Блогът, моят приятел

Блогът измина дълъг път от своето

Блогът измина дълъг път от своето скромно и непретенциозно начало до днес – времето, в което „електронните дневници“ се използват като платформи за споделяне на гражданска позиция или изкуство, за печелене на слава, пари и влияние

Жените в онлайн пространството са изключително мощна сила. Мисля, че никой не се съмнява в това, а доказателствата от българската действителност не са едно и две. У нас обаче все още най-популярните пространства за коментиране и споделяне по определена тема са форумите, въпреки че вече се задава ерата на блоговете и на уеб звездите, които те създават. В САЩ например през последните 5-6 години се наблюдава бум на женските блогове – от такива за мода, козметика и диети, за майки и бебета до блогове за политика и финансови прогнози. Всяка година се отчита ръст между 25 и 30% на посещаемост, брой на блогове и реклами. Има примери за дами, които напускат основната си работа, за да се отдадат на блога си, тъй като той им носи повече приходи. И ако на Запад има все повече професионални блогове, развиващи нов тип журналистика и конкуриращи традиционните медии, у нас блоговете още са място за себеизразяване.
Хората имат нужда да споделят чувствата и мислите си. Инвазията на социалните мрежи го доказа. Убедени, че блоговете са следващата стъпка в комуникацията и по-доброто ни разбиране един друг, в GRAZIA ви представяме 4 блогърки, чиито блогове вдъхновяват, провокират и предизвикват усмивка.

НАДЕЖДА ПЛАМЕНОВА
http://penandgin.wordpress.com/

Надежда е чаровна, червенокоса 23-годишна журналистка, която създава паралелен свят с рисунки. Вдъхновена от свежия хумор на сериала „Монти Пайтън“ и от дългогодишното си увлечение по комикси, тя изгражда собствен блог, в който е и автор, и главен герой.

GRAZIA: Как реши да създадеш блог и защо точно с картинки?
НП: Всичко започна, защото много обичам комикси. Започнах да си правя някакви рисунки, а хората взеха, че ги харесаха. Така реших да направя собствен блог на картинките. Много ми е приятно да ги рисувам, а и така отприщвам някакво напрежение. Някои от картинките например изобразяват насилие. Ако искам да разбия главата на бившето си гадже с чук, мога да го нарисувам и да се почувствам по-добре. (Смее се.) Точно пък тази картинка бившето ми гадже също я хареса и се почувства поласкан.
G: Закачките и диалозите са само на английски. Защо?
НП: В България много малко хора се занимават с комикси. Може да прозвучи малко арогантно или твърде амбициозно, но като правя диалозите на английски, искам да отворя блога за цялата общност, която се интересува, а тя не е никак малка. Засега не съм засякла читатели от чужбина, но имам много редовни български читатели и последователи.
G: Защо мислиш, че твоят блог е толкова посещаван и харесван?
НП: Защото е различен, няма много такива български блогове. А ще е много готино, ако има. Познавам много художници, които се занимават с големи комикси, но надали биха се захванали точно с уеб комикс. След като пуснах моя, забелязах, че още двама души се осмелиха да публикуват свои неща. Аматьори като мен, но пак е хубаво.
G: Трудно ли е да си блогър в България?
НП: Не е трудно – по някакъв начин захранваш егото си. Знам, че звучи грубо, но е така. С всички коментари, посещения... Дори и да се изсипе критика, пак се чувствам добре, защото съм провокирала нещо. Важно е да имаш идеи, зад които да стоиш.
G: Какво те вдъхновява за твоя блог?
НП: Моят си живот, моите случки. Идеите ми идват например на път за работа, рисувам неща, които просто се случват на мен или на моите приятели, или пък неща, които не могат да ми се случат. Сега например гледам котката на едни приятели, докато те са на почивка, и целите ми ръце са в белези от нокти и зъби... и мисля да я унищожа скоро в някой комикс. (Смее се.)

ВЕРА ГОЦЕВА
http://lomovera.wordpress.com/

По образование 32-годишната Вера е философ и критик. Няколко години работи като журналист и пише за култура и лайфстайл. Отскоро е криейтив директор на онлайн компания. В допълнение изпитва непреодолима страст към точните науки, природата, гмуркането и еко активизма. От декември 2009 година има собствен блог за ломо фотография.

G: Как и защо започна да се занимаваш с блога си за ломо фотография?
ВГ: В момента, в който започнах да правя този блог, имах две цели: едната, по-мащабната, беше повече хора да забележат този тип фотография, тъй като тя е по-различна в снимките, всичко изглежда като в сън. Снимам с лентови нискотехнологични или винтидж апарати. Тук спадат както руски апарати от 50-те години насам, така и професионални апарати като двуобективната Yashica. Разбира се, аналоговите апарати изискват търпение и желание да ги разучиш. Резултатите обаче са толкова красиви и вдъхновяващи, че никой дигитален носител не може да ги задмине. Втората цел беше по-практична за мен – исках повече хора да започнат да снимат с ломо апарати, за да е по-достъпно ваденето на подобни снимки във фотостудиата. В началото бе истинско приключение да проявя дадена лента, защото се сблъсквах с консервативното мислене на хора, които дори не са чували за ломо.
G: Реализира ли някоя от целите?
ВГ: Да, и двете. Вече страшно много хора започнаха да снимат с ломо апарати, като голяма част от тях признават, че са забелязали този тип фотография чрез моя блог. От друга страна, открих и фотостудиата, на които имам доверие. Всичко върви по план.
G: Ти всекидневно обновяваш блога си. Как намираш време и енергия за това?
ВГ: След като открих лентовите апарати, не мога да спра. Снимането ме прави щастлива, така че не би могло да ме изморява. Освен това, независимо че хората моментално усещат кога една фотография е докосваща, за тях остават скрити други неща – усмивката на човека, който е бил до мен, когато съм снимала даден кадър, или пък спомени, асоциативно привнесени в друг, и т.н. Именно тези преживявания ми дават необходимата енергия.
G: Не е ли малко плашещо да се разкриваш пред толкова непознати хора?
ВГ: В никакъв случай. Това да бъдеш напълно искрен в интернет е може би най-силната защита срещу непознатите. В момента, в който се опиташ да скриеш нещо, хората започват да изпитват любопитство какво точно е то. Да бъда блогър е нещо ново за мен. До миналата година бях единствено потребител на блогове, доколкото като журналист следях малката част от обществените сред тях. Редно е да се признае, че блогъри като Никола Пенев, Бай Далай, Магдалина Генова, Градинко, Пейо Попов често пъти са доста по-смели в политическите си коментари от повечето журналисти.
G: На Запад много хора пишат блог в продължение на година, а след това обединяват публикациите си в книга. Възможно ли е това да се случи и у нас?
ВГ: Принципно, да. Например аз планирам изложба с избрана част от ломо фотографиите си. Вероятно ще се случи до края на годината или най-късно до средата на следващата.

КРИСТИНА НИКОЛОВА
http://www.mysoulkitchen.eu/

Крис е на 30 г. и в момента е мениджър на компания, но споделя, че готвенето, снимането на храна и писането за нея са й безкрайно интересни.

G: Откъде дойде интересът ти към готвенето?
КН: Висшето си образование получих в Япония и така прекарах доста време там. Японската кухня ме предизвика, беше ми много интересно и започнах да готвя. След като се върнах, с една приятелка – Магдалина Генова, създадохме „Нож и виличка“ (http://nojivilichka.wordpress.com). На шега, на майтап този блог доби страхотна популярност, но в момента е на пауза и развиваме собствени проекти. На мен ми се занимава основно с food styling, готвене и снимане на самата храна.
G: Как измисляш рецептите?
КН: С много гледане и четене на готварски книги. Чета ги като художествена литература, започвам ги, заспивам с тях много често, чета и блогове. Много е важно за мен, когато пътувам, дори когато съм в София, да пробвам различни неща, да гледам. Рецептата е комбинация от всичко това и в един момент просто се ражда.
G: Залагаш ли на по-нетрадиционни храни и комбинации?
КН: Моите наблюдения са, че в България сме доста консервативни по отношение на вкусовете и възприятията на нови неща. Не мога да кажа, че се стремя към провокации. За мен е по-важно едно ястие да не е много усложнено, за да е истинско, да се усети вкусът на онези два или три продукта, които са в него. Стремя се към простота.

ДЕНИЦА БОЯДЖИЕВА
http://denodada.blogspot.com/

Деница е на 33 г. и преподава английски език. Освен учител тя е и творец. Обича да рисува, да моделира глина и да прави снимки на заобикалящия я свят, които споделя с познати и непознати в интернет.

G: Какво те вдъхнови да създадеш блог?
ДБ: Хареса ми творческото – това, че имам свободата да създам свое място. Нещо като да спретнеш своята малка гостна. Имах свободата да избера цветовете, картините по стените. Споделям дребни неща от ежедневието, които ме вдъхновяват. Блогът ми е послание, че трябва да оценяваме ежедневния живот, да умеем да забелязваме и съхраняваме красивото в него.
G: Промени ли се животът ти по някакъв начин, откакто се занимаваш с блога си?
ДБ: Да. Прави ме по-уверена – смелостта да изразиш искрено себе си. Запознах се и с нови хора – наистина ценни. Получавам и насърчение чрез добрата оценка на посещаващите блога.
G: Какво означава да си блогър?
ДБ: Да си блогър е удоволствие, но и отговорност. Помня как се притесних, когато в един момент проследих посещенията – кой, колко често. Разбрах, че блогът е добил популярност. И се почувствах като на сцена. Мисля, преди да кажа и покажа каквото и да е. Знам, че нося отговорност за посланията, които предавам.