Закъсняло бъдеще

Концепцията за Градът от бъдещето в съзнанието на кметовете на големи мегаполиси като Лондон и Ню Йорк звучи като мисия невъзможна за георграфските ширини, които обитаваме. Или по-скоро Градът от бъдещето в България, поне в по-оптимистичните ни представи, ще изглежда като един типичен западен град от 50-те години на XX век… Когато въпросното бъдеще за нас настъпи обаче, западният ни побратим ще се е върнал към миналото си, тоест към първични за хората неща, каквито са биопродуктите, ходенето пеша и комуникацията очи в очи. Докато ние тук продължаваме да уточняваме какво точно съдържат храните ни и да попълваме автопарка си със скъпи и отделящи вредни емисии джипове, в западния град от бъдещето хората ще са забравили за тези ретро реалности, ще похапват категорично свободна от нитрати и наситени мазнини храна и ще карат велосипедите си по специално създадени за целта алеи (всъщност в Скандинавия това вече се е случило). Някои издания като Monocle и Forbes дори предрекоха завръщането на каляската като основно транспротно средство на Запад, което най-вероятно ще се случи успоредно с увеличаването на по-несретните четириколки от софийските улици, чието единствено сходство с каляските е общата буква в началото. В града от бъдещето на прогресивния свят високите технологии няма да са определящи, те ще бъдат просто поддържащи, което означава, че писането на sms-и в класните стаи няма да бъде основно занимание на децата, които ще заменят това на пръв поглед неконструктивно занимание с традиционни за учебния процес неща, и това в никакъв случай няма да стои демоде. Така наречените социални мрежи ще се прехвърлят в реалния живот, просто защото виртуалната връзка ще се превърне в отживелица, а класическото докосване с ръце и погледът очи в очи ще се наложат като абсолютна тенденция. Горе-долу това са тенденциите за развитието на големите мегаполиси на запад от София, където хората вече напускат популярните през 80-те събърби и се връщат към центъра на града, където всичко е на едно „пеша” разстояние. И всичко това като противопоставяне на обездвижването и килограмите, които така наречените преградия категорично наложиха през последните 30 години, и срещу така наречената култура на моловете, която затвори въображението на хората в луксозна клетка. Да, трябва да изминеш този път, за да стигнеш до извода, че да живееш дълго и качествено в града, не означава да спазваш формулата „джип, мол и алкохол”, а далеч по-опростената й малка сестра „спорт, парк и броколи” и това да не е просто хоби, а начин на живот. На големите градове в България ще им е необходимо време, за да осъзнаят това, въпреки че стоят далеч по-приятелски настроени към жителите си, отколкото са хаотични образувания като Мумбай и Лагос. И макар в посока съзнание да закъсняваме от добрите примери в това състезание с почти цял век, надежда има! Откриваме я на първо време в модата, чието завръщане в града този сезон отбелязва тъкмо ерата на 50-те години – и намираме абсолютната романтика от това да сме град от миналото на градовете от бъдещето и в същото време това да е стъпка към нашето собствено бъдеще. Звучи объркано, нали? Точно като улиците на българския град. Нека тази есен ги облечем в цветове и с въобръжение! Защото макар и закъсняло, бъдещето ни определено може да изглежда красиво!