Винилови мечти

Считам себе си за типичен представител на поколението X. Родени на прага на технологичната ера, но с отношение към класическите ценности в живота, моите приятели от това поколение са сред бъдещите лидери на света. По-толерантни към различията от предишната генерация и не толкова нехайни като следващата. Неслучайно войни все още се водят основно от бейбибумърите (родените преди 61-ва година, считай наследството на Джордж Буш в Афганистан), а изцяло виртуални пространства за милиарди се създават само от поколението Y (родените след 81-ва, считай Марк Зукърбърг и компания). Някъде в перфектната среда между тези две крайности се случват красивите неща – комбинация от технология и дизайн на живот – считай Джуня Уатанабе и Стела Макартни. Не че няма изключения – Стив Джобс например е бейбибумър с прогресивно мислене, а План Би – Y музикант с носталгична настройка – комбинацията мужду двамата превръща неделния сутрешен джогинг със слушалки в ушите в истинско удоволствие. Представителите на поколението X, които ме вдъхновяват са много, и отреденото ми тук място, няма да е достатъчно, за да изброя всичките. Но някъде между Бьорк и Клоуи Севини са всички онези момчета и момичета, които в момента извършват революцията на прехода от едното към другото поколение, успявайки в същото време да комуникарат без проблеми с предшествениците си, както и с другите, които идват след тях. Подобно на поколенията годините също носят наследството на предишните и обещанията на следващите. 2010-а се тътреше, затисната от свръхтеглото на нищо неразбиращата от елегантност криза, завещана ни от 2009-а, но и припяваше под звуците на облечените в кожа и дантела прогнози за далеч по-отворената към тенденции 2011-а. Или поне от новия аромат на обещанието, че ще ни се падне точно такава година. Декември е месецът, който ни се отрежда за настройка и преминаване от старото към новото. Лично аз възнамерявам да си купя грамофон – чисто нов, но с нео-ретродизайн, и да попълня с него иначе минималистичния интериор у дома. Мисля, че точно тази вещ, с типичните за нея свещенодействия, ще запълни успешно зимните ни вечери, в компанията на приятели и топъл разговор, подправен с червено вино от 2005 година. Както и с музиката на всички онези мои съвременни идоли, които решиха напук на дигиталните технологии да издават новите си албуми и на винил. Иначе казано толерантност към различните нива на технологията. Толерантност към познатото различно. Толерантност към бъдещето, което не отрича миналото.