Време е за промяна
В България често говорим за изоставени

В България често говорим за изоставени деца, но какво правим? Приемната грижа вече е наложена мярка в Европа – у нас тепърва прохожда


Срещнахме се с директорката на фондация „За Нашите Деца“ Иванка Шалапатова, която от 13 години се е посветила на каузата да създава по-добър живот и да търси семейства на българчетата от домовете.

Grazia: Разкажи ни повече за кампанията на фондация „За Нашите Деца”?

Иванка Шалапатова: Това е 13-ата кампания за подбор на приемни родители, а за нас всяка кампания е много специална. Защото в резултат на нея поне за няколко деца животът ще бъде по-различен – няма да са в социален дом или в дом за медико-социални грижи за изоставени деца. Знам, че за повечето хора това може би не звучи толкова специално, защото всеки е улисан в справянето със собствените си трудности, но мисля, че в България е много важно всички хора да разберат, че докато вечер те приспиват своето дете, други 6300 деца заспиват сами. Докато ние създаваме живот и сме щастливи, че от родилното ни посрещат наши близки и роднини, отглеждаме децата си в семейството, други 1500 до 2000 бебета и деца до 3 г. постъпват в дом веднага след раждането. Опитваме се да променим това, което усещат тези деца, а именно, че животът ги посреща не с „добре дошъл”, а с „довиждане”. Искаме веднага след като се родят, ако техните родители не могат да се грижат за тях, да им намерим семейство и хора, които да ги обичат. Така че, ако имате пространство в своя дом и място в душата си, искате и можете да отгледате дете, та дори и за няколко месеца, дайте шанс на едно изоставено българче. В България има много деца, които чакат семейна любов. Винаги казваме, че младежите след напускането на домовете остават без работа и не могат да се реализират. Нека да предотвратим проблема в зародиш и да премахнем причините, а не да се борим със следствията.

G: Какви са резултатите от кампаниите досега?

ИШ: Много добри. Още от първата ни кампания, която стартира през 1998 г., осем деца заживяха в приемни семейства, още преди Законът за закрила на детето да регламентира приемната грижа. Нашите проекти имаха пилотен статут и показаха, че както за тези българчета може да се намери семейна среда и любов, може и за много други. Оттогава насам над 100 деца са били в приемни семейства. Ние търсим конкретни резултати в живота на децата. По време на кампанията забелязваме, че хората, които се обаждат на нашата национална телефонна линия 0700 188 22, вече не питат какво е това приемна грижа, а как да станат приемен родител, или искат специфичен съвет за поведението на детето, или се интересуват как да се справят с раздялата след това.

G: Раздялата ли е най-трудният момент за едни приемни родители?

ИШ: Не бих казала. Раздялата е нещо, за което нашите психолози и фамилни терапевти  работят много с приемните родители. За повечето родители най-трудно е да влязат в света на децата, които са много затворени в себе си. Наскоро се срещнах с едни приемни родители, грижещи се за две дечица, които са били малтретирани от собственото им семейство. И бащата питаше: „Аз мога ли да докосвам тези деца?”. Защото той не знае те как ще реагират, а няма начин да не докосваш това дете, нали го къпеш, преобличаш. За приемните родители най-големият страх е как ще се справят, как ще успеят да влязат поне малко в света на приемните деца. От началото на кампанията ни през 2011 г. вече 5 семейства са преминали през подготовка и обучение и вече са готови да дадат опора и сигурност на някое дете.

G: Колко време продължава одобряването и подготовката на приемните семейства? Тромава ли е процедурата?

ИШ: Различно е, обикновено около 6 месеца. Всички хора, които искаме децата да бъдат изведени от тези домове, ще кажем, че процедурата е бавна, дори тя да е един месец, защото всеки ден е ценен. Но нека да не бъдем наивни. Когато става въпрос за възрастни хора, които искат да приемат дете, което не е тяхно родно, дете, което е под мярка на закрила, невинаги този интерес е благороден. Ето защо трябва отделите за закрила на детето да са убедени в истинската мотивация на кандидат-родителите. С институциите си партнираме много добре. Вече сме оценили 17 деца, които живеят в заведения за медико-социална грижа и чакат своите семейства. С тази кампания даваме ясен апел към хората не само да помислят за приемната грижа, но и да направят крачката.

G: Променя ли се обществото ни чрез подобни кампании? Ставаме ли по-отворени към проблемите на изоставените деца?

ИШ: Една от видимите промени е, че дарителите вече избягват да даряват средства за социалните домове, с което да ги превърнат в по-хубаво място като физическо пространство, те вече разбират, че е по-важно да намерим семейства и любов за тези деца, макар и дограмата в този дом да не е сменена. Друга промяна, която трябва да настъпи в нашето общество, е обвиняването. Ние много лесно казваме „Той е лош родител” или „Тя е лоша майка”. Защо много хора смятат, че след акта на раждане някакъв бутон в организма на жената и на мъжа бива натиснат и те автоматично стават майка и баща?! Не трябва да обвиняваме родителите, които не се справят, трябва да се замислим с какво да им помогнем. Кампаниите са единият начин това да се промени, но ролевият модел и личният пример са още по-важни. Време е да видим как ние се държим, как човекът до нас се държи.

G: Ти самата как започна да се занимаваш с тази кауза и с организацията?

ИШ: През 1997 г. бях студентка в Пловдивския университет по английска и българска филология и се наложи да превеждам на представители на британската асоциация „Европейски дет-ски тръст”, които щяха да обиколят няколко социални дома в България.  Преди тяхното посещение трябваше да отида на място, за да предупредя директорите. В един дом за деца с увреждания близо до Карнобат позвъних на вратата и ми отвори едно детенце, което беше с ампутирани крачета и имаше най-прекрасната усмивка на света. Шокът да видя дете без крака беше голям. След това видях много връстници на това детенце, които бяха в изключително окаяно положение и за тях животът течеше по коренно различен начин. Така реших, че трябва да направя нещо за тези деца, започнах малко по малко, четях литература, тогава дори не се знаеше как да се превежда понятието „приемна грижа“ от английски на български. Като знаем, че всяко дете трябва да получи своя шанс за по-добър живот, нищо не ни спира.

За повече информация: www.detebg.org,
тел. 0700 188 22

Текст: Златина Георгиева
Фотография: Елена Ненкова


Обгрижена с любовИва Софиянска-Божкова блести от корицата ни...още>>

На борда на спасениетос д-р Гари Паркър...още>>

Гатака? Просто генетика...още>>

Да помогнем на една майка!.Ева се нуждае от вашата помощ!...още>>

Мечти в цвят корал...още>>

Лято в Пирин- защо да не опитаме...още>>

Бионсе взривява светаR’n’B кралицата –  ексклузивно за семейството...още>>

Камерън ДиасНе се нуждая от мъж и дете, за да бъда щастлива...още>>

Man on the Moon...още>>

Гръцка фиеста с ouzo paraliaТрадиционните цветове на южната ни съседка – синьо...още>>