Еволюция

на най-добрата ми приятелка

Тя е до мен, откакто мога да споделям играчките си, в училище стоим на един чин, живеем в обща квартира в университета, пием кафе в събота, защото през седмицата не можем да се вместим в графиците си, разхождаме децата си в парка, а когато вече не работим, живеем врата до врата. Тя е най-добрата ми приятелка. Сменя възрастта и интересите си с моите, мени лицето си край мен с годините. Разчитам винаги на нея. Докато един ден не се разделим

Дори в по-голяма компания най-добрите приятелки се открояват – имат еднаква прическа, споделят любима марка дрехи или еднакъв маникюр, имат един и същи стил, изразяват се по сходен начин. Макар че утре, когато приятелството свърши, ще обвиняват другата в копиране и липса на характерен маниер. Докато са заедно, представят с гордост другата като “най-добрата ми приятелка”, а когато обстоятелството на раздялата настъпи, непринадлежността им сменя отношението “любов” с “вражда”. Всъщност смяната на нейното лице с времето е нещо нормално. Ние самите разместваме приоритетите си, сменяме интереси, развиваме се интелектуално, еволюираме в общуването с хора. Затова Мария става Нина, после Боряна, Ина, Аделина. Различно име на доброжелател, пред който леем мъката си лесно и който понякога става наш враг. Важното е, че времето, прекарано в добри моменти, прелива в океан и е многократно по-голямо, отколкото момента, в който връзката ни се разбива в някой бряг.

3-6 години
В градината сме в една и съща група. Тя е руса, а аз кестенява, но така ни се иска да бяхме напълно еднакви. И двете носим очила, пеем соло на песните, защото сме най-музикалните. Вървим една до друга, когато ни водят навън, а леглата ни са толкова близо, че понякога се държим за ръце. Ако на нея й купят прекрасна играчка, винаги казва откъде да ми купят и на мен. Ако тя не обича чушки в супата, аз вкъщи вече също не ям. Когато на мен ми се ражда сестричка, настоявам тя да носи нейното име. Баба й пък кръщава на село теленце на мен. Не сме приятелки вече, когато тя започва да играе и с друго момиче от групата.

7-11 години
В училище стоим на един чин. Имаме еднакъв успех, стискаме си палци при изпитване, подсказваме си при контролно или класно, а когато някоя от нас се разболее, другата я посещава вкъщи всеки ден. И двете свирим на пиано. Тя е много по-добра от мен, но аз й се възхищавам, защото е упорита, а аз свиря само под надзора на баща ми и често с много рев. Можем да играем с часове с куклите – ту у нас, ту у тях, и винаги сме толкова заети, че не губим време дори да хапнем залък хляб. Мразим другите приятелки на другата, тайно се съревноваваме с тях, караме се често двете и се заставяме да се избираме измежду всичките. И по този начин в страстта си живеем в постоянен страх. Разделяме се от глупост и от ревност – аз съм влюбена в едно момче и тя много страда от това, тя пък поддържа все по-здрава връзка с братовчедка си и аз не мога да го понеса.

12-19 години
Училището все по-малко ни вълнува. Въздействат ни музиката и любовта. Знаем повече една за друга, отколкото родителите ни за собствените си деца. Учим често заедно у нас, решаваме задачите, които тя поиска, защото ходи на уроци, където времето за нищо не достига. Завиждаме си тайно – аз съм по-слаба, тя пък е по-красива, големият й брат учи в чужбина, а аз съм по-свободно възпитавано дете. Но дори и в тази връзка не разбирам, защо открадна моето момче?

20-26 години
Живеем в една квартира, съобразяваме се една с друга и понякога споделяме един бюджет. Посещаваме различни университети, но на купони ходим заедно, каним се на гости при родителите ни в родните ни градове. Заедно обмисляме стратегии за сваляне на гаджета, заемаме си дрехи, пестим пари за кино и рождени дни. Когато тя е болна, аз тичам до аптеката, когато я зареже гадже, страдаме заедно пред празните кутии течен шоколад и сладолед. Но когато карах закъснялата за възрастта си варицела, тя предпочете да излезе с гаджето си, вместо да ми купи едно списание и хляб! Това не сложи край на връзката ни, но следващото нейно гадже ни я прекрати. Забрани й да се вижда с мен, защото сметна, че й влияя зле.

27-40 години
Любовта продължава да ни вълнува. Ту едната бърше сълзите на другата, ту другата дава съвети на първата как да се справи с този мъж, това дете, кучето или друг проблем. Обменяме си интересни книги, износваме дрехите на по-голямото дете на другата – въобще, полезни сме си много и ценим приятелството си. Хм, кое ни раздели?! Дали това, че досега не ми е върнала сватбената рокля, с която й услужих преди толкова години? Че мъжът ми хладнокръвно й отказа да назначи повърхностната й сестра фиктивно в офиса си? Или че на изпита на дъщеря ми в гимназията, където беше квестор, тя забеляза, че детето ми допуска грешка, но не направи нищо?

40-55 години
Със семейството й сме приятелски семейства. Събираме се по веднъж на седмица, за да се видим, да разменим списания за хобита, понякога летуваме съвместно, не се оплакваме една на друга и не говорим за пари. Подготвям децата й безплатно и продължително за кандидатстудентски изпит по български език, но когато братовчедка й – директор в училище, търси спешно нов преподавател по литература, тя не споменава нищичко пред мен.

55-70 години
Възрастта ме е научила, че не бива да споделям с нея всичко. Успехите на внуци и деца, промоциите в супермаркета, рецепти за сладкиши и жълти вестници – това, разбира се, да. Но разправиите с мъжа ми за това, че все отстъпва на брат си в имотните дела, скандалите с дъщеря ми, която с мен общува вечно с нетърпение – да пази Господ, никога! Каним се на кафе всеки следобед, обсъждаме сериали, коментираме съседите от входа, пазаруваме “на едро” заедно с една обща чанта на колелца. Естествено, се скарваме за глупост – не съм й купила такава блуза като моята от магазинчето за лев. Трябват ни няколко седмици, за да се сдобрим.

70-100 години :)
Вече сме достатъчно зрели, за да не се занимаваме с нелепости като ревност и предателство. Важното е децата и внуците да са добре, за да имаме с какво да се хвалим. Караме се постоянно, но за абсурдно дребни работи и бързо си прощаваме. Заедно сме, докато смъртта ни раздели.