Майки и дъщери

Прекрасни жени, популярни тв

Прекрасни жени, популярни тв водещи и щастливи майки - Гала, Марта Вачкова и Радост Драганова позират заедно с дъщерите си специално за GRAZIA. И ни подаряват по една изповед – от майка за дъщеря

ГАЛА И МАРИ

Те са майка и дъщеря, а вече и приятелки. Мари е на 13 години, харесва работата на Гала, но е сигурна, че не иска да се занимава с телевизия. Предпочита да бъде актриса

Мари събира феи, но е получила и много ангели, защото и те имат криле... Най-добрата й приятелка е Рада (дъщерята на Марта Вачкова) – двете седят на един чин, неразделни са й след училище. Реалната й мечта е да има братче или сестричка.

Гала за Мари:
Винаги съм искала да имам дъщеря. Преди да имам Мари, не знам защо, но след като я родих, вече знам, че това е най-прекрасното нещо, което може да се случи на една майка – да има дъщеря. И колкото и деца да имам, ако даде Господ още едно, отново бих искала да е дъщеря.
Старая се да бъда толерантна, въпреки че понякога проявявам егоизъм и се опитвам да налагам неща, които според мен са по-добре за нея. Тя много деликатно не ги отхвърля, но ми показва с времето, че няма да станат. В много отношения тя е по-мъдра от мен. Понякога си мисля, че прекалих със строгостта си, когато бе-ше по-малка – не исках да се чувства специална само защото съм популярна. Така я направих по-интровертна и сега съжалявам. От няколко години се опитвам да компенсирам и й давам много свобода.
Страхувам се за нея през цялото време. Но все гледам да вярвам, че я чакат само хубави мигове, и така се опитвам да прогоня лошите мисли. Изпитвала съм ужас, когато се е случвало аз да водя предаване, а тя да е в операция с пълна упойка.
Гордея се, когато учителите ми казват, че всички в класа я обичат. Че е като една малка Майка Тереза, която умиро-творява. Предпочита да потушава конфликтите около себе си.
Искам да я науча да се радва на успехите на другите, защото да си съпричастен към страданието на хората е много по-лесно. Искам да е добър и великодушен човек. И искам да запазя топлата си обич към нея до последния си дъх.
Мечтая да сбъдна нейната мечта да има братче или сестричка. Мечтаех да тръгне по моя професионален път, но тя от много малка ми е показала, че не харесва телевизията. Няма значение каква ще бъде, като порасне, важно е това, което прави, да й доставя удоволствие.
Научих се да виждам чудесата покрай нея. Започнах да забелязвам малките неща от живота. Научих се да ценя всеки миг, всяка усмивка, всяка радост. Още има какво да науча.
Да съм майка е чувство, емоция, болка и страх. Не знам дали съм добра майка, но се старая. Психолозите казват, че ка-чеството е по-важно от количеството, това ме успокоява, но мисля, че прекараното време с дъщеря ми е над всичко.
Миг щастие... Не е миг, а цял живот с нея, въпреки че аз не харесвам понятието щастие, защото то е като съвършенството – винаги има нещо, което не достига, за да се постигне. Но съществуването на Мари до мен вече 13 години се доближава до съвършенството.

МАРТА И РАДА

Марта и Рада са приятелки с роднинска връзка помежду си. Марта смята, че макар да е на 12, Рада често е по-голямата в техните отношения

Прекарват много време заедно, но не достатъчно. Рада обича да кара ски и не обича, когато Марта й се кара. Не изразява ярко емоциите си – за разлика от майка й, която плаче от радост и от мъка, Рада плаче само от гняв. Двете обичат да ходят по женски на спа процедури.

Марта за Рада:
Казват, че майките, които имат дъщери, са благословени, защото момичетата са по-обичливи, защото си имаш вярно другарче. Ние сме три поколения приятелки. С моята майка винаги съм била близка, с възрастта отношенията ни ставаха все по-близки, така е до днес. Радвам се, че с Рада успях също да постигна тези отношения.
Вярвам, че това, което трябва да даваме на децата, е Любов. На всичко друго те учи животът. Ние трябва да сме приятели с децата си. Аз се съобразявам с това, което тя иска и харесва. Понякога, разбира се, налагам родителски монопол – например кой филм да гледаме, но пък гледах „Аватар“ само заради нея. Поставям я наравно до себе си, приемам я като голям човек.
Насърчавам я в изкуството, защото от това разбирам. А също и в спорта, защото той възпитава и самодисциплинира. Винаги си мечтая как събота и неделя ще се излежавам цял ден, но заради нея почти винаги пътуваме. През зимата всеки уикенд ходихме на Банско, защото тя обожава да кара ски.
Страхът за нея ме преследва всеки един миг, в който тя не е пред очите ми. Не се страхувам, че ще падне, че ще се удари, не изпитвам страх от физическата болка, страхувам се някой да не нарани душата й. По-страшно е, че няма как да я предпазя, просто я уча да оцелява.
Гордея се, че е толкова добра. Постига успехи в училище, получава похвали. Гордея се, когато я виждам да кара ски и как е номер едно за мен. Гордея се, че има приятели, които имат нужда от нея. Момчета, които я харесват. Гордея се, че я имам, че е моя дъщеря и моя приятелка.
Искам да има късмет и да успее да се реализира. Не мисля, че ще бъде дизайнер, въпреки че се увлича по модата. Не мисля, че ще бъде лекар. Харесва й да е детектив, в което има много фантазия. От известно време я водя на тестове за професионално ориентиране, за да я насърчавам в правилната посока. Професията заема повече от половината ти живот, затова е много важно да се чувстваш щастлив от това, което правиш.
Аз не знам какво е да си майка, знам какво е да си приятел, най-добрият приятел. Надявам се да съм и добра майка, защото изцяло съм й се отдала. Телеви-зията взима от времето ни заедно, но това, което повече ощетява Рада от работата ми в телевизията, са нервите. Единствената тежест, която усещам от майчинството, е отговорността.
Миг щастие... Аз и Рада гушнати в морето. Разменяме си ролите – тя е майката, а аз съм бебето, защото мен само във водата може да ме вдигнат повечето хора, включително и тя. Носи ме, все едно мен ме е страх от нещо.

РАДОСТ И ИЗАБЕЛА

Те са модерни майка и дъщеря. Радост дава пълна свобода на Изабела, защото макар да е само на 3 години, тя е много разумна

Изабела е малка принцеса, която обича да прави масаж на Радост и да режисира диалози. Като този: Изабела: I love you – Обичам те. Радост: И аз. Изабела: Аз повече. Радост: Аз повече... и така, докато Изабела направи заключението: Всъщност и двете повече.

Радост за Изабела:
От малка знаех за себе си, че първото ми дете ще е момиче, може би оттогава идва тази убеденост и това желание. Още когато за първи път я гушнах, аз имах отношение към нея като към човек със собствена позиция и виждане за живота, с която ще се съобразявам.
Моята майка беше много строга към мен. Много малко неща са ми били позволени. Сега аз съм нейната диаметрална противоположност – позволявам доста неща на Изабела. Строга съм, когато е застрашено здравето й или когато трябва да разбере нещо важно, което ще има траен ефект. Днес чувствам майка ми като приятелка, но в детските ми години не беше така. Докато мисля, че Изабела и сега ме чувства много близка.
Искам да я науча да бъде много смела в мечтите си и да не се отказва от тях, дори когато по пътя й има трудности.
Страх има винаги, когато обичаш безусловно и без ограничения, това е страх без основание, страх от това да не изгубиш този човек. Случва ми се, но това е за около секунда-две и след това отминава. Тя още е малка и не ми е давала поводи да се страхувам.
Не ми е необходимо да се гордея с нея. Достатъчно ми е, че я обичам.
Обичам уикендите, когато играем различни игри – на лекари, на козметички. Наскоро ми масажира краката с някакъв неин крем и когато свърши, аз й казвам: „Чакай сега да ти платя“, и й давам 1 лев за единия крак и един за другия, тя си ги прибра в касичката. След това аз я масажирах и след като приключих с масажа, тя отиде до същата касичка, изтърси стотинки и дойде и си плати за масажа. В такива моменти изпитвам невероятна обич и затова се старая, когато аз не съм на работа и тя на детска градина, да бъдем постоянно заедно и да играем.
Вярвам с цялото си сърце, че тя ще се оправя перфектно в живота и ще бъде много щастлив човек. Не си представям професия, по-скоро си мисля, че ще живее извън България и ще трябва да прекарвам време без нея, но съм сигурна, че нашите деца ще бъдат деца на света.
Да съм майка е прекрасно. Не мисля обаче, че в този живот съм създадена да бъда само майка. Не мисля също, че съм намерила смисъла на този живот, когато се е родила Бела, обаче никога нямаше да съм щастлива, ако нея я нямаше. Просто с нея целият ми свят е по-различен и намирам щастието.
Миг щастие... е всеки момент. Вечерта, когато я слагах да спи, явно го беше чула от телевизията и докато я носех към леглото, тя ми повтаряше: „Мамо, никога не искам да те изпускам от прегръдките си.“ А аз задължително трябваше да отговоря: „А аз ще те обичам до края на дните си.“ И когато чуеше този отговор, режисиран от нея, винаги беше много щастлива. Миговете щастие са много и постоянно, дори и тези, които тя режисира.