Жан-Пол Готие

наблюдателят

Или какъв е отблизо мъжът, който движи света на модата в продължение на повече от три десетилетия и винаги отказва да говори за себе си в минало време

Догодина Жан-Пол Готие навършва 60, но въпреки белезите на времето лицето му е все така озарено от топла усмивка. Той не прави изключение от правилото „Обущарят ходи бос“ – далеч е от образа на изтупан костюмар. Говори бързо и непринудено, скъсявайки дистанцията със събеседника. Грижи се за добрата си форма и се храни здравословно.
Когато през май тази година испанската модна група Puig купува марката Jean-Paul Gaultier, дизайнерът решава да се отдаде изцяло на нещата, които обича. Първата стъпка в тази посока е голямата ретроспективна експозиция „Модният свят на Жан-Пол Готие. От улицата към звездите“, която може да бъде видяна до октомври в Музея на изящните изкуства в Монреал. Ето и подробностите...

GRAZIA: Неведнъж сте казвали, че не желаете да ставате свидетел на ретро-спективни експозиции за вас приживе. Ако не се лъжем, още сте между живите?
Жан-Пол Готие: Така е, но мога да обясня. (Смее се.) Навремето музеите представяха артисти само след смъртта им или на преклонна възраст. Времената се менят. Нещата се ускориха. Всичко се обърка в ерата на знаменитостите. Човек се сдобива с известност и признание приживе, дори без да е направил нещо кой знае какво. Дотук ни докара телевизионната реалност. Псевдознаменитостите излизат от колите си и феновете им ги посрещат с овации, без да знаят нищо за тях. Направо невероятно! Затова и славата си отива също толкова бързо, колкото е дошла. Модата се мени много по-бързо отпреди. Един път, преди петнайсетина години, се разхождах из Camden Market в Лондон. И изведнъж – какъв шок! Видях моделите си в раздела Vintage. Ето, че се бях превърнал в отживелица...

G: Разкажете ни за тази специална експозиция, в която показвате сто и двайсет модела – висша мода и pret-a-porter...
ЖПГ: Експозицията е смесица от по-стари и по-нови модели. Тотален безпорядък, в който са застъпени най-скъпите за мен теми: човекът като обект, корсетът, татуировките, религиите, моряшките шарки, съвременните танци, миксирането на стилове.

G: Еклектиката е движеща сила в работата ви. Тя ли изпълва моделите ви с толкова заряд?
ЖПГ: По-скоро свободата да се обличаш различно. Да си играеш. Да покажеш себе си. Или да се скриеш. Да бъдеш дебел, нисък, стар, но също и красив. Всичко това е част от експозицията, както и и някои скици, откъси от филми, дефилета, концерти, всичките ми парфюми.

G: Изглежда, поривът към миксирането е по-силен от вас. От Евровизия до балетна хореография на Режин Шопино, от Лейди Гага до Алмодовар. Угаждате на всички вкусове, дори и на най-масовите, а сте високообразован. Може би ви блазни имиджът на „интелектуалец“?
ЖПГ: Ни най-малко. (Смее се.) Интелектуалците само говорят, говорят и нищо не вършат. Аз съм човек на инстинкта, на активната реакция.

G: А вероятно и на емоцията... Плачете ли понякога?
ЖПГ: Да. Дори и като млад не се срамувах от това.

G: А мечтаете ли?
ЖПГ: Изживявам най-голямата си мечта, като се занимавам с мода, и бих могъл да разкажа още свои мечти, които също са осъществими.

G: Вашите ревюта винаги са притежавали доза мечтателност, но хората, които дефилират, са съвсем истински. Тези момичета и момчета, колкото и необикновена задача да имат, са много разнообразни на вид – както е в живота.
ЖПГ: Хората си мислят, че всеки може да стане модел на Жан-Пол Готие. Това не е вярно, човек трябва да има изразена ярка индивидуалност. Както виждате, и аз си имам критерии.

G: Отново опираме до различността...
ЖПГ: Аз самият се чувствам много различен. (Преправя си гласа и се смее.) Това със сигурност е от значение. Още в училище не бях като другите, привличаха ме нещата, които бяха пълна моя противоположност.

G: Този порив към различното обаче не сте го вложили в някакъв вид борбеност или политическа активност. Въпреки това се усеща дързост дори провокативност в това, което правите.
ЖПГ: Никога не съм се стремял да изра-зявам идеи чрез модата, случи се така, че просто ми се наложи да го сторя. Но всеки вижда красотата по своему. Например онзи ден, докато хранех котката си, сякаш ме осени прозрение. Ръбът на консервната кутия ми се видя като африканска гривна. Ето, че дори една консерва може да бъде бижу.

G: Всичко е въпрос на гледна точка?
ЖПГ: Да, когато не се влияем от условностите и от общественото мнение. Когато запазим съзнанието си отворено. В днешно време сякаш всичко се връща назад. Вижте например модата, триумфира добрият стар буржоазен стил.

G: Завръщане към традиционното?
ЖПГ: Именно. Да вземем за пример Анна Уинтур, която диктува стандартите в модата – тя е олицетворение на пуританството и здравомислието.

G: За какво тогава служи модата?
ЖПГ: На първо място, за да имаме с какво да се облечем, да се предпазим. Но модата е свързана и с религията. Тя е начин да се скрием, да скрием онова, което нямаме смелост да видим или покажем. А когато човек е много независим, модата е средство да заяви какво иска.

G: На вас модата служи ли ви за прикритие?
ЖПГ: Да, само за това я ползвам. (Смее се). Истинският Жан-Пол Готие не е някакво модно страшилище, напротив, смятам се за доста безинтересен, поносим. Крия се зад модата, но и се разкривам чрез нея. Скривам се, за да се предпазя, а се разкривам, защото съм откровен и показвам открито своите убеждения.

G: Казвате какъв сте, но и премълчавате много. Може би самотата си?
ЖПГ: Никога не съм се оплаквал от самотата... Знам ли...

G: Значи обичате да сте сам?
ЖПГ: Толкова съм зает, че имам нужда от усамотение, за да мисля. В противен случай човек не може да разсъждава, само дава машинално лъжливи отговори. Когато станах на 18 и започнах работа, си казах: „Сега вече нямам право да лъжа“.

G: Често ли лъжехте?
ЖПГ: Непрестанно. Понеже се чувствах отхвърлен, бях крехък, не ме биваше в спортовете, вместо да ритам топка, играех с кукли... В училище имаше едно момиче, беше страхотна – с рижава коса и шоколадова кожа. Намирах я за удивителна, защото беше различна. Не знам дали по онова време съм си давал сметка колко ме привлича различната външност. Но веднага започнах да разправям, че и аз съм от друга националност. Доближавайки се до нея, самият аз ставах интересен.

G: В крайна сметка все пак се стремите да бъдете харесван.
ЖПГ: Да, за това ми служи тази професия, тя ми е като паспорт.

G: Да си харесван и провокативен едновременно, доста рисковано...
ЖПГ: Когато обичам нещо, аз вярвам в него. Споделям го. Ако един филм ми хареса, искам и близките ми да го гледат. Дори настоявам и се разочаровам, ако не им е интересен. Сякаш съм се заблудил.

G: Влизате ли в ролята на наблюдател?
ЖПГ: Не просто влизам в тази роля, аз наблюдавам 24 часа в денонощието.

G: И за какво ви служи това?
ЖПГ: За да мога да се храня. Бих предпочел да умра пред това да ослепея. Обожавам да се храня. Но се храня чрез зрението си. Разкъсвам и поглъщам. Понякога това ме подлудява, защото виждам твърде много.

G: А с ароматите как стоят нещата, как са създадени вашите парфюми?
ЖПГ: С помощта на цял екип хора. Моята роля се изчерпва с това дали ми харесва или не. Мога да дам идея за отправна точка – пудрата за лице на баба ми, някакъв разтворител, миризмата на лепило... Човек трябва да има желание да опита, да вкуси. Като със сладкишите. Пробваш ли веднъж, да не можеш да спреш.

G: Говори се, че пускате нов парфюм?
ЖПГ: Да, предвиден е за септември. Мъжки парфюм. Наистина мъжествен.

G: Значи по-близък до това, което сте сега – лошото дете вече е разумен мъж?
ЖПГ: Предпочитам ролята на лошото, отколкото на послушното дете. В крайна сметка май ще се превърна в ужасен старец.