Тримата тенори
Мисията на голямата дарба
Талантът на Кирил, Александър и Илиян заслужено им донесе прозвището българските „Трима тенори“, а темпераментното им присъствие и настроението, което носят изпълненията им, закономерно ги превърнаха в любимци на публиката.

GRAZIA: Как се събрахте?
Кирил: До март 2010 г. триото беше в друг състав... Тогавашните колеги бяха доста млади и като всеки млад човек с мечти избраха друг нов път, което наложи и подбирането на нови певци. С Александър Господинов сме колеги от Музикалната академия, но нямах негови координати от завършването ни през 2004 г. Но ето че на помощ дойде Facebook, така се открихме с него; впоследствие той ми препоръча Илиян Недев, който също открих в социалната мрежа... И така от април 2010 г. сме в този състав и дерзаем!

G: От колко време се занимавате с музика и откъде дойде желанието?
Илиян: Споменът за първата песен, която запях – „Казано честно всичко ми е наред“ на Васил Найденов – датира от времето когато бях 4-годишен и оттогава до днес не съм млъквал!
Александър: На 6 години постъпих в детски хор... след това в гимназията също пеех в хор, така с желанието дойде и школовката.
К: От дете пеех в училищните хорове, в гимназията започнах да пея и в църковния хор в моя роден град Враца... общо взето, и при мен както и при колегите любовта към пеенето е вродена май.

G: Защо не поп или попфолк? Не са ли по-доходоносни жанрове?
И: Защо не? От малък класиката ме е погълнала, но съм отворен и към другите жанрове. С триото изпълняваме и поп парчета, което е доста голямо предизвикателство за мен.
А: През 1997 г. попфолкът все още си беше „чалга“ - „Тигре, тигре“ и от сорта. Вече съм се ориентирал и не ми се сменя посоката.
К: Поп музиката като жанр присъства в нашите изпълнения, разбира се, пречупена през призмата на нашия мироглед, смесена с класически елементи, но за попфолка, познавайки себе си, а и колегите, е несериозно. Чувстваме се добре и на място в това амплоа.

G: Какви са вашите хобита?
И: Обичам да спортувам – плуване, футбол.
А: Аз съм меломан.
К: Моето хоби е риболовът, когато имам възможност, грабвам въдиците и отивам сред природата.

G: Благотворителността за вас е...
И: Нещо, което се надявам много хора да правят.
А: Приоритет и задължение.
К: Признак на човечност и доброта. Може би и християнски дълг. Никога няма да се откажем от възможността да помагаме било чрез участия в благотворителни концерти, било отделяйки от спечеленото с изкуството, на което сме се посветили.

G: А какво мислите за риалити форматите с благотворителна насоченост?
И: Това са прекрасни инициативи. Надявам се само събраните средства наистина да отиват по предназначение.
А: Дайте ми пари, аз да ги дам за благотворителност – така звучи. Само парадиране е това. Да извадят парите си от собствените си джобове. Всички, които изпращат sms-и, остават анонимни, а шоуто си приписва заслуги. Това е субективното ми мнение. Дано не съм прав!
К: Разколебан съм леко в безкористността на тези формати... не смятам, че са искрени напълно. Пълнят телевизионното си време, печелят милиони от реклами... Нека дадат печалбата от реклама също за благотворителност, освен sms-ите.

G: Какво ви е отношението към имитаторите и ментетата във вашата област и в живота въобще?
И: Всеки има право да се занимава с каквото си поиска, стига да не пречи на околните. Специално за имитаторите в нашата област ме е яд, че създават грешно впечатление у хората за реалната стойност и качеството на оперната музика. Въпреки че който ни е чул, няма как да ни обърка с други версии.
А: Не може без тях. Все ми е тая.
К: Ще цитирам Библията. “Мнозина са призваните, но малцина са избраните.”

G: Кой е най-нестандартният повод, по който сте пели?
И: Замислям се, че не ми трябва особен повод, за да пея, та аз го правя почти непрекъснато.
А: Нямам нестандартни изпълнения! Всичко е в стандарта и отговаря на критериите за качество, казвам го с усмивка, разбира се, няма нестандартен повод, за да пееш! Може би поводът да помогнем на един участник в „Море от любов” да поиска ръката на любимата си... или да готвим, пеейки в един телевизионен формат.
К: Не се сещам... репертоарът е специфичен, предимно класически, и не знам дали нещо нестандартно би му отивало.

G: Кое дава криле на певеца?
И: Любовта!
А: Енергийната напитка, ха-ха.
К: Музата и любовта.

G: Кое прави песента невъзможна?
И: И тъжен, и весел, песента за мен винаги е възможна.
А: Няма невъзможна песен, има невъзможност да я изпълниш.
К: Когато не си подготвен. Въпреки че в нашия случай това е немислимо – няма невъзможна мисия, щом се касае за ниво на професионализъм и дарба!

Текст: Биляна Георгиева–Биба
Фотография: PR


Oще призове за REFANКомпанията с награда "Символ на България“ ...още>>

Млада гвардия...още>>

Плодови забавленияот Frutelli Heroes...още>>

Лолиткитев модата...още>>

Жена на ръбаВ способността на терапията да връща живота в хармоничните...още>>

Орденът на обективаВ този брой ви представяме Дилян Марков...още>>

Орденът на обективаФотографите не са художници. Могат да запечатат само...още>>

Мария Бонева„Децата са най-добрата кауза“ По-важно е да направиш...още>>

Ladies ClubНа вечерята присъстваха Милена Захариева от Fairplay...още>>

Йорданка Фандъкова: Не съм самотен играчВ женските слабости се крие голяма сила и това е от...още>>

Мария ПетковаДоброто е заразно...още>>

ЛИНИЯ НА УСПЕХАКОГАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЗЕХМЕ В РЪЦЕТЕ СИ КАТАЛОГА НА...още>>

СВЕТЪТ НА ЧУДЕСАТАКОЗМЕТИЧНАТА КОМПАНИЯ AVON, КОЯТО ОТ НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТТЕ...още>>