Виртуалният човек

Казват, че първото впечатление

Бъдещите ви работодатели ви проверяват в Google, както и сладурът, който ви заглеждаше във фитнеса тази сутрин. Хазяинът ви може да види във Facebook какви купони правите с приятелите си в квартирата, а досадната ви леля да полюбопитства къде прекарахте лятото, пак ли сте качили онези 3 килограма и с кого точно имате връзка. Лошата новина е, че в интернет има всичко и за всекиго. Включително и за вас. Така че е време да се Google-нете (нали знаете, че вече официално съществува думата Googling – проверявам някого/нещо в Google). Ако вие не го направите, някой друг ще го свърши вместо вас.
След като знаете какво вече съществува за вас онлайн, започнете да го оформяте, съветват специалисти от страниците на Forbes. Ако искате да изградите образ на експерт по бирата например, снимката ви с двойна халба от пенливата напитка би била чудесна. Естествено, резултатът няма да е същият, ако кандидатствате за възпитател в детска градина.
Конкретен пример имахме в България миналата година, когато учител по физкултура бе уволнен от софийско училище, след като във Facebook се появиха негови купонджийски снимки. После отново бе върнат на работа, след като учениците му сформираха група в негова подкрепа... във Facebook.

От виртуалното в реалното
Днес почти всички имаме профили в социалните мрежи, непрекъснато активен skype и по няколко електронни пощи – свързани сме онлайн помежду си денонощно от всяка точка на планетата. От място за забавление и споделяне на анонимни истории мрежата се превръща в социална платформа, в която всеки застава с лицето и позицията си. А от действията ни онлайн вече има почти същите последици, както от постъпките ни в реалния живот. Дори много често сме склонни да изказваме по-силна гражданска позиция и възмущение в интернет, седейки на бюрото и чаткайки по клавиатурата, отколкото при лична среща. Днес сме не просто граждани на София, България или света – настъпва поколението на интернет гражданите, а така жадуваното гражданско общество всъщност е активно и действащо виртуално... с последици в реалния живот.
Със сигурност сте попадали на не една или две покани да се присъедините към групи във Facebook, които се обявяват против футболното хулиганство, скинарските прояви, насилието над животни, в подкрепа на лечението на някое дете или срещу водената от правителството финансова политика. Подобна група бе сформирана в края на юни след конкурса „Мис Русе 2010“. Само час след края на церемонията се появиха онлайн потребители с естетическо чувство, различно от това на журито, които настояваха за нов конкурс. След повече от 7000 фенове на групата и цял куп злобни коментари миската Адриана Секуличка върна короната.
Още един такъв онлайн протест, но в Китай, премина в реални действия. През март китайското интернет общество бе шокирано от клипче, на което жена брутално убива малко коте. Насред всенародния протест и критики се появи съобщение: „Аз познавам тази жена“. Това изречение беше началото на края за „убийцата на котенца“, както стана известна. Няколко дни по-късно всички интернет потребители знаеха името, телефонния номер, адреса и работодателя й. И виртуалната атака стана съвсем реална. Бързо била уволнена от работа, а домът й бил всекидневно замерян с гневни плакати и послания. Съседите, естествено, я сочели обвинително с пръст и я изолирали. Накрая жената се преместила незнайно къде (вероятно някъде, където няма интернет), а онлайн потребителите се поздравиха за добре свършената работа, която се превърна в национален феномен.

Twaranoia
Естествено, съществува и противоположната тенденция – да живееш живота си онлайн. Все по-често се отказваме от истинските си приятели в търсене на виртуални. Броят на приятелите/ последователите ни в социалните мрежи и на коментарите под снимките ни създава усещане за значимост и за „приятелски кръг“. Кога обаче удобното уговаряне с момичетата през skype или разглеждането на снимките им от Несебър във Facebook става параноя, воайорство или мания, от която трудно се откъсваме?
„В началото започнах да използвам Twitter, за да искам различни съвети – готин, но не много скъп ресторант в “Младост“ или къде е най-добрата разпродажба на маркови обувки – споделя Моника за своята Twitter мания. – После започнах да споделям в разрешените 140 знака, че съм имала лош ден или за бурния купон снощи. Дори пробвах диетата на XXI век Tweet-What-You-Eat. Фактът, че разполагаш само със 140 знака, те принуждава да бъдеш забавен, закачлив и оригинален. Стана ми интересно дали някой копира моите статуси и започнах да следя още по-усилено. Приемах като комплимент всяка такава „кражба“. Странно е, но Twitter се превърна в » мой „истински живот“ – най-близките ми приятелки бяха хора, които никога не съм виждала и които живеят на другия край на света, но предпочитах да си общувам с тях виртуално, вместо да изляза на бар с колеги. Така осъзнах, че последното нещо, което правя, преди да заспя, е да проверя профила си, а първото, веднага щом отворя очи, е да потърся символа с птичката. В един момент обаче започнах да се чувствам като в класна стая, където ако кажа нещо грешно, ще получа двойка или ще ме изгонят от час. Преди използвах Twitter като бягство от това, което ми се случва. Сега се опитвам да избягам от Twitter. Лесно е да кажеш: „Изтрий си профила“. Но това е зависимост – като цигарите. Имаш нужда от тях със сутрешното си кафе.“

Аз, моя милост и мрежата
Странно е как правим виртуално копие на живота си – име, дата на раждане, училището, което сме завършили, интереси, любима музика, любими места, любими хора. Качваме в интернет снимки, които не сме съвсем сигурни къде точно отиват и как точно се използват. Проблемът за опазването на личните данни в световната мрежа става все по-сериозен и вече започнаха дела срещу различни социални платформи, които продават информация за потребителите си на рекламодатели. И тук дори не става въпрос за това какво качваш и какво пишеш самият ти. В глобалното село всеки е свързан с всекиго. Все по-често плащаме с кредитна карта или онлайн – в магазина, на бензиностанцията или за самолетни билети. В скоро време вероятно ще забравим как изглеждат парите. Магнитната карта, с която си отваряме вратата на офиса, пък ще замени изцяло портиера, който регистрира дали закъсняваме за работа. Някъде във виртуалното пространство под формата на код от единици и нули в близко бъдеще ще съществува един виртуален човек, точно наше копие, което няма да можем да моделираме и което ще отразява всяка наша стъпка, целия ни живот. И без да се подвеждаме от различни теории за световната конспирация, помислете какво ще стане, ако някой някъде натисне Delete.
Същевременно не можем да се откажем от новите технологии, които улесняват живота и комуникацията ни. Доколко обаче ги използваме правилно, целесъобразно и умерено? Както бе казал един рекламен експерт, технологиите са като ножа – използван неправилно и агресивно, той може да убие човек, но в ръцете на добрия хирург би спасил живот. Е, помислете още веднъж кои снимки от морето да качите във Facebook.