Яна Титова

Въпреки признанията под формата

Истинско завоевание е да си на такава крехка възраст и да си носител на Аскеер – нещо като Еверест в театъра. Формулата обаче работи безотказно за Яна Титова, която след супер-успешния си театрален дебют в постановката „Три сестри” преди месец изгря и на големия екран във филма „Лов на дребни хищници”

Независимо от признанията под формата на статуетки големите успехи за Яна тепърва предстоят. В момента тя репетира заедно с Деян Донков в пиесата „Полет над кукувиче гнездо” под режисурата на Александър Морфов. Младата надежда на Народния театър успя да вмести в натоварения си график и снимките за корицата на GRAZIA, по време на които ни обезоръжи тотално с искрена усмивка и още по-искрена изповед.

GRAZIA: Определят те като „млада българска актриса”, колко млада си всъщност?
Яна Титова: Не много, но все още запазена. (Смее се.) Последния път обаче ми дадоха 21 години. Забелязала съм, че зависи от стила ми на обличане – дрехите много променят възрастта ми.
G: Кога и как стартира кариерата ти в театъра?
ЯТ: В момента, в който отидох в Младежкия театър. Тогава играех в постановката на професор Азарян „Три сестри”. Аз бях най-малката – Ирина. С това представление спечелих първия си и единствен засега Аскеер за изгряваща актриса.
G: В момента репетираш под ръководството на Сашо Морфов. Трудно ли е да се работи с режисьор като него?
ЯТ: Не, много е приятно. Той е много провокативен и на мен това ми харесва. Не оставя актьора просто да играе, а го кара постоянно да мисли. С него нямаме време за почивка.
G: Направило ми е впечатление, че българските актьори имат навик да говорят по-силно, когато са на сцена. Каква е причината за това – артистична или техническа?
ЯТ: Мисля, че аз съм преодоляла високия тон още в зародиш. Никога не ми се е случвало да изразявам чувствата на моята героиня, като повишавам гласа си, освен когато го изисква самата сцена. Мисля, че високото говорене отшумява като тенденция в българския театър. Този проблем според мен си проличава повече, когато актьорите снимат филм или сериал, защото ние играем много по-често в театъра.
G: В този смисъл различно ли е чувството, когато си на сцена и когато си пред камера?
ЯТ: Много е различно. В киното е много по-реално, докато на сцената малко или много е по-условно. В киното емоциите са много по-естествени, защото твоят партньор е до теб и не е нужно да прехвърляш тази звукова бариера, която съществува в театъра. Пред камера актьорите сме по-интимни, отколкото на сцена.
G: Имаш ли притеснения, когато излизаш на сцената или заставаш пред камерата?
ЯТ: Не, сцената и камерата са част от професията и аз не се притеснявам нито от едното, нито от другото.
G: Значи никога не си имала „пеперуди в корема” преди представление?
ЯТ: Преди всяко представление страшно много се вълнувам. Особено с „Три сестри” положението беше трагично. Случвало ми се е да ми се гади, преди да изляза на сцената. В момента, в който се появя пред публика, забравям за всичко. Пред камера също ми се е случвало, когато ми предстои някоя тежка сцена, да изпитам леко вълнение и напрежение.
G: Лесно ли учиш сценариите си?
ЯТ: Много лесно. Като прочета нещо, и го запомням на секундата. Но това е индивидуално, има хора, които не могат да помнят.
G: Напоследък много млади актьори добиха популярност покрай новите български сериали. Ти защо не играеш в нито един от двата?
ЯТ: Бях на кастинг за сериала „Стъклен дом”. Изборът накрая беше между мен и Радина, но не избраха мен. Аз нямам нищо против да се снимам в някой български сериал. „Стъклен дом” много ми харесва.
G: Затова пък вече си на голям екран във филма „Лов на дребни хищници”. Има ли нещо, което да не харесваш в ролята си?
ЯТ: Има една сцена, която не харесвам. В нея трябваше да съм много по-активна като действие, а не ми се е получило. Не ме дразни, но можеше да е по друг начин. Но пък спечелих награда за поддържаща женска роля във филма – това ми е първата филмова награда и е много приятно.
G: Това ми напомня за Аскеера ти. На кого благодари, когато излезе на сцената да си получиш статуетката?
ЯТ: Паникьосах се. Не знаех къде се намирам. Никога няма да си простя, че забравих да благодаря на професор Азарян.
G: А помниш ли с какво беше облечена?
ЯТ: Бях с една много хубава дълга лилава рокля на AGGATA, с гол гръб.
G: А в ежедневието по какъв начин се обличаш?
ЯТ: По-скоро със спортни дрехи. Много обичам да нося широки панталони. Имам много разнообразни дрехи в гардероба си.
G: Твоите близки критикуват ли те?
ЯТ: Не, те много си ме харесват.
G: Остава ли ти време за личен живот?
ЯТ: Да, остава ми. Случвало ми се е да попадам в дупки, когато не съм правила нищо. Това много ме изнервя. Аз обичам да работя. Но през лятото намерих лек за бездействието – в една такава дупка написах филмов сценарий.
G: Кой ще играе главната женска роля в твоя филм?
ЯТ: Аз, разбира се, а главната мъжка ще я играе Джеймс Макавой. Той още не е чел сценария, но смятам, че ще го хареса. (Смее се.)
G: Мечтаеш ли си да играеш в чужбина?
ЯТ: Имам желание да правя всичко, свързано с тази професия.
G: А желанието достатъчно ли е? Има ли работа за актьорите в България?
ЯТ: Има работа. Досега на мен ми е вървяло. Смятам, че когато човек иска определено нещо много силно, винаги ще успее да го постигне. Също така е много важно да имаш късмет.
G: Как се виждаш след десет години?
ЯТ: След десет години ще имам две деца, близнаци – момиченце и момченце, ще имам три кучета и ще живея в къща извън София. Ще имам един заснет филм по сценария, за който ти споменах.
G: Защо искаш да живееш извън София, натоварва ли те забързаното ежедневие в столицата?
ЯТ: Не, аз обичам София, но природата много ме зарежда. Ще работя в София, но искам вечер да имам местенце, където да мога да си почивам, докато слушам щурците.
G: Намерила ли си бащата на момиченцето и момченцето?
ЯТ: Май все още не! Не съм влюбена, в момента съм се отдала на театъра и киното.
G: По какъв начин изглежда любовта в твоите очи?
ЯТ: Любовта всеки път е различна. Тя има много измерения.