24 карата настроение

Няма начин усмивката й да не ви е направила впечатление. Интересът на телевизионната аудитория към Вили Сечкова стартира още докато тя беше лице на хитовото предаване “Градски легенди” по PRO.BG. Точно когато беше започнала да набира скорост обаче, чаровницата напусна телевизията, за да се посвети на първородния си син. Година след раждането му тя е отново на малкия екран, този път като водещ на предаването „В джаза в събота вечер”.

GRAZIA: В момента си лице на едно от най-гледаните предавания в ефира. Трудно ли беше да си извоюваш участие в този часови пояс?
Вили Сечкова: Не беше много трудно заради историята, която имаше предаването “Градски легенди”. От bTV определено имаха интерес да позиционират такъв тип предаване. Решиха обаче да променят името и концепцията. Започнахме да работим по това и в момента, в който постигнахме консенсус, предаването се случи.

G: Защо “В джаза”?
ВС: Аз самата много харесвам джаз музика. Това беше една от посоките, в които работихме, но bTV се спряха точно на това име. Искахме да създадем усещане за джаз. А и “в джаза” има двойно значение, което е готино, и точно това целяхме с името на предаването.

G: Трудно ли е да си водещ на такъв тип шоу?
ВС: Не. Опитвам се да покажа една различна страна на човека, който седи пред мен. Предаването няма за цел да навлиза твърде дълбоко в личния живот на известните. Не искаме да прекрачваме доброто възпитание и да засягаме теми, които не биха били интересни на един нормален, интелигентен човек. Главната ни цел е да представим нашите гости в непозната за зрителите светлина и именно с това да бъдем интересни.

G: Има ли хора, които се притесняват, когато застанат пред теб?
ВС: Ние се забавляваме, докато работим. На звездите им е приятно да бъдат с нас и бързо се отпускат. Когато гостът застане пред мен, аз слушам внимателно какво ми говори. По този начин е лесно да се направи пълноценен разговор, защото се ръководим от темите, които са интересни за самия гост, а не от предварително измислени въпроси. По принцип не обичам да се движа по определена схема.

G: Имала си много гости, кои от тях би определила като трудни?
ВС: Имала съм трудни гости, докато бях водещ на “Градски легенди”. Има и такива хора. Хора, които ти отговарят с по една дума, но това не е, защото са скучни. Понякога човек не е в настроение, има си някакви свои проблеми или в момента не е концентриран. Случва се, но се опитвам по всякакъв начин да предразположа госта.

G: Случвало ли ти се е да поканиш “труден” гост отново, за да предизвикаш сама себе си?
ВС: В България известните и интересни личности не са толкова много. Така че със сигурност ми се е случвало да повтарям гости, които за мен са били предизвикателство.

G: Имало ли е момент, в който си се притеснявала, че даден разговор няма да се получи?
ВС: Честно казано, не съм имала подобни притеснения. В такива моменти удължавам интервюто максимално, за да се отпусне гостът и от разговора да излезе нещо интересно, което да грабне зрителите.

G: Притеснява ли те конкуренцията на Венета Райкова?
ВС: Не ме притеснява. Още повече че виждам рейтингите... А и “В джаза в събота вечер” е много различно предаване. Ние се опитваме да заредим зрителите с позитивна емоция, да им повдигнем настроението. Разчитаме на една интелигентна аудитория, на хора, които са уморени от пошли скандали.

G: Ти си продуцент, водещ, майка... как успяваш да ги съчетаеш?
ВС: Понеделник, сряда и петък съм на работа. В останалите дни съм със семейството си. Не вдигам телефона, не отговарям на mail-и... Когато съм с тях – им се отдавам напълно, но когато работя – работя активно.

G: Продуцентството в България е мъжка професия, трудно ли е за една жена да пробие на този фронт?
ВС: Не е трудно. Предполагам за “мъжкарите” не е лесно да преглътнат сериозната конкуренция на една “кифла”.

G: Какви са новите проекти, които подготвяш?
ВС: Подготвяме една много голяма игра, която е световноизвестен формат. Трябва да стартира най-късно напролет. Има и още нещо, с което се занимавам в момента. Става въпрос за ново седмично предаване. В него ще се обсъждат актуални теми от обществения живот, но пречупени през призмата на смеха.

G: На какво ниво е българската телевизия според теб?
ВС: Гледайки останалите балкански телевизии, българската е на едно доста добро ниво. Много бързо се развиваме. Сега, с появата на нови продуцентски компании като No Frame Media например, телевизията не е толкова еднообразна.

G: Какво й липсва?
ВС: Липсват й нови лица.

G: Обичаш ли да говориш за личния си живот?
ВС: Аз обичам да говоря за близките ми, но на нито един от тях не му е приятно. Затова съм свикнала да казвам, че не обичам, а всъщност ми е доста приятно.

G: Какво правите, когато сте само тримата?
ВС: Обичаме да рушим. (Смее се!) Ние сме спокойни родители и не сме вещомани, а малкият Алексан-дър е невероятен вандал. Вкъщи е абсолютен хаос.

G: Замисляла ли си се за второ дете, или в момента си се съсредоточила върху кариерата?
ВС: Оооо, да! Задължително ще имаме второ дете. Изчаквам малкият да порасне малко, защото ще ми е трудно с две бебета. Иска ми се да стане разумен и малко по-самостоятелен.

G: Какво искаш да бъде второто дете – момче или момиче?
ВС: Иска ми се второто ни дете да е момиче. Въпреки че винаги съм била с нагласата, че момчетата се гледат по-лесно и по-приятно от момичетата, особено като пораснат. От тази гледна точка предпочитам и второто да бъде момче, но и едно момиченце ще бъде хубаво. Не знам. Каквото дойде.

G: Какво си пожелаваш?
ВС: Пожелавам си да сме живи и здрави – най-вече малкото ни човече. В работата ми се случва това, което искам. Колкото повече работиш, токова по-голям късметлия ставаш. Ако не работиш – нищо няма да ти се случи. Има и минимална доза късмет. Всичко останало е труд и желание за успех.

Текст: Биляна Георгиева–Биба
Фотография: Елена Ненкова
Стайлинг: Ива Славчева
Коса: Жоро Петков
Грим: Елиза Попова
С любезното съдействие на: Пиано бар red room