Убийствен чар

Колин Фарeл

След като Робърт Патинсън ни накара да повярваме, че вампирите са сексапилни и чувствителни, Колин Фарел атакува големия екран с филма “Нощта на ужасите”, доказвайки, че на създания с остри зъби не трябва да се има доверие. Особено ако са ви съседи...

Откровен до болка, с фино чувство за хумор и безпощадна интелигентност, Колин Фарeл преминава през екрана и през живота с лекотата на хищник. Въпреки проваления си брак, множеството си неуспешни връзки и миналото си на лошо момче, днес актьорът се радва на отговорностите си на баща и прекарва всеки свободен миг със синовете си – осемгодишния Джеймс, плод на връзката му с американския модел Ким Бордънейв, и 22-месечния Хенри, син на Фарел от актрисата Алисия Бахледа. На големия екран можем да го гледаме в римейка на филма „Нощта на ужасите”, където изпълнява ролята на вампир, а извън него можем просто да помечтаем, защото Колин все още е в категорията „необвързан“...

GRAZIA: С какво те привличат вампирите?
Колин Фарел: Смятам, че хората се чувстват ограничени поради факта, че са смъртни. Всеки иска да живее по-дълго, искаме да натрупваме спомени, събираме различни предмети, които ни напомнят за определени моменти – това е нашият начин да се опитаме да се докоснем до безсмъртието. Смъртта ни плаши. Някои от нас мечтаят да живеят в друго време, например в Дикенсовия Лондон, в Дивия запад, да се върнат в Италианския ренесанс или някъде другаде. Животът на вампир може да ти позволи всичко това.

G: Една от присъщите черти на вампирите е привлекателността, при теб тя също е доминираща?
КФ: Да, точно така. Не исках сам да казвам очевидното. (Смее се.)

G: Славиш се като плейбой. Съжаляваш ли, че бракът ти с актрисата Амелия Уорнър приключи само за четири месеца?
КФ: Не. Пийвах си и бях с човека, когото обичам, всичко беше както трябва. Не съжалявам изобщо!

G: Има ли вампири в Холивуд?
КФ: Да, но успявам да ги избягвам. Не смятам, че човек трябва да прави компромис със собствените си разбирания, за да живее и да се чувства добре в този град. Има хора, които вървят срещу себе си и се справят добре, но има и такива, които не го правят и също се справят. Не е нужно да се насилваш, всеки сам решава какъв да бъде.

G: Ти как откри себе си?
КФ: Все още не съм се самоопределил напълно. Често се питам кой по дяволите съм аз.

G: Твоят герой в „Нощта на ужасите“ Джери не е “гальовен” като популярните в момента вампири. Нарочно ли се постара да го направиш страшен?
КФ: Още в началото решихме, че той трябва да бъде изключително зъл, да не познава страха, да няма никакво желание да намери своята потисната романтична страна, да обича или да бъде обичан. Моят герой е много различен от оригиналния Джери отпреди 25 г. На него истински му е писнало да кръстосва планетата в продължение на 400 години, изпълнен е с арогантност и високомерие, породени от чутовната му сила, и както често се случва в живота, това, което го погубва, е именно неговата надменност. Той е безчувствен хищник и не съжалява за нищо, което е извършил.

G: Би ли се чувствал добре, ако и ти беше такъв?
КФ: Не, това е много коварно състояние. Ние, човешките същества, обичаме да казваме: “Не съжалявам за нищо, защото всичко, което съм направил, ми е помогнало да се изградя и да бъда такъв, какъвто съм в момента”. Но аз съжалявам за някои неща. Винаги, когато нараня някого, изпитвам това чувство, но не мога да променя стореното. Не е задължително да те държи буден през нощта. Важното е да си вземеш поука. За мен интелектът се измерва с качеството на емоционалния живот, който много ценя.

G: Как се чувстваш в Холивуд – като плячка или като хищник?
КФ: Като нито едното от двете. Аз съм зрял мъж, който си изкарва прехраната в град, в който понякога можеш да срещнеш доза искреност, друг път е по-престорен от всяко друго място, което сте виждали – това е Холивуд. Аз обаче не живея там. Въпреки че като географ-
ско понятие Холивуд е разположен в Лос Анджелис, според мен това е състояние на ума. И аз наистина не живея там.

G: А успехът? Можеш ли да кажеш, че си успял да си проправиш път в Холивуд?
КФ: Тук съм. Говоря с вас. Следователно – да, справям се добре.

G: “Нощта на ужасите” ни кара да погледнем на съседите по един различен начин. Имал ли си странни съседи?
КФ: Когато бях малък, имахме съседи, които плашеха всички деца. Оттогава не съм имал такъв случай. В момента имам страхотен съсед, хирург, който винаги е в градината със своята медицинска униформа. Не знам защо се чувствам толкова спокоен, когато го видя облечен така. Може би защото, ако някой ден нещо се случи, ще изкрещя: “Доведете градинаря!”

G: Имаш двама синове. Смятат ли те за готин?
КФ: Не, не мисля. И двамата са присъствали на снимките на мои филми и не им пука особено. Но ако имах разглобяеми крайници, автоматични крила, които изскачат от гърба ми, стъклен шлем, подобен на балон, и името ми беше Баз, щяха да са на седмото небе. (Смее се.)

G: Опиши перфектния почивен ден...
КФ: Спане до късно, мотаене из къщи, хапване и излизане с момчетата.

G: Как гледаш на живота?
КФ: Аз съм голям късметлия. Мога да заснема един филм за три или четири месеца и след това да си взема два месеца почивка. Когато правя филми, съм далеч от семейството и приятелите си, затова за мен е важно да има личен живот извън киното. Преди скачах от филм във филм и така в продължение на седем години. В момента има малко повече баланс между професионалния и личния ми живот.

G: Ти си красив мъж. Какво те накара да пожелаеш да играеш страховит оплешивяващ шеф в “Шефове гадняри”?
КФ: Веднага щом прочетох описанието на героя, си представих как трябва да изглежда този вманиачен тип с влечение към азиатската култура, караокето, с перчем, заметнат на една страна, каращ Файърбърд. По онова време ходех на спа в Корейския квартал, мястото работеше 24 часа и можех да ползвам сауната или да си направя масаж и в 2 часа през нощта. Това беше една много странна субкултура и си помислих, че би паснала на Боби Пелет (героят му от “Шефове гадняри” - бел. прев.). Така изградих този гротесков персонаж.

G: Стресна ли се, когато се видя в такъв вид?
КФ: Определено. Но всъщност беше страхотно!

G: Допаднаха ли ти вампирският грим и ефектите, използвани в “Нощта на ужасите”?
КФ: Беше изключително забавно. Костюмите бяха невероятни, а гримът - наистина реалистичен. Такива са фактите. Гримът е като работна маска – слагаш нещо на лицето си и то те кара да се чувстваш свободен по един доста страховит начин.

G: Какво използваха вместо кръв?
КФ: Царевично нишесте, някакви сиропи. Беше много сладко и лепкаво, и, меко казано, неприятно.

G: Отвращава ли те кръвта?
КФ: Не, изобщо. Освен ако не е моята собствена.

G: Изпълняваш главната роля в новата версия на филма “Зов за завръщане”, как се чувстваш на мястото на Арнолд Шварценегер, който играе в оригиналната лента?
КФ: Не се притеснявам. Няма да има проблем, ако Арнолд се отбие някой ден на снимките.