Анализирай това и онова

Все повече хора в България се

Когато психиатърът те помоли да легнеш на кушетката, заедно с теб лягат един крокодил и един кон. Това е любима реплика от доста шантавия филм “Мъдростта на крокодилите” с Джуд Лоу. И докато в обществата на запад от нас психоанализата или друг вид терапия са обичайна и естествена част от всекидневието на хората, в България на това още се гледа като на излишен лукс. Общото мнение е, че човек, който посещава професионалист в тази област, е болен, сбъркан, с разхлопана дъска или има сериозен проблем. Добрата новина е, че бавно, но сигурно тези стереотипи се пропукват и все повече хора, без да са луди, се обръщат към психоанализата или друг вид терапия.
“О, не виждаш ли колко по-спокойна, щедра и стабилна съм, откакто ходя всяка седмица”, казва Снежана, на 40. Тя посещава психоаналитик от една година. Професията й е творческа и е свързана с много писане. “Просто бях блокирала, седях на дивана и гледах в една точка без никаква очевидна причина. Нито имах проблеми, нито нищо. Но откакто открих моя психоаналитик, се отпуших и не съм спирала да пиша.” На въпроса за какво точно си говорите с него, тя отговаря: “За всичко. Всичко за мен. Когато кажа: “мъжът ми така, а дъщеря ми иначе”, той ме прекъсва с: “Остави сега дъщеря ти да си живее живота и да се върнем на теб.” Снежана казва, че благодарение на психоаналитика си се е помирила с много свои бесове, несигурности и неудовлетворения. Добавя, че повечето й приятелки също ходят на терапия, някои от 20 години, и се чувстват прекрасно от това.
Д-р Михаил Околийски, психотерапевт и ръководител направление “Психично здраве” към Министерството на здравеопазването, обяснява: “Смисълът (на терапията) е хората да се развият като личности и да опознаят себе си. Вече и у нас има много лицензирани психоаналитици, които предлагат възможност за терапия. Хората бавно, но все по-често ще търсят чаровни психотерапевти, които да направят добър контакт с тях и да поддържат връзката си с години.” Д-р Околийски обяснява, че има различни типове хора. Някои нямат въпроси и колебания. Те, по думите му, търсят помощ, само когато се сблъскат с наистина голям проблем. Но повечето минават през фази на липса на мотивация, на въпросителни по отношение на брака, децата, работата. И на тези хора психоанализата или друг вид терапия се отразява много положително.

Как действа психотерапевтът? Обикновено той трябва да е добрият медиатор, който ти помага сам да стигнеш до отговорите на въпросите, които те човъркат. Насочва клиента в посоката, в която да работи и разсъждава, за да се получи ефектът на вътрешно просветление. Д-р Околийски казва още, че когато се стигне до този клик, нещото, което е било над главата ти като буреносен облак, се разсейва, придобива реални граници, разбираш, че можеш да го пипнеш и отстраниш. И допълва, че терапевтът по-скоро е помощник, а не ментор, който ти казва: сега правиш едно, после две, три...
Надя, на 27, ходи при психоаналитик от пет години. Тя казва, че е много важно да намериш най-подходящия за теб терапевт, да усетиш, че можеш да му се довериш, да се чувстваш сигурен и уверен с него. Обяснява, че различните терапевти се водят от различен набор морални, етични и научни принципи. Например Надя е избрала такъв, който на първо място поставя християнските ценности, защото те са най-важното и за самата нея. “Ако беше друг, в много от ситуациите, за които говоря, би ме насърчил да направя нещо различно.” Питам я не може ли функцията на терапевта да се изземе от най-добрите й приятели. Тя е категорична, че не може. “Приятелите ми са пристрастни, те не могат да ме погледнат с очите на непознат и няма как да са неутрални и обективни.”

В момента в България има най-различни опции за терапия. Класическите, освен анализа, са:
Когнитивна терапия – фокусирана е върху начина, по който хората възприемат света и разсъждават върху него. Тя разглежда механизмите, по които правим преценки, взимаме решения и интерпретираме свои или чужди действия; Психодрама – комплекс от методи, основани на спонтанността, креативността и катарзиса. При нея се допуска се, че човек може да се почувства по-добре, ако разиграе дадена проблемна ситуация, вместо само да говори за нея;
Фамилна терапия – разглежда семейството като система, в която са важни не толкова индивидуалните особености на хората, колкото онова, което се случва между тях.
Освен тези класически видове съществуват и много алтернативни, които са по-разчупени и новаторски. Например Дълбинна терапия с музика или Водено с музика въображение.
В България има четирима терапевти, сертифицирани от Световната асоциация за музика и образи. Както във всяко едно друго направление, преди да се профилират, те е трябвало да минат по задължителния път – психотерапия – конкретна специализация – психоаналитична ориентация. Един от тези терапевти е Йоана-Магдалена Илчева, която започва да води у нас сесии под супервизия през 2004 г. Тя разказва, че Водено с музика въображение произлиза от LSD терапията през 60-те години в САЩ. Тогава се провеждали сесии по 10-12 часа под влиянието му, съпроводени с музика. Но американското правителство забранява опитите с LSD, защото отваря врати, които не подлежат на затваряне. И остава музиката като легалния наркотик, който може да подсили отварянето на съзнанието. Йоана-Магдалена Илчева използва компилации само от класическа музика, от 20 до 40 минути специално подбрани парчета от различни композитори. Те са групирани по видове - nurturing, caring... Тя разполага с над 60 програми, но за да бъде някоя от тях официално призната от Световната асоциация за музика и образи, трябва да е минала през продължително и наблюдавано изпробване в практиката. Кабинетът на Йоана-Магдалена е уютен, в топли меки цветове, предразполагащ към пълен релакс и отваряне. Една сесия при нея протича горе-долу така. Човек ляга на големия мек диван. Следват няколко минути въведение, в които да изключиш външния свят и да се свържеш повече със самия себе си. Докато звучи музикалната част, клиентът споделя какво преживява, а терапевтът го следва. Тече вербална комуникация. След това отново има минути за връщане в напълно будно състояние. И клиентът сяда на малко дървено писалище, на което спретнато са подредени най-различни цветни материали за рисуване и бели листове хартия.
Идва време за рисуване или писане, което е мост между по-дълбокото състояние на съзнанието и реалността, завършек на сесията.
Според терапевтката хората проявяват все по-голям интерес към този метод. Особено жените. “Те търсят решения на проблемите в себе си, себерефлексия и свързване със самите себе си.” Тя добавя, че тази терапия служи за личностно развитие и за самопознаване. В същото време не е за всеки, защото целта й е разширяване на съзнанието и ако някой е в разпад, ще му навреди.

Психотерапията, била тя анализа, друг класически или иновативен вид, е инвестиция в себе си. Чрез нея преработваш травмите и комплексите си, опознаваш се, виждаш как можеш да решаваш проблемите си и да развиваш личността си. Да, сесиите са дългогодишни. Също както с фитнеса – 12 посещения не решават проблема с отпуснатото дупе до живот. Но също така Калина, на 33, друга запалена фенка на психоанализата, която ходи на терапия от седем години, обратно на предразсъдъците, че човек, тръгне ли веднъж, се абонира за това занимание, казва: „Видях, че с времето все по-лесно се справях сама с различните житейски бури.“
И наистина, колкото по-ясно разберем, че психотерапията, каквато и да е тя, не е лечение на болест, а част от стандарта на живот, също като пилатес и антицелулитните масажи, толкова повече ще се доближим до западните общества, към които се стремим.