XX = XY
Теория и практика на равенството
Месец след Деня на жената и 100 години след първото му честване въпросът равни ли сме с мъжете продължава да ехти в пространството. Напоследък силни акорди към него прибавят и жените от Северна Африка, които се борят за свобода и човешки права. Къде сме ние, спечелихме ли битката за равенство в Европа или все още се сблъскваме със стереотипи в мъжкия свят?


Сто години борба за право на вот, за право на работа, за право на образование. Своеобразно започва нов век в тази кауза и на мен ми се иска той да бъде с още по-добри резултати, така че един ден, когато го честваме, да си спомняме за успешно приключилата борба, а не да си казваме, че тя продължава“, споделя евродепутатът Мария Неделчева, която се превърна в героя на Европейския парламент в Страсбург, където именно на 8 март на тържествено заседание по случай 100-годишнината от празника на жената бе приет докладът на българката за равенството между мъжете и жените. В сърцето на Европа дамите нанесоха удар по XY-света, предлагайки законови мерки за присъствието на повече жени в политиката, бизнеса, обществото...
Какво равенство, каква дискриминация, какви мерки? – вероятно биха си казали много от вас. Имаме право да работим това, което искаме, да гласуваме и да бъдем избирани, да се образоваме, да раждаме или да не раждаме, да пътуваме и да живеем там, където ни отведе сърцето. Свободата, която имаме, ни окрилява да полетим нависоко, но все още се удряме в „стъкления таван” на налаганите ограничения. Вероятно печелите по-малко от съпруга си, но това не ви притеснява, защото е добре за самочувствието му. А печелите ли по-малко от колегата си по бюро, с когото работите едно и също? И на интервюто за работа миналата седмица ви питаха имате ли деца, защото на бъдещия ви шеф му е ясно, че като майка на две малки деца всеки месец ще отсъствате, защото някое от тях ще е болно... Усетихте ли как работата отиде при друг?! Не се сърдите за дискриминацията, защото сте преподредили приоритетите си и... е, това е нормално.
Да, ама не. В обществото ни (имам предвид европейското общество) все още господства стереотипът за босата бременна жена до печката, която трябва да върти домакинството и да си дундурка децата. Същата тази госпожа обаче сложи панталон и запретна ръкави наравно с мъжете, за да изкарва прехраната на семейството, парите си, а с тях и независимостта си. Но по този феминистично-еволюционен преход от огнището до офиса нашата лирическа героиня не изостави дома, а героически балансираше всичко. Докато не стигна до шефския кабинет, в който й се искаше удобно да се разположи, защото си го е заслужила, но на вратата имаше табела:

Забранено с деца

Работодателите предпочитат да назначават жени без и мъже с деца, показват проучванията. Първият случай символизира амбиция и перспективност, вторият – стабилност. „Важно е да се предложат по-конкретни мерки, които да позволят на жените успешно да съвместяват личния и семейния си живот с професионалното развитие. Жената не трябва да избира дали да бъде майка, или да се издига в кариерата. Трябва да има възможност да съчетава добре и двете. Това може да бъде реализирано с различни типове трудови договори, отпуски по майчинство, по-добряване на извънсемейната грижа за децата като детски ясли и градини“, допълва Мария Неделчева.
В много държави от Европейския съюз работещите майки са с най-несигурни позиции. 93% от румънките, 88% от латвийките, 44% от белгийките признават, че са без работа или се трудят почасово, защото имат малки деца или се грижат за болни и възрастни роднини. Във Великобритания майчинството почти не се заплаща, а в много страни от Съюза европейките имат 14-16 седмици да се грижат за бебетата си вкъщи. 14 седмици! От друга страна, има държави, в които абортите и правото на жената сама да избере кога да даде живот са забранени. Такъв пример е Ирландия, а тези, които искат да прекъснат бременността си, трябва да пътуват до Англия. Звучи безумно в XXI век. Защото забраната на абортите не намалява абортите, това е насилие от страна на държавата върху жените.

Женски работи

Примерът с Ирландия със сигурност провокира остри реакции, но дискриминацията има много по-дълбоки корени и започва далеч преди родилната или пленарната зала. Момиченцата си играят с кукли, момченцата с колички. Момичетата трябва да станат детски учителки, момчетата – инженери. „По презумпция приемаме, че сме равни – коментира евродепутатът Антония Първанова. – Не само че за една и съща работа жените получават с около 30% по-ниско заплащане от мъжете, но момичетата още от училище биват насочвани към професии, които са по-ниско платени, имат по-малки възможности да растат в професията, по-ниски заплати и накрая – нищожни пенсии. Много е тъжно да видиш възрастни жени, които са отдали целия си живот в безплатни грижи за деца, близки, роднини и изведнъж в края на живота си, когато обществото трябва да им се отблагодари, се оказва, че ги е изложило на бедност. Ето такива елементи трябва да се дискутират, защото » може би не си даваме сметка за тях, не ги отчитаме като проблем. Същевременно според статистиката 60% от завършващите висше образование са жени, но пък много малка част от топпозициите в бизнеса са заети от дами (10% от членовете на управителните съвети в Европейския съюз и 3% от изпълнителните директори). Тоест тези жени някъде се губят и не заемат постове, които отговарят на тяхното образование. Следователно Европа се превръща в региона с най-образованите домакини, което е загуба на ресурс.”

Едно за теб, едно за мен

Ако препоръките на Европейския съюз за по-сериозно представяне на жените в политическия, икономическия и обществения живот не се увенчаят с успех, е възможно да се въведе закон, с който правителствата да се задължат да спазват квоти. Което означава, че в една фирма от 100 човека до 2015 г. 30 от тях трябва да са жени, а до 2020 г. – 40 (според проектите на ЕС). Естествено, тук възникват много горещи спорове по различни аспекти. Няма ли назначаването на една жена на определена позиция заради квота да е унизително за нея и професионалните й качества? Как ще бъде възприета от колегите си? Иска ли всъщност тази висока позиция с всичките й отговорности? Ще бъде ли достатъчно компетентна и способна? „И какво като в политиката например влезе глупава или недобре образована жена. Толкова години са ни управлявали глупави и недобре образовани мъже, защото не сме имали право на глас”, коментират шеговито дамите в Европарламента. Дали ще сме длъжни да попълваме бройки с жени или мъже (защото квотният принцип би следвало да се прилага и в двете посоки), предстои да видим до една-две години.

Къде сме ние

Ситуацията в България е по-различна от тази в „старите” страни-членки. У нас има цели професии, които са силно феминизирани – като учителската или журналистическата. Жени са на високи позиции в банковия и медийния сектор, жени са председател на Народното събрание, кмет на столицата и български еврокомисар. Според проучванията разликата между заетостта на дамите и силните им половинки е минимална, работим наравно и на постоянен договор.
Колкото и да е парадоксално, според Комисията за защита от дискриминация в България мъжете се чувстват по-неоценени – за миналата година повече жалби за дискриминация са подадени именно от господата. Един от примерите е за учител, съкратен неправомерно, който в жалбата си посочва, че според него проблемът е във феминизацията на учителската професия (само ще допълня, че коментарите към такива новини в интернет са от типа „какви са тия мъже, които мрънкат и се оплакват от дискриминация” или пък „жените са свикнали на подобно отношение, ето защо не се оплакват и не подават жалби”). В друг случай комисията е сезирана от баща, който е бил три дни в болничен, за да гледа болната си дъщеря, но е трябвало да подпише декларация, че няма друг незает член на семейството му, годен да гледа детето. Според жалбоподателя това искане води до „неправилното предположение, че мъжете по презумпция не гледат децата си, а това право, задължение и удоволствие е вменено единствено на майките.”
Със сигурност има и много случаи на „класическа” дискриминация, със сигурност има още много какво да се направи по отношение на трафика на жени и домашното насилие. Първите 100 стъпки вече са направени, но равните права не са само за 8 март.

flash!

Макар в Европа все още да коментираме проблемите на равенството и женските права, ситуацията е значително по-добра от тази в Африка. Жените в Либия, Тунис и Египет през последните седмици се борят наравно с мъжете за демокрация, свобода и зачитане на човешките им права.

Текст: Златина Георгиева
Фотография: Guliver Photos

ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТИТЕ

Европа се отваря и все по-често пътуваме в търсене на нови емоции, нови приятели, по-качествено образование, работа или здравеопазване. Какви са правата ни на пациенти зад граница, попитахме д-р Антония Първанова, говорител по здравните въпроси на АЛДЕ (партията на либералите и демократите) в Европейския парламент.

„Ако ви се налага да търсите лечение в друга страна-членка от ЕС, вече имате повече права, благодарение на директива, която Европейският парламент прие. Тя стимулира държавите да приведат в действие собствената си здравна система. Няма да е лесно, но или предоставяш необходимите здравни услуги, или ще трябва да плащаш, защото пациентът има право да ги получи другаде.
Кампанията „Европа за пациентите” стартира през 2007 г. по моя инициатива, след премахването на трансграничното здравно обслужване, което ограничаваше възможността на пациентите да потърсят лекарска помощ в държава-членка на ЕС. Целта на Директивата не е да стимулира здравния туризъм, а да осигури мобилността на пациентите в случаите, когато това е необходимо. Трансграничното здравно обслужване ще бъде също така значително улеснение за хората, страдащи от редки заболявания, за които експертна помощ не е налична в собствената им страна.
Нека не забравяме, че в края на краищата най-добрият вариант за пациентите е да бъдат лекувани в собствената си страна. Надявам се, че тази Директива, най-вече чрез съдействието в сферата на здравната грижа, ще стимулира самите национални здравни системи да осигурят по-добър достъп и по-високи стандарти, що се отнася до сигурността и качеството на медицинска грижа.

КАК ДА ЗАЩИТИМ ПРАВАТА СИ НА ПАЦИЕНТ В БЪЛГАРИЯ?

При нарушаване на вашите права като здравноосигурен може:
m да подадете жалба до директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) или до Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), София 1407, ул. „Кричим” № 1.
m да подадете жалба до Районния център по здравеопазване, София 1123, ул. „Димитър Греков” 2.
m да подадете жалба до Министерството на здравеопазването (МЗ) в случай на лекарска грешка. София 1000, пл. „Св. Неделя” 5.
m да подадете жалба до Районната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС) – само в случай на грубо отношение от страна на лекар. София 1431,
бул. „Акад. Иван Гешов” 15.
m да отидете в приемната на РЗОК, София, ул. „Любата“ 15, или да се консултирате по телефона в съответния отдел за работа с граждани. 
m да подадете жалба до Националния омбудсман в свободна форма по пощата, по e-mail или лично в постоянната приемна на институцията. София, ул. „Джордж Вашингтон” 22, e-mail:
priеmna@ombudsman.bg.
Горещият телефон за сигнали и въпроси на НЗОК е 0800 14 800 (на цената на град-ски разговор).


И заживели щастливо......още>>

Първият звънецевентуалните проблеми...още>>

Печелившите именав играта на Salvador Dali...още>>

Приказкипо пътя...още>>

Минете на зелено...още>>

Жени на честтаВоенната униформа...още>>

Отряд заизвънредни ситуации...още>>

Не искам деца(...и нека драмата започне!)...още>>

G точката не съществуваПоследен анализ...още>>

Един ден на многоръкатаЧасът е малко преди седем – чувствам този факт в...още>>

Първите седемТози месец GRAZIA отбелязва седмия си рожден ден...още>>

Да обичаш на инатАко Шекспир познаваше трите двойки, чиито истории...още>>

14 начина да кажеш“ОБИЧАМ ТЕ”...още>>