Почти богиня

Преди години един мъж ми направи

Преди години един мъж ми направи умопомрачителен комплимент: „Толкова си красива... нямаш представа колко си красива... на приглушено осветление си почти богиня!” Все още харесвам този мъж, но той така и не е казал нищо, което поне малко да се доближи до това толкова искрено и мило изказване. Защото аз съм доста далеч от богините все пак...
И то на всички видове осветление

Какво е красотата? Нещо, което съществува като идеал и до което трябва да се опитваме ежедневно да се доближим, или изцяло субективна представа в измъчените ни глави? Години наред смятах, че т.нар. естествена красота и промените, които тя претърпява, са най-ценният подарък от природата.
Сега съм разколебана – от известно време собствената ми майка се отнася доста презрително към природата и нейните дарове. „Ти не разбираш – казва тя. – Какво значи естествено? Аз естествено и абсолютно спонтанно се чувствам на трийсет - трийсет и пет. Така ми идва отвътре. Поглеждам в огледалото – петдесет и пет. Не само не ми е естествено, а си е направо потискащо. И не виждам нищо неестествено в нито едно козметично средство, включително в пластичната хирургия.” Слава богу, по ред причини тя няма нито една пластична операция... Стоп! Защо „слава богу”?

Какво лошо има в това да преследваш естествената красота – тази, която идва отвътре – с цената на всичко? Разбира се, никому не е потребно нечие лице да заприлича на клоунска маска или на фараона Тутанкамон. Имам предвид подходящо и щастливо използване на всички средства, които превръщат съвременната жена в богиня. И то абсолютно заслужено.

Ако случайно някоя жена продължава да твърди, че е представител и поддръжник на изчезващата порода natural beauty, нека преброим колко естествени елемента имаме по себе си. Добре, косата, ноктите и веждите отпадат автоматично. За съжаление парфюмът също не е с нас от раждането. В даден момент от живота пък подходящият сутиен става втора кожа... О, да, кожата – поне два-три пъти се случва на върха на носа или на челото ни да избие пъпка колкото копче на асансьор. За да се предотврати подобно произшествие, както и за да се тушират последствията, е необходимо да се прибегне до цяла система, целяща да запази естественото сияние на лицето. За гладки и женствено изглеждащи крака си има други системи – коя от коя по-болезнени.
Накрая, след всички тези невинни и отдавна приемащи се за естествени процедури, ние се изправяме пред огледалото в коридора и тепърва започваме да се борим за красотата, която заслужаваме.

Случва се да чуем от някой мъж, че не харесва еди-какви си жени, че най-красиви си остават жените, които НЕ... не правят това и това със себе си. Моето лично мнение е, че подобни представители на силния пол всъщност се опитват да възразят срещу полагането на парти грим преди бизнес среща или разходка на кучето в кварталната градинка. Защото същите мъже нямат нищо против, ако бъдат удостоени с внимание от някоя истински красива жена, владееща всички средства и оръжия – леки и тежки (и умееща да стреля с тях точно и по същество). И то най-вече на парти, с парти имидж.

Интересно е как обичаме да се разделяме на лагери – за и против. За и против пластичната хирургия, за и против чалгата, за и против нулевия размер, строгите диети, сурогатното майчинство, пушенето на обществени места, шумната музика, вегетарианството, бездомните кучета... Ох! Умерените са доста малко, направо николко и никой лагер не ги припознава за свои. За съжаление от рождение попадаме сред клишета, които настояват да бъдат следвани – царствено срамежливата Спяща красавица, наивно невинната Снежанка, досадно комплексираната Пепеляшка, после онази ужасно неприятна жена Анджелина Джоли, която има Оскар, Брад Пит, замък във Франция, дечица колкото цял баскетболен отбор, страхотна кариера, добро сърце и огромно желание да бъде снимана. И която е отделила доста време и старания, за да се превърне в красавицата от „Мистър и мисис Смит”. Няма начин – истината е, че онова, което наричаме красота, е личният критерий на всеки един, а единственото, което ни сближава, е любовта към блясъка. И стремежът да го уловим, да го положим върху себе си и да го „заковем” там завинаги.
Разбира се, тук не става въпрос, че всички дребни несъвършенства трябва да бъдат премахнати, крити или да не говорим за тях. Несъвършенствата са живото доказателство, че сме Почти богини. Защото истински богини няма и онази ужасно неприятна жена знае това много добре.
Съгласна съм, че блясъкът не е нещо, което се търкаля в ъгъла на гардероба и чака да бъде нахлузено като чифт неудобни, но страхотно модерни обувки. Има мигове и дни, когато умората те събаря като с чук, а личният треньор и стилист се намират някъде на територията на несбъднатите мечти. И все пак. Все пак едно от най-приятните неща в живота си остава усещането за естествена красота, която струи толкова силно отвътре, че чак е в състояние да подчини реалността. Ако сте философски настроени и наистина вярвате, че красотата щяла да спаси света, то направете едно добро дело – бъдете красиви и така спасявайте света всеки ден. Вселената и съдбата със сигурност ще се отблагодарят за по-добна щедрост. Ако не с Брад Пит или Джейк Джиленхал, то с някого, който може да задържи вниманието и интереса ви много повече от два часа филмово време.