да се върна в хотела или на снимки навреме. Той беше моят гид в този прелестен град.

G: Какво би пренесла от Лондон в София?
АП: Парковете. Определено ме впечатлиха, безкрайните зелени пространства, хората, които ходят бавно, за никъде не бързат. Истинска красота. В подобен град, където всичко изглежда на бързи обороти, изведнъж се озоваваш извън времето, в пълна хармония с природата. Ето това бих пренесла. Възможността да бъдеш в града и да можеш да избягаш от суетата му.

G: Каква е твоята мисия в живота?
АП: Въпрос, на който едва ли бих могла да отговоря. Но все пак, ако опростя и едновременно усложня – да бъда добър човек и добра майка. Да не се страхувам да бъда себе си. И да приема света, какъвто е, без това да ме травмира. Да имам силата да променям нещата, които не харесвам, по най-добрия начин за мен и за заобикалящия ме свят.

G: Във филма „Мисия Лондон” твоята героиня е стриптийзьорка, лесно ли влезе в роля?
АП: О, не беше лесно! Но беше интересно. Катя съвсем на прилича на мен. Тя е смела, разкрепостена, има самочувствието на жена, която може сама да се справя с живота си, изобщо пълната ми противоположност. А в същото време е просто едно момиче като мен. Винаги ми е било любопитно да вляза в главата на едно точно такова момиче, да открия и в себе си нещо от него, някъде дълбоко, свито, но чакащо подходящия момент да се развихри. И благодарение на Димитър Митовски имах възможността да попадна в тази непозната за мен земя. Благодарна съм му за доверието и помощта. Беше нещо важно за мен, беше една голяма стъпка в развитието ми. Да се отпусна и да повярвам, че мога да бъда макар за кратко такава. Като актьори имаме уникалния шанс да можем да бъдем различни. И да сме себе си едновременно с това.

G: Всяка роля ли си готова да изиграеш?
АП: Зависи от периода, в който се намирам. От текста, който ми се предлага, от идеята на текста. И разбира се, от режисьора, от екипа и така нататък. Твърде комплексно е.

G: Случвало ли ти се е вкъщи да продължаваш да играеш?
АП: Не. Слава на Бога! Животът ми извън сцената е моят живот. На Ана. И досега не съм успявала никога да се правя на друга, на някоя различна от мен и никога не съм разбирала хората, които играят роли. Дори понякога съм си казвала, ето, сега ако можех да бъда по-друга, но аз не мога. Опитвам се и вярвам, че съм напълно естествен и спонтанен човек.

G: Коя е ролята, която винаги ще помниш?
АП: Обичам всички героини, които съм играла досега. Всяка от тях ми е помагала да стана по-зряла.

G: Актрисите са много експресивни, ти такава ли си?
АП: Не бих казала. Аз съм по-скоро интровертен тип, но иначе съм открита. Но не съм буйна, рядко излизам от вкъщи и имам тесен кръг от приятели, с които обикновено се събираме на тихи места. Иначе съм емоционална и действам доста прибързано понякога. Но се боря с припряността си от години и вече съм постигнала някакво елементарно развитие по въпроса.

G: Какво може да те натъжи?
АП: Абсолютно всичко. От най-малката дреболия до най-големи и глобални проблеми. Както казва моята приятелка Ставрула -
„ти, ми амор, си истинска Drama Queen!”

G: Изпадаш ли в депресии?
АП: Разбира се. Аз не познавам човек, който да не изпада. И би ми било любопитно, ако има такъв, да съм дори за час в главата му. Сигурно е истинска нирвана. А относно излизането – мисля, че само ние самите сме способни да се извадим от тези мрачни води. И най-великата сила винаги съм я откривала в любовта. Любовта в мен и в Живота. Любовта във всеки един смисъл. Разбира се, да имаш семейство и приятели, които те подкрепят, е истинско богатство. А те винаги са близо до мен. За което съм им безкрайно признателна.

G: Когато си вкъщи, какво обичаш да правиш?
АП: Да спя, да чета, да готвя и най-вече да съм със сина ми Богдан.

G: Беше омъжена за Стоян Радев, защо се разделихте?
АП: Личният ми живот е нещо, което не бих обсъждала с която и да е медия. Важното е, че се обичаме и уважаваме. Грижим се по равно за детето ни и имаме едно за външния свят разделено, но за нас абсолютно сплотено семейство. Дори започваме репетиции заедно със Стоян в Народния театър.

G: Пролет е, сезон на промени, ти какво ще промениш?
АП: Мисля да карам по-често колело и да помагам с каквото мога в добрите проекти за озеленяването на София. Наскоро направихме първия по рода си тиймбилдинг с помощта на Общината и по идея на Христо от „Your Gardener” и беше прекрасно. Изчистихме и прекопахме една градинка, засяхме семена за трева и всички бяхме толкова щастливи. Ако всеки изчисти поне зеленото пространство около дома си, ще живеем в един по-красив и по-чист град! Наистина мисля, че сами можем да си помогнем много. А аз просто искам детето ми да расте в една по-уютна и зелена София.

G: Как протича твоето ежедневие?
АП: В момента доста концентрирано. Репетиции с Теди Москов по пиесата „Сирано”, после репетиции със Стоян Радев, после представления. Така ще бъде до края на сезона. След това, надявам се, дълъг престой на морето и никакви ангажименти извън семейството.

G: Последен въпрос, на кой филм прилича животът ти?
АП: Сега го гледам. „…Бог не е създал човек дълговечен...”, но се надявам да е пълнометражен и да има добър край.