Предай нататък

През последната година донорството на яйцеклетки извървя пътя от благороден жест, с който даравяш живот, до заклеймявана и комерсиализирана процедура... или обратното. Между “Осанна!” и “Разпни го!” обаче остават надеждите, болката и страховете на хиляди хора

Много харесвам идеята, че животът е колело, което се върти, и всяко добро или лошо нещо, което сме направили, променя хората около нас и един ден ни се връща. Далеч от религиозния оттенък и кармичния кръговрат този месец провокираме себе си и вас с въпроса за човечността и силата да дариш част от себе си в името на чуждо щастие. В България има над 250 000 двойки с репродуктивни проблеми, които се борят да имат дете. В някои случаи не става само с желание, не става и само със собствени сили и генетичен материал.

Болката на другия
Кога се налага да се използват дарени яйцеклетки? „Единият случай е при жени, при които преждевременно е стихнала яйчниковата функция, т.е. не отделят яйцеклетки, а са все още в репродуктивна възраст, тогава се налага да се използват дарени от друга жена яйцеклетки – обяснява д-р Георги Николов, специалист по репродуктивно здраве към клиника РепроБиоМед. - Друга необходимост е, когато вече са правени опити за забременяване, инсеминация, ин витро оплождане, но опитите са неуспешни и се установи, че яйцеклетките, които дава жената, желаеща да стане майка, са с влошено качество. Трето – когато има генетично заболяване, което може да се избегне по този начин. Четвъртият вариант е при пациентки над 43 г. - според законодателството в България в момента над тази възраст нямаме право да правим ин витро процедура със собствена яйцеклетка.“
Възрастта при ин витро процедури с дарени яйцеклетки е сред най-пиперливите и скандални аспекти. Поставянето на възрастово ограничение е проява на дискриминация, липсата на такова – възможност за своеволия. „От медицинска гледна точка ин витро над 43 г., независимо дали е със собствена или с дарена яйцеклетка, крие много рискове, а шансовете са малки. Когато кажеш на една жена на 45 г., че може да й се направи процедура с дарена яйцеклетка, въпреки че шансът е малък, тя не се надява по-малко от една 25-годишна жена. Вратичката в закона казва, че лекарите сме разумни и ще можем адекватно да преценим кога е уместно и кога не да се направи процедура. Лекарите не сме достатъчно разумни – ние сме хора. Като ни приплачат, се съгласяваме, като ни платят, се съгласяваме, като искаме да станем известни, се съгласяваме. Това са все субективни причини да се съгласим, затова някой трябва да сложи обективна граница – ако някой я престъпи, да бъде наказван. Добре е жени над 43 г. да не пробват със собствени яйцеклетки, защото шансовете за успешна бременност отиват в едноцифрените стойности, дори под 1%, а с донорска са около 20-30%. След 45 г. шансовете спадат още повече, но, разбира се, хората стъпват на куриозите.“

Един добър жест
Кой може да дари яйцеклетки? Всяка жена под 35 г., която вече има едно здраво дете. На желаещата да дари дама предварително се правят изследвания, за да се установи, че не носи някакви инфекции, проверява се как ще реагира на стимулация, правят се ехография, преглед, цитонамазка, хормонални изследвания. Ако всичко е наред и според изследванията желаещата може да бъде дарител, тя се явява пред независима комисия, която да прецени дали е физически, и по-важното - психически подходяща. Следващата стъпка е подписване пред нотариус на информирано съгласие, което тя може да оттегли до момента на изваждане на яйцеклетките. Ако се случи нещо и се разколебае, реши, че не иска яйцеклетките й да бъдат оплождани от друг мъж или да се дават на друга жена, има право да се откаже. Е, тогава ще трябва да заплати процедурата и изследванията, които иначе са безплатни за дарителите (ин витро процедурата с донорска яйцеклетка е по-скъпа отколкото със собствена именно заради включените разходи и изследвания на донорката).
Жената дарител е известна на семейството, което получава генетичния материал само когато е роднина – сестра или братовчедка до четвърто коляно. Невъзможно е да дарите яйцеклетки конкретно на най-добрата си приятелка например. По закон дарителството е анонимно.

Риск печели?
Какво представлява самата процедура? За разлика от мъжа, при който даряването на сперматозоиди е бързо, лесно и безболезнено (дори приятно), при жената са необходими повече време и усилия. Донорът се стимулира с хормонални инжекции, за да се получат повече яйцеклетки – често при здрави жени броят е между 12 и 24. Няколко дни след стимулацията се извършва пункция, при която се вземат самите яйцеклетки.
Какви са рисковете и страничните ефекти? „В повечето случаи страничните ефекти са леки преходни неразположения, понякога има средно тежки, които изискват намеса от наша страна или приемане на медикамент. Ако процедурата се прави от компетентен лекар, в добре оборудвана клиника, с подходящите медикаменти и схеми, шансът за сериозно усложнение или хиперстимулация е сведен до нула.
По време на самата пункция има два риска – единият е да се внесе инфекция. Ти си изследвал пациентката, но от времето на изследването до времето на пункцията има някакъв период – 10-15 дни, в който тя може да се е заразила с нещо, а ние да не го знаем и да не си личи. Проблемът е, че с иглата за пункция може да вкараме тази инфекция в коремната кухина. Това се предотвратява, като използваме дезифектант и стерилен разтвор, даваме и антибиотик, за да сме сигурни, че всичко ще е наред. Другото усложнение е свързано с кървене. Няма място, където, като прободете, да не капне кръв. Вие убождате 15-16 фоликула в единия яйчник, 7-8 в другия, следва кървене, но то спира. Натрупва се малко кръв в корема, което може да се усеща като леки болки. Много рядко кървенето е по-продължително. Съвременната ехографска техника позволява да се наблюдава жената и да се избере най-правилният подход, така че да се избегне тежко усложнение. В България специалистите са много добри и контролът е сериозен. Това е една от причините, поради които съветвам българките – не дарявайте на черно в Гърция. Там ви стимулират зверски, целта е да се извадят максимално много яйцеклетки, жената се изстрелва веднага тук и ако оцелее, оцелее, никой не го интересува... А тук дори се получават повече пари. Навсякъде в Европа даряването е доброволно и безвъзмездно, но законно се покриват разходи и пропуснати ползи. Ако иска, дарителката получава около 2000 лв. компенсация, тъй като около един месец е имало всекидневно ходене до клиниката, даване на кръв, изследвания, хормонална стимулация, пункция. Жената получава болничен за временна нетрудоспособност. Тук има сериозен контрол и е по-безопасно в пъти. Важно е дарителите да остават в България – у нас срещу всеки донор на яйцеклетки стоят по 15-20, може би 30 желаещи жени“, категоричен е д-р Николов.

Клетка, живот или дете
Какви са психологическите прегради? Много жени се притесняват от факта, че дарявайки яйцеклетки, даряват част от себе си, дават собствено дете. Психологът Силвия Терзийска казва, че жените, които решават да станат донори на яйцеклетки, трябва да са зрели, осъзнати личности, които поемат отговорност и разбират последиците от решенията си. Да бъдеш донор, означава да имаш сила, да даваш, без да очакваш да получиш нещо в замяна. Често донорите на яйцеклетки имат приятели или роднини, които минават през ада на проблемното забременяване и личният пример се оказва много въздействащ.
„Очакванията на дарителката трябва да са много реалистични – да приема безрезервно условията, че няма право да знае на кого са дарени яйцеклетките и какво се случва след това с тях. Едно от изискванията на екипа от психолози на фондация „Искам бебе“, към който съм и аз, е при донорство задължително да се работи с психотерапевт, за да се избегнат евентуални рискове. Важно е кандидат-донорката да разбере себе си, доколко е искрена в намеренията си и наистина ли го иска. Едно от условията е тези жени да не се възприемат като евентуални бъдещи майки, а като хора, които са помогнали на други хора да реализират мечтите си. Основно притеснение е техният генетичен материал да не бъде използван за комерсиални цели, затова жените трябва да имат голямо доверие в лекарския екип, който извършва манипулациите.”

Завръщане в бъдещето
„Спекулациите, които се завъртат в пространството, за среща на полубратя и полусестри са интересни холивудски сюжети, но в действителност нещата не стоят така. Добре е да се знае, че това се случва в природата много по-често отколкото ние бихме могли да го направим. Има проучване в Западна Европа, според което около 8-10 до 15 процента от децата са биологично от един баща, но ги гледа друг, който си мисли, че е истинският им баща. Проблемът е, че тези неща стават на групи. Представете си един блок с 3000 души, където има един активен мъжки, който поддържа интимни контакти с 4-5 жени от същия блок. Ако те забременеят, няма да кажат на мъжете си, че не са истинските бащи на бебетата. Никой не знае колко деца е направил този човек. Но тези деца живеят в квартала, ходят в едно и също училище, в една и съща дискотека, приятели са и шансът да имат интимни отношения един ден е много голям. Докато ние, като направим едно бебе в София, едно в Русе и едно в Пловдив, шансът да се съберат е нищожен. Внимаваме да не са от едно населено място. Другото е, че мъжът от примера няма ограничение. Той може да направи деца на всяка, която поиска. При нас има ограничение. Имаме право да направим максимум 5 деца от един спермодарител и максимум пет деца от един овоцитен донор – обяснява д-р Николов. – Национален регистър има. От началото на 2008 г. Агенцията по трансплантации събира от всички клиники всички важни данни за всички процедури. По отношение на регулацията на асистираната репродукция България е на едно от челните места в Европа, защото при нас нещата започнаха от липса на каквато и да е база, в момента ние изграждаме една нова къща, докато в Европа се опитват да ремонтират старите. Важното е хората да разберат, че в момента у нас е безопасно, ние имаме суперголям ангажимент да се грижим за дарителите си. Трябва да се носи отговорност.“

flash!

Даряването на яйцеклетки изисква повече време и усилия от даряването на сперма. Затова и жените пристъпват към донорство само когато са силно мотивирани. Веднъж окрилени, че са помогнали на анонимен човек в нужда, те стават носители на посланието „Предай нататък“.

Текст: Златина Георгиева
Фотография: Guliver Photos, PR