Позитивитет

Факт е, че проблемното забременяване в България е диагноза, която засяга все повече и все по-млади жени. Добрата новина е, че решение има и приказката може да завърши с щастлив край

Срещаме се с д-р Антони Ненов, един от най-авторитетните акушер-гинеколози във II САГБАЛ „Шейново”, и с д-р Вяра Виделова, клиничен психолог и психотерапевт в същата болница, за да сме сигурни, че медицината е на наша страна, когато става въпрос за проблеми, свързани със стерилитета. Ето какво научаваме от двама от специалистите, на които определено можем да се доверим.

д-р Антони Ненов

G: Ако една жена със стерилитет пожелае да забременее, какво е първото нещо, което трябва да направи?
АН: Необходимо е да се изчака определен период от време, в който двойката да се опита да забременее по естествен път. Когато говорим за жена до 30-годишна възраст, периодът, който се определя като изчаквателен, е една година, докато при жена над 30 години той намалява до шест месеца. За жените над 40 години шансовете за бременност бързо се редуцират. Затова моят съвет е да не се чака прекалено дълго, за да вземем решение да имаме дете.
G: Какво се случва след края на изчаквателния период?
АН: Неoбходимо е да се посети акушер-гинеколог, който ще направи нужните изследвания. Трябва да се проследи овулацията на жената, както и да се направи спермограма на мъжа. След това да се потърси дали е възможно в миналото да са възникнали някои инфекции и при двамата. Да се направи рентгенова снимка, а още по-информативна е диагностичната лапароскопия, която ни дава ясна представа дали има проходимост на маточните тръби на жената. Ако има доказани механични увреждания на репродуктивния апарат, пристъпваме към съвременните хирургични методи – ендоскопските операции, които се правят при жени, претърпели изменения в маточните тръби или яйчниците. Следващата стъпка е инсеминацията, особено когато се наблюдава влошаване на мъжкия материал. Ако и това не помогне, се стига до най-сериозната интервенция – ин витро манипулациите.
G: Според вас преекспонират ли се по финансови причини методите за борба с проблемното забременяване, които изброихте?
АН: Това е доста деликатен въпрос. Много зависи от лекарите или от здравното заведение, към което се е обърнала дадена двойка. Не смятам, че това е тенденция, но има и залитания в тази област. Ако пациентите се запознаят добре с това, което предлага дадено здравно заведение, те могат да се ориентират правилно в подобна ситуация.
G: Много жени се оплакват, че се объркват от различните, понякога диаметрално противоположни лекарски мнения. Какво ще ги посъветвате?
АН: Не всеки акушер-гинеколог трябва да се занимава със стерилитетни двойки. Това трябва да се прави в здравни заведения и с помощта на конкретни специалисти, които имат опит и традиции в това отношение.

д-р Вяра Виделова

G: Кога в процеса на проблемното забременяване може да се говори за психологически проблем?
ВВ: Много често освен физиологични и функционални проблеми има и психологичен компонент в невъзможността за забременяване. Не са редки случаите, при които няма органни нарушения, но има дългогодишен стерилитет и водещото е повече в областта на психичното. За универсален психологичен проблем обаче не може да се говори. За всяка жена или мъж от значение е личната история, т.е. целият извървян жизнен път с всичките сложни взаимовръзки от детството до настоящето.
G: До каква степен психиката е важна в процеса на забременяване?
ВВ: В медицината все по-често става ясно, че за изключително много заболявания отключващ елемент е стресът. В съвременното общество е неразумно да се гледа само тялото, без да се отдава дължимото на психичното. Не трябва да се подценява и още един много важен момент. В случаите на стерилитет, особено когато има и физиологичен проблем, жената е подложена на огромен брой процедури и изследвания, повечето от които са тежки и неприятни. Това е огромен стрес и напрежение, оказващо влияние на физиката и психиката.
G: Какви са нещата, които най-често съветвате пациентите си?
ВВ: Психотерапията е важно допълнение към традиционната медицина. При физиологичен стерилитет психотерапията помага да се облекчи големият стрес от многото нелеки медицински процедури, а при водещи психични задръжки е ключът към намиране на причините и съответно на лечението.
G: Наличието на успешна психологическа терапия не обезсмисля ли инвазивните методи за справяне с проблема?
ВВ: Не. Има случаи, в които наистина има сериозни медицински проблеми, и тогава водеща е медицината, а психологията е много важна подкрепа, за да се преработи случващото се.

Разкази от барикадата

GRAZIA ви представя и историите на 3 жени, които са се преборили или продължават да се борят за своята мечта да бъдат майки

Тина (33 години, София)
„Омъжена съм за прекрасен, мил и много търпелив мъж. Започнахме да усещаме проблем около две години след сватбата. През 2004 г. за пръв път посетихме клиника за лечение на стерилитет. Първото изследване, което препоръча нашият лекар, бе спермограма. При нас показа нормални стойности, затова започнахме да търсим проблем при мен. След като не установи конкретна причина, лекарят прецени, че е добре да направим вътрематочна инсеминация – при тази процедура обработеният материал (спермата) се въвежда директно в матката на жената. Направихме 4 такива процедури. Бременност не се получи. Продължихме отново в началото на 2009 г., този път с „тежката артилерия“ – ИКСИ – хормонална стимулация с цел да се развият повече яйцеклетки, които биват оплодени в лаборатория и след това се връщат в матката на жената. (Разликата в лабораторния етап между класическото ин витро и ИКСИ е, че при първия метод сперматозоидите и яйцеклетките се събират заедно и оплождането настъпва естествено, докато при втория – единичен сперматозоид се избира от ембриолога, който го инжектира в яйцеклетката.) За съжаление опитът се оказа неуспешен. После пак, и пак неуспешно. Животът ми се промени. Но пък това са най-щастливите ми мигове – правя нещо, боря се, а може и чудото да стане! После идват 14-те дни очакване, които са най-тежките дни за една жена в процедура. През годините минах през различни състояния – гняв, отчаяние, сълзи, но сега силно вярвам в успеха. За съжаление хората имат негативно мнение към двойките без деца, и особено към жените. Епитети като ялова са най-малкият проблем. Много по-тежко е да чуеш, че например онази е правила аборти като млада и затова сега не може да забременее; или че е имала безброй партньори, хванала е един куп болести и сега си плаща за това. А всъщност проблемът има съвсем различни и многообразни причини.”

Р.А. (40 години, София)
„Преди 5 години с мъжа ми започнахме да мислим за дете. Опитвахме може би в продължение на година, но не стана. После открихме портала „Зачатие“ и започнахме да четем форумите. Набелязах си трите софийски клиники, специализирани в тази област, и реших да ги обиколя подред, докато открия моя лекар. Това се случи още в първата, при д-р Владимиров. Поставиха ми диагноза изчерпан яйчников резерв (тоест при процедура ин витро трябва да се използва донорска яйцеклетка). Започнахме с две ИКСИ-та с мой материал, при които имаше много сериозна стимулация с хормони. Втория път се видя окончателно, че с моя яйцеклетка не става. Правихме опит с донорска. Пак не стана. Повторихме – имах положителен резултат за около 20 дни и дотам. Процедурата на донорката беше успешна, но при мен не се получи. Сега с мъжа ми сме решени, че ще направим още един опит. Казах си, че няма да влагам всичките си мечти и надежди във всяка следваща процедура. Не може заради желанието си за дете човек да съсипва живота си и да губи връзка с реалността. Освен това съществува и финансовият проблем. Изчерпаният яйчников резерв не се поема от фонд „Ин витро“. Досега имаме кредити за 20 хиляди лева и с тях си плащаме процедурите, лекарствата и т.н. Нервите и стресът не се осчетоводяват, защото няма как. А възрастовата граница на жени с изчерпан яйчников резерв все повече пада. Има момичета на по 29 г. с тази диагноза. От друга страна, мъжът ми изцяло ме подкрепя. Да, иска дете от мен, но не на всяка цена и е категоричен, че ще правим опити, докато аз реша и докато аз имам сили. Ще опитвам до 45-годишна възраст, защото след това ще сме прекалено възрастни, а аз искам да имам дете, с което да тичам, с което да играя, да бъда на абитуриентския му бал, на кандидат-студентския му изпит. Искам да му дам път в живота.“

ДЕСИ (36 г., Димитровград)
„От доста години опитвахме, но все не ставаше. Ходихме по лекари, минахме през период на лечение, после пак изследвания. Оказа се, че всичко е нормално. Започнахме – първо забременяване, второ, трето, по естествен път, но и трите бяха проблемни. Един спонтанен аборт, след това две извънматочни бременности. Стигнахме до задъдена улица и единственият ни шанс беше ин витро. Но в провинцията нямаме никаква информация, особено за репродуктивното здраве. На един Георгьовден съвсем случайно се срещнахме с председателката на фондация „Искам бебе“ Радина Велчева. Тя е прекрасен човек и до края на живота си няма да може да й се отблагодарим за всичко, което направи за нас. Свърза ни с д-р Стаменов, с когото пристъпихме към ин витро. При нас за много голямо щастие се получи от първия път. Въобще не съм го очаквала при три проблемни бременности зад гърба си. Но добри специалисти, добри приятели... всичко е божа работа.
И така вече от година и шест месеца се радваме на Ивайло и Габриела. През цялото време съпругът ми беше моята подкрепа. Аз самата се опитвах непрекъснато да се концентрирам, да се мобилизирам, да не се отчайвам. Накрая вече нямах и време да се отчайвам – изследвания, работа, пътуване до София. Човек става по-борбен, по-силен. Вече обяснявам на мои приятели, давам кураж, помагам на другите. Организирахме една благотворителна вечер в Димитровград, където събирахме пари за ин витро на едно семейство. Сега цялото ми внимание е насочено към децата. Преди просто се лутахме наляво-надясно, сега вече си имаме път, по който да вървим, и продължаваме да се борим, да се грижим за децата и да им даваме най-доброто, на което сме способни. А когато започнат да се смеят, хиляди слънца изгряват. Искам само да са здрави и се молим всички семейства да постигнат нашето щастие.“

Текст: Биляна Георгиева-Биба, Златина Георгиева
Фотография: Guliver Photos, Елена Ненкова