Жена на ръба
В способността на терапията да връща
Книгата й „Жена на ръба на нервна криза“, която вече е и на българския пазар, е вдъхновена от рубриката „Разговори с терапевта”, в която журналистката всяка седмица споделя с читателките на GRAZIA преживяванията от своята интензивна едногодишна психотерапия. „Вече бях успешна журналистка, когато осъзнах, че животът ми може да се опише само като пълен вътрешен (и външен) хаос – признава Лорна. – Това ме подтикна да се реша на терапията. А след това ми се прииска да споделя преживяното. “Така се появява седмичната й рубрика в британската GRAZIA, от което пък се ражда и идеята за книгата. Написана с много чувство за хумор, „Жена на ръба на нервна криза“ ни сблъсква и с другата, по-тъмна, често пъти болезнена, но напълно истинска страна от женската същност... Специално за българското издание на GRAZIA Лорна Мартин се съгласи да отговори на няколко въпроса.

GRAZIA:
Трудно ли взе решение да споделиш подробности от толкова лично преживяване като терапията?
Лорна Мартин: Дълго мислих, но накрая реших, че научавам толкова много – не само за самата себе си, но и за човешката природа, че не мога да не го споделя. Освен това исках да се опълча срещу някои от утвърдените митове – за терапията, за връзките и за живота по принцип.
Тук, в Шотландия, където живея, терапията е табу. Ние сме стоици, скептици. Исках да покажа, че дори когато на пръв поглед „няма от какво да се оплаква”, една жена може да е вътрешно разкъсвана от конфликти и проблеми. Исках да говоря открито за някои от митовете за романтичните връзки – за търсенето на Единствения и за прословутото „… и заживели щастливо”, както и за склонността на хората несъзнателно да се самозаблуждават.
С помощта на терапията осъзнах, че някои от собствените ми чувства – като например потискания гняв, завистта, съревнованието със сестра ми, желанието да получавам безусловна любов, страха от отхвърляне, страха от пълно емоционално обвързване, търсенето на смисъл – съвсем не са уникални, а са просто част от това да бъдеш човек.  Осъзнах и на какъв огромен натиск са подложени съвременните жени – да се реализират, да изглеждат добре, да „покоряват върхове“, да създават успешни връзки, да имат бляскава кариера и да бъдат невероятни майки. В резултат на това според мен за немалко от тях бездната между очакванията им и реалността се оказва застрашително дълбока. Започнах да разбирам откъде произтича собственото ми неудовлетворение и нещастие. Толкова дълго се бях старала да бъда щастлива отвън, а вътре положението беше отчайващо. Постепенно разбирах защо.
G: Имаше ли период, в който повтаряше на хората около себе си, че не е зле да отидат на терапия?
ЛМ: Най-вероятно съм си го мислела, но много внимавах да не се превърна в досаден фен и говорител на терапията. На мен тя ми помогна много, но съзнавам ясно, че всеки има свой механизъм и начин да се справя с живота – за някои това е религията например.
G: Много ли е различна Лорна днес?
ЛМ: В някои отношения съм много различна. Вече не съм безразсъдна, безотговорна и себична. Гледам по-спокойно на живота – имам чувството, че му се наслаждавам много повече. През по-голямата част от времето просто се радвам, че ме има. Оценявам каквото имам, вместо да се тръшкам за онова, което нямам.
Когато тръгнах на терапия, романтичният ми живот беше в бедствено положение: привличаха ме „лошите момчета“ -  егоцентрични, най-често неподходящи за мен мъже, ужасени от мисълта за сериозно обвързване и наивни колкото и мен самата.
В момента имам нормална и здравословна връзка с добър мъж и очаквам първото си дете. Знам, че психотерапията и написването на книгата ме накараха да се вгледам търпеливо и внимателно в себе си и да осъзная истински, че всички ние сме на едно сравнително кратко и еднопосочно пътешествие. Това прозрение ми помогна да порасна и да взема живота си в ръце.
G: Какво ти се иска да открият  българските читатели в книгата?
ЛМ: Докато водех рубриката си в британската GRAZIA, получавах много писма от читателки, които споделяха, че имат много сходни проблеми с тези, за които пишех. Най-голямата ми надежда е „Жена на ръба на нервната криза“ да помогне на много жени и може би дори на някои мъже да се замислят за своя живот и за връзките си.
G: Как би изглеждало едно продължение на „Жена на ръба на нервна криза”?
ЛМ: В момента работя върху друга книга, макар че тя не е точно продължение на „Жена на ръба на нервна криза”. Едно продължение вероятно би проследило пътя ми до откриването на настоящия ми партньор и живота ми около бременността на сравнително по-късната 39-годишна възраст – страховете, но и радостта и вълнението.

Лорна Мартин
е родена и живее в Глазгоу. Редактор е на в. „Обзървър” за Шотландия. Твърди, че от малка е искала да се занимава с писане, но й е липсвала увереност. Докато открие призванието си като журналист, сменя редица различни занимания – работи в банка, в училище, в психиатрична болница и дори създава собствено училище по плуване.

Текст: Ралица Кариева
Фотография: личен архив, PR


Oще призове за REFANКомпанията с награда "Символ на България“ ...още>>

Млада гвардия...още>>

Плодови забавленияот Frutelli Heroes...още>>

Лолиткитев модата...още>>

Тримата тенориМисията на голямата дарба...още>>

Орденът на обективаВ този брой ви представяме Дилян Марков...още>>

Орденът на обективаФотографите не са художници. Могат да запечатат само...още>>

Мария Бонева„Децата са най-добрата кауза“ По-важно е да направиш...още>>

Ladies ClubНа вечерята присъстваха Милена Захариева от Fairplay...още>>

Йорданка Фандъкова: Не съм самотен играчВ женските слабости се крие голяма сила и това е от...още>>

Мария ПетковаДоброто е заразно...още>>

ЛИНИЯ НА УСПЕХАКОГАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЗЕХМЕ В РЪЦЕТЕ СИ КАТАЛОГА НА...още>>

СВЕТЪТ НА ЧУДЕСАТАКОЗМЕТИЧНАТА КОМПАНИЯ AVON, КОЯТО ОТ НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТТЕ...още>>