Талант в повече

Четири години след първата си поява на корицата на GRAZIA (точно след премиерата на филма  „Шивачки“) Вили успя да разгърне многопластовия си талант в няколко посоки – първо я видяхме като тв водеща на предаването „Цветно“ по БНТ, а след това искрено ни смая с танцовите си умения в реалити шоуто Dancing Star, където остана втора заедно с партньора си Атанас Месечков.

Тази година актрисата се завърна на малкия екран като главна героиня в българския сериал „Столичани в повече“ и отново привлече погледите на публиката към себе си. Дни преди началото на втория сезон на сериала разговаряме с Вили за киното и театъра, за трудния й характер – на екрана и извън него, и за приключението, наречено „Столичани в повече“. 

GRAZIA: Какви са новите неща около теб?
Виолета Марковска: Най-новото е сериалът – „Столичани в повече“ е приоритетен за мен, защото нямам физическата възможност да се занимавам с нещо друго. Въпреки че много ми се иска да се впусна в дебрите на театъра, защото миналата година завърших НАТФИЗ. Предложението за сериала дойде почти веднага след това. Имах кратък период на затишие, но не беше дълъг.

G: Колко време ти отнемат снимките за сериала?
ВМ: Тъй като ролята ми е централна, аз съм почти всеки ден на снимки. Имам един-два дни почивка. Снимачните дни са от сутрин до вечер, което не предполага да започна да репетирам постановка в театъра. Това не означава, че ще откажа, ако ми предложат някоя роля. Но пък от малка имам влечение към киното. Много съм щастива, че попаднах точно в този сериал, защото екипът е превъзходен. Винаги съм мечтала да работя с толкова добри актьори.

G: Беше водеща на предаването „Цветно“, напълно ли се отказа от това поприще?
ВМ: Това беше много отдавна. Пък и предаването беше спряно от ефира на БНТ. След това взех участие в първия формат на Dancing Stars и дойде предложението за сериала.

G: Ти се справи много добре в танцувалното шоу, беше ли взимала уроци, преди да стартира предаването?
ВМ: Не, не… никога преди не съм танцувала. Колкото и нескромно да звучи, аз съм горда с представянето си.

G: Би ли се върнала в телевизията?
ВМ: Не. Има достатъчно жени, които се изявяват като телевизионни водещи.

G: Харесваш ли си ролята в сериала?
ВМ: Изключително много си я харесвам. Тя тепърва ще претърпи развитие. Сега мога да издам нещо от новия сезон, но съвсем малко – Андрей се връща в България, но дали заради моята героиня или заради нещо друго, ще видите съвсем скоро...

G: Твоята героиня е искана от две места, добре ли се чувстваш като харесвана жена?
ВМ: Сценарият е много добре замислен, защото човек може да разпуска, докато гледа „Столичани в повече“. Дали се радвам, че героинята ми има двама ухажори… не знам. Ще видим тя какъв избор ще направи.

G: В реалния живот така ли е?
ВМ: Не. Аз не обръщам внимание на тези неща. Моногамна съм в това отношение. Не съм като пчеличка, да пърхам навсякъде.

G: В момента цялото ти внимание е насочено към сериала?
ВМ: Има нещо такова. Личният ми живот си върви паралелно със „Столича-ни в повече“, но смятам, че двете неща могат да се съчетават прекрасно. Обик-новено свръхамбициозни жени, които искат да градят невероятна кариера, постоянно се оплакват, че личният им живот не върви. Това не трябва да бъде така. Важно е човек да може да балансира между личния си живот и кариерата.

G: Майка ти как прие участието ти в сериала?
ВМ: Майка ми никога не е искала да се занимавам с тази професия, но въпреки това винаги ме е подкрепяла и е много щастлива за мен.

G: Гледа ли те по телевизията?
ВМ: Гледа ме, но е много взискателен човек и често ме критикува. Има си свое мнение за нещата като зрител. Аз се вслушвам в нейните съвети, ако преценя, че са градивни. Самата аз, когато се гледам, откривам грешки в играта си.

G: Лесно ли учиш сценария?
ВМ: Да, текст уча без проблеми. Освен това ми разрешават да импровизирам. Режисьорите са страхотни, обсъждам с тях всеки един кадър и нещата се случват много лесно.

G: Тази есен ще има четири български сериала, това добре ли е, или е възможно публиката да се пренасити?
ВМ: Изключително добре е. Пазарът ни е много малък, за да може публиката да се насити. Хубаво е, че зрителите ще имат избор. Това ще им даде възможност и да сравняват. Има работа за актьорите, има добри сценарии…

G: Каква е разликата между театъра и киното?
ВМ: В театъра емоцията е различна. На сцената имаш живия контакт с публиката и можеш на момента да изконсумираш всичко. В киното не е така, не е нужно да си концентриран през цялото време, както е в театъра.

G: Трябва ли  да се прави раграничение между театрални и киноактьори?
ВМ: Не. Вижте как e на Запад: Ал Пачино например е театрален актьор, в същото време е най-добрият и в киното. Много хора казват, че когато един актьор се занимава по-дълго време с театър и няма опит пред камера, не се справя добре в киното, защото камерата е много сензитивна и усеща всеки един детайл. Театърът ти дава много, защото там се учиш на всичко, но киното си е магия, аз винаги съм го казвала.

G: Ако трябва да избереш между театър и кино, какво ще е твоето решение?
ВМ: Не ми се иска да стигам до този избор. Все едно да ме накарат да избера между кариерата и любимия си мъж. Смятам, че когато човек балансира, всичко може да се случва, без да се налага да правиш подобен избор.

G: Ако любимият ти човек те накара да избереш между него и кариерата?
ВМ: Няма да се стигне до това, защото няма да го допусна. Още в началото ще усетя накъде вървят нещата и ще прекратя тази връзка. Няма как да ми се случи някой да ми поставя подобни условия. Това е моята професия, моята работа, ако този човек не уважава това, което правя, той не е за мен.

G: Какъв трябва да бъде мъжът до теб?
ВМ: Със сигурност не трябва да бъде женен. Трябва да е съвестен, да уважава работата ми и да бъде балансиран. Вън-шните качества също са важни, трябва да има излъчване, да е привлекателен.

G: Твоите колежки от филма „Шивач-ки“ (Александра Сърчаджиева и Елен Колева, б.а.) се ориентираха в личния си живот, ти мислиш ли за брак или дете?
ВМ: Аз съм изключително близка с Александра, тя е пример за човек, който има прекрасна кариера, балансирана с личния й живот. Тя изигра всички възможни роли в театъра, сега води едно различно и интересно предаване, има прекрасна дъщеря и мъж до себе си. Тя е човек, когото хората обичат. Около нея няма скандали и клюки. Щастлива съм, че имам Александра за приятел. Колкото до мен, рано или късно това ще се случи.

G: Имаш ли приятели?
ВМ: Моите истински приятели са мно-го малко. Около двама-трима. Нона Йо-това и Александра са ми близки от актьорските среди. По принцип не обичам да споделям личния си живот с други хора.

G: Това, че не споделяш с никого, не те ли натоварва?
ВМ: Не, по никакъв начин. Аз обичам да съм сама, обичам да си мисля и да си изживявам състоянията.

G: Как излизаш от тези състояния?
ВМ: Те не са чак толкова тежки. По-скоро са свързани с някоя роля. Освен това се пазя, защото когато околните споделят с мен техните проблеми, ме натоварват изключително много. Хората казват, че трудно се общува с мен, че спазвам дистанция, и това е така. Предпочитам да си живея в моя си свят и да съм малко по-изолирана от външни хора. Това не означава, че не умея да слушам, ще дам съвет винаги, когато ми го поискат.

G: Какъв съвет сама би дала на себе си?
ВМ: Това е много хубав въпрос, защото хората обичат да съдят, а никога не поглеждат себе си. Бих си дала съвет да не съм чак толкова голям непукист. Аз съм страшно „перде“ и понякога хората около мен остават доста учудени от този факт.

Текст: Биляна Георгиева-Биба
Фотография: Костадин Кръстев-Коко
Стайлинг: Августина Маркова-Тути
Грим: Елиза Попова
Коса: Студио Fetish