Спомени от задната седалка

Най-ранните ми спомени за пътуване са свързани със задната седалка на стария „Москвич” на дядо. Беше оранжев, макар дядо да беше убеден, че е червен. А може би просто избелял. Важното е, че беше удобен, или поне достатъчно широк за шестгодишно момиче и четиригодишния й брат. Свързвам тази задна седалка със силуетите на двама души с големи сърца отпред, лунноочертания път към планината, успокояващо чуруликащата вода на потока и движещите се на заден ход раци, които рязко изненадвахме изпод речните камъни. С охлювите, изпълзели след дъжд и сребристите риби, които се озоваваха на кукичката ми без много усилия от моя страна. С ръчно събраните горски боровинки, които бързо се настаняваха върху сутрешните палачинки на баба под формата на най-сладкия конфитюр на света. Тъкмо тези неща ме накараха да обичам ваканцията и пътуванията – безгрижие под формата на хиляди нетипични за останалите дни от годината занимания и спомени далеч от битовизма на ежедневието. С времето последните се променяха и адаптираха спрямо личната ми географска карта и израстването на характера ми... Палатки, безразсъдно гмуркане и китарен саунд в Созопол, археологически разкопки и прасковени нощи недалеч от Варна, Камдън таун, Деймиън Хърст и Себастио Салгадо в Лондон, артработилниците на Уилямсбърг, ресторантите на Трайбека и Дейвид Бауи в Ню Йорк, рибния пазар и Такаши Мураками в Токио, храмовете и миризмите на Банкок, кулинарния маратон в Куала Лумпур... Прибавяме невероятния шанс буквално да останеш без дъх по стръмните стълби на Великата китайска стена, както и да останеш без дъх, макар и само преносно, пред величествената гледка на Хонконгския и Шанхайския скайлайн. Никога няма да забравя стръмната романтика на Сан Франциско и бляскавата й посестрима от булевардите на Лос Анджелис. Както и невероятното усещане от това да следваш стъпките на идолите си от гръндж поколението, към което се числя и аз, във винаги енигматичния Сиатъл. Ех, Еди Ведър! Спомням си ясно ниските температури и мултикултурното разнообразие на Торонто и въздуха-коктейл от океан и планина във Ванкувър. Мое искрено дежавю остават червения хаос на Маракеш и синьобялата подреденост на Тунис. Ще се връщам винаги и към усещането, което ми носи Стара Европа, с изискания дизайн на Скандинавия и дивата необузданост на Италия и Испания, както и към емоцията от допира до Нова Европа, чието най-голямо предимство поне засега остават романтиката и невинността... Надявам се през август да разгърна поредната страница в албума ми от спомени. И макар от първото му разлистване да са минали повече то 30 години, аз продължавам да гледам на света с очите на шестгодишното хлапе от задната седалка – смело и непредубедено. Дано и вашето лято е такова!