Made in Bulgaria

„Преди месец ми подариха

„Преди месец ми подариха сако на H&M от Лондон, а на етикета пишеше Made in Bulgaria”, разказа ми една позната. Знаех, че у нас се произвеждат колекциите на известни марки като MaxMara, Calvin Klein и Ralph Lauren, които след това се продават на европейския пазар, но нямах представа какъв е мащабът на тази индустрия. Оказа се, че е огромен

Над 90% от продукцията на шивашките фабрики у нас се изнася за чужди пазари под чужда марка, а за половин година общият износ се равнява на 1.5 млрд. лева, сочат данните на Българската асоциация за производство и износ на облекло и текстил (БАПИОТ). Българските производители работят главно за Европа, като правят изделия по поръчка. Изпълняват се чужди модели на различни дизайнери, които идват с готови кройки и платове. А след това дизайнерските дрехи, произведени в България, отпътуват към европейските бутици. И стават скъпи европейски дрехи.

Но успява ли българската шивашка промишленост да предложи конкурентно качество и цени на международните пазари? Според специалистите в бранша у нас работят едни от най-добре оборудваните фабрики в Европа. „Самият факт, че в България се произвеждат MaxMara, Tommy Hilfiger, Roy Robson, които си сътрудничат от години със страната ни, доказва, че българските фирми работят с високо качество, бързи доставки, бързи поръчки и изпълняват сложни модели – казва Мариана Манолова, изп. директор на БАПИОТ. – Например има италианска марка, за която се изработва продукт направо с етикета и с цената и който отива директно в магазина. Това е безспорно признание за качеството.”

Най-голям износ има за Германия, Италия, Франция, Австрия. „Заради кризата обаче в момента се осъществява пренареждане на пазарите – допълва Манолова. – Около нас има много конкуренти като Румъния, Турция, Албания, Македония, които имат сериозно спонсориране от правителствата си, най-вече в областта на рекламата. В България не е така и ние сме в неравна конкурентна среда. Сега е моментът да промотираме, да рекламираме България като добро място за производство и инвестиции.”

Много от големите брандове изнасят шивашките си фабрики в Азия – Индия и Китай са окупирали пазара, като предлагат ниски цени, много ръце в производството и изпълнение на огромни поръчки. Само че Китай е далеч, а транспортните разходи оскъпяват и забавят доставката. Поемайки много от европейските поръчки, превръща ли се България в Китай за Европа? Хората от бранша са категорични – не. Масовото производство си остава в Далечния изток, страната ни изпълнява бутикови поръчки.

Парадоксално е, че има нашенци, които предпочитат да си купят нещо „марково” само за да се похвалят с етикета, а същото това „марково” е произведено в Русе или Пловдив. Българинът страда от снобизъм. „Може да е втора употреба, но важното е каква е марката – казва Магдалена Стоянова, председател на браншовия съюз на леката промишленост в Русе. – И лудите пари, които се дават за скъпи маркови дрехи, просто са пари, дадени на вятъра, предвид факта, че много от въпросните дрехи са правени в България.” А шивачката, която произвежда блуза за 200 лв., носи такава за 5. Единствената разлика е, че на своята не е зашила етикета с марката.

Но кога и марката ще стане българска, а не само производството? Защо мога да изброя 10 френски или италиански модни къщи, а нашите марки не пробиват на Запад? През последните години все повече фирми се опитват да създават собствени колекции, които да продават на вътрешния или на чуждия пазар. За да се утвърди един бранд обаче, трябва да мине много време. „В момента много сериозно започваме да разработваме и да произвеждаме готови колекции, които да предлагаме под чужди марки. Марката продава”, обобщава Стоянова.

Получава се обезличаване на българските дизайнери, които не се подписват като създатели на колекциите си. В името на реализацията творческият, индивидуалният талант потъва някъде между метрите плат и скиците за пролетно-лятната колекция. И в крайна сметка дизайнерите не могат да се наложат в модната индустрия.

„Български лица има – казва проф. Любомир Стойков, председател на Българската академия за мода. – Аз имам мой термин по този въпрос – „българската следа в световната мода”. За такива имена като Кристиан Лакроа, Пако Рабан, Лойд Клайн и редица други са работили и продължават да работят българи. Проблемът е, че ние нямаме успешна българска марка, която да е позната по света. Основните причини са, че няма мениджмънт, няма маркетинг, няма публични комуникации. Нашите модни къщи не мислят в перспектива за своята реализация, не мислят за своя имидж.”

В българските университети например специалността моден дизайн е изключително желана, а всеки студент или млад дизайнер се впуска в тази индустрия с идеята, че един ден ще има собствена модна къща и собствена марка. Със сигурност след скицирането на колекцията се вижда как излиза на подиума след своите модели, на световните модни седмици и получава аплодисменти. Но всъщност имат ли шанс младите български таланти да се реализират като създатели на собствени колекции? „Много вярвам на младите дизайнери, защото са информирани, начетени, не са обременени от догматични схеми и модели на мислене и поведение. От чисто творческа гледна точка те не отстъпват на своите задгранични връстници. - твърди проф. Стойков. - Но шансът да попаднат в екипа на някои от големите имена в световната мода е незначителен. Във Великобритания всяка година завършват между 8 и 10 хиляди млади дизайнери. От тях единици са тези, които се реализират по специалността си. Останалите стават производители, технолози, стилисти. Друг важен момент е, че успелите български дизайнери не създават школа, не предават умения, не подготвят своята смяна.” По този начин не се утъпква пътека, не се създава коловоз, по който да премине следващият млад дизайнер, който евентуално ще блесне в светлините на европейските прожектори със своето име и със своята колекция. Ето защо българските производители ще се гордеят с качествена изработка, но българските дизайнери ще остават скрити под сянката на чужди марки, на които продават уменията си. А на етикетите ще продължава да пише Made in Bulgaria.

flash!
Следващата стъпка в модната индустрия е така наречената бутикова конфекция, категоричен е Мартин Йорданов, собственик на фабрика за костюми. Това са специално създадени и ушити за конкретен клиент дрехи. Така както преди години шивачката от съседния блок ни взимаше размерите и ни правеше рокля. Индивидуалните клиентски поръчки ще се шият във фабриките, но всеки ще знае, че носи уникална дреха, съобразена с точните му изисквания и размери, която ще бъде изработвана за много по-кратко време.