Пътят към плажа

Замисляли ли сте се за моментите, които ни променят? Онези същите мигове, в които осъзнаваме, че никога вече няма да сме същите. За мен такава беше минутата, в която осъзнах, че животът е преходен, което ме накара неудържимо да се разплача в обятията на майка си. Бях само на 10 години и настоящето безмилостно се сля с онзи сигурен момент в бъдещето, в нещо като абсолютен триумф на времето и неговата относителност. Такива бяха и първата целувка с момче няколко години по-късно, първото ми радио предаване, малко преди 19-ия ми рожден ден, първият ми полет отвъд Океана, току що навършила 22 и неподготвена за необятността на заобикалящия ни свят, срещата със съпруга ми Ники година след това, която превърна страстта ми към музиката и киното в дългогодишна споделена емоция, шестмесечното ми приключение във винаги неочаквания Ню Йорк, където правното ми образование се срещна с журналистиката по най-неподправения възможен начин, и моментът на получаването на дипломата ми по журналистика от Оксфордския университет и фондация „Ройтерс”, което легализира безкомпромисно детската ми мечта да задавам въпроси и получавам отговори. Промени ме радиоерата, където оставих едни от най-романтичните си години, онлайн журналистиката, която подгря любопиството ми към света, фотографията, която подсили любовта ми към хората и техните занимания, както и флиртът със списанията, продължаващ и до ден днешен без никаква опасност за среща с рутината. Промениха ме запознанствата с хора от цял свят, които ме направиха толерантна към различните гледни точки, както и многобройните пътувания до екзотични дестинации в компанията на Ники, всяко едно от които добавяше нова снимка в албума на спомените ми, далеч от битовизма на ежедневието и близо до онова абсолютно усещане за свобода, към което се стремим всички. Промениха ме и приятелите ми – доброволно от моя страна и добронамерено от тяхна. Днес аз съм същото онова обикновено момиче от Варна, превърнало се вече в жена, но с широко отворени очи за нещата, които предстоят... и с виртуален паспорт на „гражданин на света”. Намирам се някъде по средата на онзи безкраен пъстър път от морето към хилядите възможни форми, създадени от природата и човека, и обратно. Гостоприемна към предизвикателствата, които маршрутът ми предлага. Различна всеки ден!
Лято е, и вече не сме същите! Просто добавяме поредния образ към колекцията от различни лица, която ни превръща в човека от последния момент. Остава само да облечем въпросния образ в подходящи дрехи... А след това потегляме с бързи крачки към плажа!