Ради(ни)ни вълнения

Момичето с бадемовите очи, бременната Сиана в „Стъклен дом“, бунтарката на новото българското кино - Радина Кърджилова определено е едно от запомнящите се лица на новото поколение български актьори.

Срещнахме се с момичето с любопитен поглед и страхотна усмивка и я разпитахме за интересните истории в сериала на bTV, за новия филм на братя Чучкови „Тилт” и за актьорската професия като цяло...

GRAZIA: Този месец стартира вторият сезон на „Стъклен дом“. Разкажи ни как започна твоето участие в сериала...
Радина Кърджилова: По най-официалния начин. Явих се на кастинг – първоначално за ролята на Алекс, но тънкият възрастов нюанс надделя в пол-за на Луиза и аз приех ролята на по-голямата Сиана. Мисля, че това е добро ре-шение от страна на авторите на филма.
G: Имаш ли си любим персонаж?
РК: Би трябвало да съм пристрастна към героинята си и това е така, защото персонажът ми е много богат драматично, с много обрати, гранични крайности и емоционална плътност, която насища образа с колорит, който по-трудно може да се проследи в другите женски роли. В това няма нищо лошо, защото подобни различия в света на героите правят произведението богато и привлекателно за гледане.
G: Според мнозина “Стъклен дом” е най-добрият сериал, правен в България. Как ще коментираш това твърдение?
РК: Не знам дали коректно мога да от-говоря на такъв въпрос, тъй като сериалът е още в началото и всеки направен опит за сравнение ще бъде нелепо усилие да се търси първенство между съществуващи образци и един сериал в развитие.
G: В началото на ноември очакваме премиерата на филма на братя Чучкови „Тилт“, в който изпълняваш водеща роля. Трудно ли се комбинират телевизията и киното?
РК: Позволи ми да допълня въпроса: „Трудно ли  се комбинират киното, те-левизията и... театърът?” Защото театърът е началото, но ако трябва усърдие да ги съвместиш, то тази паралелност ще бъде съобразена на първо място с моментния ангажимент, въпреки че дежурният отговор ще те отведе от-ново до диктата на театралната зала.
G: Ако трябваше да оприличиш живота си на филм, кой щеше да е той?
РК: Баща ми, който е художник, казва: „Аз нямам любими художници, имам любими картини.” Така че едва ли животът ми ще прилича на филм, по-скоро бих намерила общи черти с някоя героиня, която е хубава, умна и добра. Това е шега, разбира се, защото не съм прибавила и талантлива.
G: Предпочиташ да се снимаш в киното или да играеш в телевизионни сериали?
РК: Мисля, че за един артист е важна играта. А пред коя камера застава, това не е от голямо значение. И все пак има разлика при заснемането, подхода и ритъма на снимачния процес.
G: Според теб има ли добро кино в България?
РК: Има и това го показаха последните български ленти, но нека оставим зрителят да избере и каже. А избор се прави от няколко произведения. Така че повече филми, по-висока вероятност за добро кино.
G: Кой е любимият ти режисьор?
РК: Ако говорим за българско кино и театър, харесвам Явор Гърдев и Александър Морфов. Иначе съм фен на американското и на английското кино – ако имах възможност, с удоволствие бих се снимала във филми на Уди Алън, Стенли Кубрик или Мартин Скорсезе. Бих участвала и във филми на ужасите.
G: Има ли филм, който да си гледала повече от три пъти?
РК: „Франсис” с Джесика Ланг. Велик филм, препоръчвам на всички да го гледат. Последният филм, който ми направи огромно впечатление, е „Генезис” на Кристофър Нолан – да, да, ДА!!!
G: Мечтала ли си някога да си родена в Лондон или в Ню Йорк, където кино- индустрията е много по-добре развита?
РК: Човек не си избира родината, но може да упражнява професията си в зависимост от предпочитаните обстоятелства.
G: Имаш ли време да си починеш » измежду всичките ти ангажименти?
РК: Почивката е задължителна, особено когато се работи за сериала, защото влизаш в перманентен ритъм. По-натоварено е, когато имам и представление вечер, но това са неизбежни мигове от професията. За мен е най-разтоварващо да бъда с моите приятели. С много от тях си партнирам пред камерата и след снимки работният ден преминава в забавление и истински приятни минути. И точно тогава ти хрумват неща, които често са в полза на филма.
G: Притеснява ли те фактът, че вече си известна?
РК: Притеснява ме тенденцията на някои издания да те представят единствено в негативна светлина. Дразнещото е, че за да нахранят себе си и децата си, са готови да вгорчат живота на всекиго. Аз мисля, че артистът прави всичко, за да даде храна на духа, но други хора са на различно мнение. Не се колебаят да нахлуят в лични пространства и дори да накърнят честта и самочувствието ти. Слава богу, това са единични случаи, но както се знае, и една лъжичка катран разваля всичкия мед.
G: Гримираш ли се, когато отиваш до магазина?
РК: Сигурно има хора, които се гримират дори когато излизат на балкона, но аз не съм от тях. А и това противоречи на моите задължения като актриса. Всяка роля изисква отделен грим. За мен това е достатъчно. През останалото време оставям лицето да почива.
G: Какви роли предпочиташ да играеш – драматични или комедийни?
РК: Мисля, че предпочитанията са в пряка зависимост от предложенията. Досега всичките роли, които съм изпълнявала, са били драматични. С удоволствие бих  играла в комедийна постановка или филм, но това не зависи от мен.
G: Лесно ли излизаш от роля, или понякога се връщаш вкъщи и продължаваш да играеш?
РК: Влизането и излизането от роля е ключов момент за артиста, но аз бързо „превключвам”, защото динамиката на живота е по-силна от теб и разтеглени във времето адаптации само могат да ти „изядат” часовете за почивка. И все пак винаги по нещо остава. Иначе артистът трябва да бъде един механичен декламатор, но как тогава ще предаде слово и чувство у зрителя.
G: Спомняш ли си каква искаше да станеш, когато беше малка?
РК: Хубавото на детството е, че то няма спомени, а само мечти за бъдещето. А сега вече трябва да си спомням каква съм искала да стана, когато съм била малка. Честно казано, всичко друго, но не и актриса, което е странно, защото към артистичните професии децата се насочват отрано. Но приетите условности са за това - да се нарушават.
G: Какво ти харесва и какво не ти харесва в професията на актьора?
РК: Тази професия е като сляпата любов. Харесвам й всичко. И прахта на сцената, и уморителното чакане да те извикат пред камерата. Щом и това обичаш, значи си много влюбен в занаята. А ако не харесвам нещо, то значи вината е някъде в мен.
G: Твоят финал е…
РК: Че всеки човек е артист. Стига само да открие своя зрител. А защо не и своята публика.

Текст: Биляна Георгиева-Биба
Стайлинг: Ива Славчева
Фотография: Елена Ненкова
Коса: Боби за „Арлет”
Грим: Елиза Попова