Дом за нашите деца

Всички нещастни деца си приличат, всяко щастливо е щастливо посвоему. Изглежда много лесно да перифразираме известната руска мисъл, вглеждайки се в желанията на изоставените деца на България. Всички те искат едно и също и едно-единствено нещо – семейство. Над 3400 деца в България чакат за осиновяване, над 3400 деца в България вярват, че чудото ще се случи, а духът от вълшебната лампа, добрата фея или Дядо Коледа ще им донесат родители. Вярват... до момента, в който станат твърде големи както за приказки, така и за осиновяване.

Стъпка първа
За да няма деца в домовете и институциите, те просто трябва да живеят със семействата си и да не бъдат изоставяни. Само че това просто всъщност съвсем не е просто. „В момента, в който майката заяви, че иска да остави детето си, аз съм първият човек, с когото тя се среща още в болницата – разказва Екатерина Христова, социален консултант към фондация „Искам бебе”. – След като изслушам причините й, защо тя самата не иска да се грижи за детето си, се опитвам да й дам алтернативи. Много от момичетата се страхуват, други имат финансови затруднения или въобще не знаят какво да направят. Превенцията на изоставянето е изключително важна, важна е подкрепата веднага след раждането. Възможност за майката е например настаняване в Звено „Майка и бебе”, където може да стои шест месеца или малко повече. Там имат подходящи условия за отглеждане на дете, на жената се помага да си намери жилище и работа. Друг вариант е бебето да остане за малко в дом или в болницата, докато майката си стъпи на краката, да се настани в семейство на близки, при баба и дядо, което си е вид приемна грижа, за която се получава заплащане.“ А приемната грижа, прегръдката и целувката за лека нощ са изключително важни в най-ранна детска възраст. Колкото и да са добри специалистите в институциите, те не могат да осигурят на всяко бебе топлината, от която се нуждае, за да се развива нормално и да се превърне в добър човек. Децата в домовете изостават. Казват, че за една година, прекарана в институция, на малкото човече са необходими три, за да навакса. Стъпка първа: превенция на изоставянето. Стъпка втора: приемна грижа.

Липсващи парченца
От другата страна на бариерата са хората, които силно искат дете. Пристъпването към осиновяване за много семейства е краен вариант. След години, прекарани в опити за забременяване и желание да имат собствено дете, много двойки стигат да осиновяването като естествен финал на желанието си да бъдат родители. Те са хвърлили страшно много средства и нерви и накрая просто искат да гушнат едно здраво бебе вкъщи. Но страховете, притесненията и угризенията продължават. Десислава Тенева е създателка на сайта Национален Форум Осиновяване (www.osinoviavane.com), самата тя е осиновена, а от 4 години подкрепя и съветва родители, които искат да осиновят дете. „Кандидат-осиновителите са изминали дълъг път, преди да вземат това решение. Всяка една минута за тях е дълго време, което ги дели от желаната рожба. Най-важното според мен е да бъдат търпеливи и снизходителни към самите себе си. Не бива да бъдем придирчиви към децата, да, те не са наши, но това не ги прави по-малко достойни, без значение от пол, етническа принадлежност и здравословно състояние. Осиновителите имат много страхове: какво дете ще осиновят, дали ще се справят с възпитанието му, дали ще го заобичат, как да му кажат, че е осиновено и т.н. Родителите трябва да простят първо на себе си, че не могат да имат биологично дете, след това да осъзнаят, че са хора като всички останали и също могат да допуснат грешки във възпитанието. Просто е наложително да бъдат смели, упорити и находчиви. Те осиновяват дете и това ги прави осиновители, но когато пристигнат у дома, те стават родители, а родителството е професия, може би най-отговорната от всички професии. Нека се стремят да бъдат добри професионалисти!”
Родители или осиновители? Държавата казва „осиновители“ и често не подкрепя по никакъв начин новосъздадените семейства. Например една майка, която осинови 3-годишно дете, не може да ползва майчинство, а точно в началото това дете има нужда от време, за да свикне и да се адаптира. Не може да го вземеш от дома и да го хвърлиш в детската градина.
„За семействата, които прибягват до осиновявания, е наистина трудно и поради друга причина – дълго време те са били само двамата. Вмъкването на третото зъбно колелце в цялата система внася страшен шок и много семейства не издържат и се разпадат. Те са организирали целия си живот около тяхната двойка, в един момент трябва да отделят внимание не просто един на друг, а и на детето. Когато се случва в началото на една връзка, това не е толкова страшно и бързо се адаптират, но ако са се установили и са свикнали един с друг, е много трудно, тъй като двамата са си самодостатъчни“, споделя наблюденията си Катя Христова.

Как, къде и колко дълго
Процедурата по осиновяване започва с подаване на заявление в Дирекция Социално подпомагане. Към него се прибавя пакет от 7 документа – свидетелство за съдимост, документи за психическо и физическо здраве, за доходи и имотно състояние, препоръки и други. В срок до три месеца от подаването на всички документи започва задълбочено социално проучване на кандидат-осиновителите, в резултат на което се разрешава или отказва вписване в регистъра на осиновяващите. Съветът по осиновяване определя за всяко конкретно дете подходящи осиновители съобразно поредността на вписването им в регистъра, след което уведомява писмено кандидатите и им предоставя данни за детето. Кандидат-осиновителите имат право на 4 посещения при него, преди да вземат решение дали ще го осиновят или не. Ако се откажат, отиват най-отзад в списъка на чакащите, като имат право на 3 опита. Родителите не могат сами да изберат кое точно дете да осиновят, такава приказка като отишли в дома и харесали малката русокоса принцеса, която да им бъде дъщеря, не съществува. Екип от психолози отчита кое семейство ще е най-подходящо за това дете, а не обратното.
Реалният период за осиновяване е от година и половина до две след подаването на пълния пакет документи. „Но нима една бременност и приготовленията на жената да стане майка не отнемат пак толкова? Кандидат-осиновителите често са доста критични в изискванията си за желано дете – казва Деси Тенева. – Това значително забавя процеса. Аз не знам как би изглеждало моето биологично дете, нито от какъв пол ще е, нито мога да твърдя, че ще е напълно здраво.“ Всеки един толеранс по отношение на възраст, етнос и здравословно състояние води до по-голям шанс и по-бърза процедура. Осиновяване може да се осъществи както от семейни двойки, така и от такива, които живеят на семейни начала. Във втория случай детето се осиновява само от жената. Всяка година в България се осиновяват около 700-750 деца, вписани в регистрите за пълно осиновяване.

Международното осиновяване
За да се определи дали едно осиновяване ще бъде национално или международно, се взема под внимание къде лицето обичайно местопребивава. Когато детето е в България, но хората, които искат да го осиновят, независимо дали са чужденци или български граждани, са извън България и те искат да отглеждат детето там, процедурата трябва да се осъществи като международно осиновяване.
„През 2003 г. се въведе един колективен орган – Съвет за международно осиновяване към Министерството на правосъдието, който да търси и определя най-подходящото семейство за детето – обяснява Милена Първанова, експерт към Министерството на правосъдието. – За да може едно дете да се осинови по условията на международно осиновяване, преди това трябва да са се положили максимални усилия то да остане в страната си по произход, заради това всяко дете първо се вписва в националния регистър и в срок от 6 месеца съветът по осиновявания търси подходящ осиновяващ в България. Едва след това преминава в регистъра за международни осиновявания.“
За миналата година са реализирани 220 международни осиновявания. Около 40 от тях са на деца със специални нужди и специфики в здравословното състояние. „Единствено за тези деца е обърната концепцията – тези деца чакат някой да ги поиска, ние не търсим и не определяме осиновители, а приемаме тази кандидатура, която е проявила толеранс към осиновяване на това дете. В САЩ например се приемат деца в изключително тежко състояние – синдром на Даун, физически увреждания, липса на крайници, сериозни сърдечни проблеми. Това е свързано с добрите медицински застраховки, които покриват скъпоплатено лечение. Миналата година се срещнахме с американски осиновители, които споделиха, че от застрахователната им компания са платили над 1 милион долара за лечението на детето, което е било почти обречено, когато са го осиновили от България. Тоест осиновяването е спасило живота му. Традиционно голям брой деца се осиновяват и от Италия, тъй като италианските осиновяващи са по-толерантни към деца на по-висока възраст, те осиновяват деца на по 10-12 години, а това е висока възраст дори за международно осиновяване. Всъщност шансът деца над 10-годишна възраст да бъдат осиновени е минимален“, допълва г-жа Първанова.

Дете от чужбина
В „екзотичния регистър“, както го наричат работещите в тази сфера, се вписват хора от България, които искат да осиновят дете от чужбина. „От началото на регистъра през 2003 г. имаме само две вписвания. И двете обаче са били свързани с някакви лични предишни взаимоотношения. След трагедията в Хаити в началото на тази година буквално всекидневно отговаряхме на стотици запитвания на граждани, които имаха желание да осиновят хаитянче, но в крайна сметка при нас не постъпи нито една молба. За мен това е съвсем обяснимо – в България има много деца, които нямат семейства и чакат да бъдат осиновени. Освен това еднаквият етнически произход на детето е от полза и помага за по-лесната и безпроблемна адаптация впоследствие. Аз си мисля, че осиновяващите от чужбина просто нямат избор, може би те също биха предпочели да осиновят дете от страната си, но нямат такава възможност. Например във Франция се правят две национални осиновявания на година, кандидат-осиновителите не могат да чакат, нямат избор, освен да се насочат към държава, в която има деца за осиновявания, каквато за съжаление все още е България.”

Текст: Златина Георгиева
Фотография: Guliver Photos