Истината за брака
Броени дни преди старта на предаването
|
|
Броени дни преди старта на предаването „Истината за нас” по Нова телевизия психологът Ани Владимирова, която оглавява брачния съвет на шоуто, застана пред GRAZIA, за да разкаже повече за предаването и да разкрие кои са най-големите проблеми в брака при младите двойки
GRAZIA: Г-жо Владимирова, кой е водещият критерий, според който преценявате дали една двойка е подходяща за участие в “Истината за нас”?
Ани Владимирова: Истината е, че всяка двойка, на която предстои брак, е подходяща. Все пак интересът е към различни типове двойки – такива, в които партньорите се различават по много признаци или пък са типични за нашата действителност. Иска ни се повече хора да разпознаят собствените си избори, опити или пък пропуски от миналото, за които съжаляват...
G: Има ли табута в брака сред младите двойки?
АВ: Колкото и разкрепостени да изглеждат масово младите хора, при тях също има много табута. Те са различни и специфични според местоживеене, социален статус, произход и културни различия. По-старото поколение често казва: „Тия нямат срам и свян от нищо!” Но истината е, че при младите хора има много страхове и неизказани тревоги, които идват от масовото отчуждение в обществото ни, мнителността и естественото й следствие – страха от обвързване. Табутата са следствие и на неясните ценности, абсолютизирането на парите като критерий за успешност, крайностите в общуването – да мълчиш с години и в един момент да разкриеш натрапливо всичко, което си премълчавал, с което да уплашиш другия... Още и още специфични за времето, в което живеем, проблеми на партньорството!
G: Трябва ли да познаваш добре половинката си, за да сключите брак?
АВ: Привличането пламва за секунди при срещата между погледите на хората. Осъзнават или не, природата на мъжа и на жената веднага разбира могат ли да бъдат заедно. Затова е и поговорката за кьоравата неделя. Бракът обаче е много повече от страст. Да, може да има щастлив брак между хора, които са се „взели”, без почти да се познават, но е малко вероятно. Факт е, че едва ли можеш да се сетиш и за едно такова семейство (извън бабиното и дядовото). Хубаво е да познаваш партньора, ако не добре, то поне по ключовите критерии, които са важни за теб като човек! Всичко останало са гени и интуиция, но има и субективно важно, това, което цениш точно ти, а заради табутата не смееш да питаш... малкото камъче обръща колата, казва народът ни. Добре е да го знаеш преди съдбовното решение, защото после, както отново казва народът ни: „Като се обърне колата, пътища много!”
G: Колко време трябва да си живял с партньора си, за да сключиш брак с него?
АВ: Относително е. За едни хора е нужно „да изядат една торба сол”, а за други събитията се развиват с такава бурна скорост, че за месеци преживяват това, което други и за години не успяват. Тези разлики са плод на времето, в което живеем. Скорост, липса на граници във време и пространство... Срещи по летища, интернет, по време на преговори, в метрото, на салса танци... Едни ловят мига, а други чакат и избират... Затова и друг важен критерий при избора на партньор е доверието. Едни хора са решителни, смели и могат да заслужат доверието ти за малко време със способността си да се раздават и да докоснат сърцето ти, а други го правят бавно, преценявайки, изпитвайки. Няма вярно или грешно. За всеки влак си има пътници.
G: Много млади двойки в момента предпочитат да живеят на семейни начала, вместо да сключат брак, защо?
АВ: Защото на семейни начала имаш илюзията, че си свободен, че всичко е временно и като че ли нищо не се е променило отпреди. Но всъщност всичко се е променило – допуснал си другия в света си, зад бариерата, появили са се децата – те не изчезват с раздялата, трупаш спомени и съвместни преживявания, които не можеш да изтриеш с вземането на ключа от външната врата... Да, няма разправии за имущество и права, но в крайна сметка, ако избягваш брака точно поради тези причини, то може би вървиш точно към това...
G: Как би могла една истина да повлияе благотворно върху партньорските взаимоотношения?
АВ: Чудя се как времето и историята на човечеството са превърнали нещо толкова естествено и еднозначно като истината в заплаха?! Във всеки случай лъжата е продукт на страх, отлагане и илюзорна застраховка. Да, има хора, които цял живот живеят като в паралелен, илюзорен свят. Имам един куп клиентки, които знам, че знаят, че мъжете им изневеряват, лъжат, злоупотребяват и ги използват точно заради тази сигурност, че няма да кажат никога „Стига!”, че страдат, че вярват на „съдбовните възмездия” от турските сериали... Същите илюзии живеят и у мъжете по отношение на жена, която просто се възползва от емоционалността и наивността им. Инерцията прави човек все по-примирен. Но преди да влезеш в релсите, имаш критичност, помниш кой си и точно тогава можеш все още да чуеш истината и тя да повлияе благотворно на преценката ти. Да можеш да си сигурен в истинността на отговора и да кажеш: „Мога да приема това, обичам този човек!” или „Не, това не е моето бъдеще!”
G: Какви са психологическите причини да се стигне до развод?
АВ: Големи, но още по-големи са икономическите, сексуалните, интелектуалните. Абсурдно е да мислиш за пасти като Мария-Антоанета, ако няма хляб... Психологията е надстройка, за нея не мислим, когато сме гладни или валят куршуми, но всичко бие върху психиката. Когато мотивите за раздяла се опреде-лят като „психологически”, това обикновено значи, че партньорите започват да губят личността си, идентичността, всичко, което са били и са! Какво по-страшно от това? Бягаш, за да намериш отново себе си.
G: По какво предаването се различава от “Цената на истината”, защото на пръв поглед двете много си приличат?
АВ: Да, приличат си по полиграфа. Тази машинка няма чувства и затова не бърка, просто отчита. Само дето в двете предавания ще отчита различни неща. Преди отчиташе цената, която плащаш заради истината. Ако тогава истината се търсеше в миналото, във фактите, които са те довели дотам, където се намираш в момента, то сега истината ще ти позволява да погледнеш бъдещето. Да си зададеш въпроса: „Готов ли съм да платя тази цена?”
G: Много хора не се развеждат заради децата си, правилно ли е?
АВ: Всеки родител, който е нормален човек, мисли доброто на децата си. Преди ми беше лесно да кажа: “Абсурд! Не трябва да живееш с човек, когото мразиш, уж заради децата си. Не трябва, защото си нещастен и гледайки теб, те също ще станат нещастни хора, които приемат страданието и издевателствата на някой тиран!” Сега виждам деца, които проституират за пари, вземат наркотици, защото няма никой вкъщи и са абсолютно сами, и се питам кое им дава по-голям шанс да оцелеят? Една нещастна майка, която все пак отваря вратата и ги прегръща с разплакани очи, или убийствената самота, която нямат сили да поемат, докато същата майка с разплакани очи страда в Гърция, Англия или Испания? Да, няма смисъл да погубваш живота си, живеейки нещастно с някого, уж заради децата. Но как да разбереш и избереш по-малкото зло и защо трябва да избираме от зло...?
G: Какво е общото отношение на младите хора към брака?
АВ: Скептично! И с право!
Flash!
Готови ли сте да погледнете миналото, настоящето и бъдещето си в очите... и то през очите на партньорите, които сте зарязали? Матю Маконахи дава отговорите в романтичната комедия “Духове на бивши гаджета”, доказвайки, че само когато разкрием предишните си грехове и поискаме прошка, можем да продължим напред и да изпълним живота си с доверие, обич и разбиране.
