Отряд за
извънредни ситуации

Телефонът ми ме вади от съня с вибрираща мелодия за sms. С премрежени от недовиждане очи чета: „Спиш ли? Скарахме се за пореден път и се разделихме. Имам нужда да говоря с теб.” Часът е малко преди 3...

Не само ще й се обадя. Ще й кажа, че до 20 минути ще съм там. А ти? Ти би ли се обадила, когато ти се спи и утре те очаква тежък ден? И имаш ли приятел, който би направил същото за теб?
Някой беше казал, че „приятелите са семейството, което си избираме сами”. Обаждам им се, ако се нуждая от съвет, ако търся рамо, на което да поплача, ако искам да помоля за услуга, ако предпочитам да не съм сама на път и при безцелно пазаруване, ако искам да почерпя за успех. Броят им е без значение, но стойността на всеки е внушителна. Нуждая се от всичките, макар един да върши работа при повод. Не съм ги търсила, но някак си съм ги намерила. Не си ги охранявам, но държа на тях. Не се стремя да им налагам мултифункционалност, защото както имам всевъзможни чанти и обувки за различни поводи, така и тях ги имам за различни случаи на оцеляване, които работата ми, семейството ми, здравето и любовта ми поднесат. В добри и лоши времена аз съм с отряда си от специалистки на повикване при извънредни ситуации. А те са…

Отговорничката по ентусиазма

Тя е заразна. Слава Богу! Наричам я „Голямата усмивка”. На света не съществува по-нахъсан оптимист. Пристига като разхладителна напитка, като светъл лъч след буря, като късмет след неуспех. Повдига с лекота сломения ми дух, подкрепя ме и в немислимите мечти, защото в нейните очи съм най-красивата и най-подходящата. Благодарение на вируса, прихванат от ентусиазма й, ще кандидатствам за онази работа, ще се нахвърля смело в нова връзка, ще пробвам нова визия. Не, няма да ми каже, че обувките ми може би са вече демоде, че дупето ми вика „похарчи пари за по-широки дънки”. Защото вижда само най-доброто в мен.

Знаещата

Ако ще я рисувам, ще й сложа очила. В заведение е винаги наясно кое е редно да поръчаме и в какъв вид трябва да пристигне то, предупреждава ме за вредните храни, наясно е с калории и пестициди. Прочела е всеки дребен шрифт от етикетите на всичко съществуващо на този свят. Знае безгрешно безопасните играчки за деца, приложението на „различните” лекарства, най-сигурните авиокомпании и автомобили, най-хвалените ресторанти и хотели, препоръчва застраховки, съветва за диети, знае най-добрия адвокат за всеки случай, най-добрия майстор за ремонта вкъщи... По нейна препоръка съм прочела най-добрите книги и съм изгледала най-истинските филми и заедно с часове сме разсъждавали върху разказаното между кадри или редове.

Съветващата

Докато ми говори в телефона, си я представям как изписва с молив лист хартия, как сменя молива периодично с червен химикал, а най-накрая си огражда извода с жълт маркер. Най-мъдрата от всички, никога не съди и няма казус, с който бих могла да я обезкуража. До мен е в трудните моменти. След скъсването с гаджето, докато тъпча в куфарите 5 години от живота си, а после, докато си търся нов апартамент. Преди провеждане на деликатен разговор с финансов лайтмотив с шефа. По време на съставяне на крайно сърцераздирателно писмо. Разумна, силна и разбираща, тя знае кое е най-добро за мен, дори когато правя не каквото трябва, знае, че ще се замеся в проблем, преди дори да си помисля за забъркване. Защото там, на където аз съм тръгнала, тя вече е била.

Най-старата

Не някоя карикатура с бастун, а момичето, което е до мен от времето без предните ми зъби в първи клас. На нея няма нужда да се обяснява много. Тя знае всичките ми гаджета и най-ужасните ми грешки с всеки, заради което ще следи да не повторя някоя с друг. Познава брат ми, майка ми, роднините ми, заради което ще ми обясни защо са реагирали така „неподобаващо”. Да не говорим, че единствена не забелязва закъсненията ми, прямотата ми и чувството ми за безгрешност, защото просто им е свикнала и ме обича. Или защото знае, че е невъзможно да се променя? Помни ме като отличничката в класа, като най-талантливата в курса по рисуване, като мъжемелачката. Помага ми да не забравям, че още съм онази, която бях тогава – когато бях безгрижна, позитивна, кроях си планове, променях ги в движение, без капка страх.

Приятелката от квартала

Професиите ни са така различни, съпрузите ни, домовете ни, но нейният живот прилича толкова на моя. Тя е онази, с която разхождаме децата си в парка, на която мога да разчитам, че ще полива стайните цветя, докато съм 2 седмици извън града, и на която мога да оставя слънчицето си, когато се налага да изляза спешно. Тя има моите проблеми, разбира най-добре какво изпитвам, щом с половин уста й споделя, че мъжът ми не подхваща домакинска работа, че не мога да се справя с възпитанието на децата си сама, че ми е трудно да угаждам на свекърва си и да съм все виновна, че ми е неприятно да съм толкова отдадена на работата си, докато слагам собственото си семейство все на заден план. Освен това тя може би единствена разбира, че когато съм семейна и с деца, вече не мога да се срещам с приятели, както досега.

Мъжката приятелка

Човекът с речника за чужди думи. Защото не всяко очарователно приятелство е непременно с жена. И тъй като съм върла късметлийка, той е обвързан и не е мой тип. О, всяка жена би трябвало да има своя мъж приятел! Той е винаги наясно как трябва да постъпя при „мълчание” след среща, защо е нужно да съм егоист във връзката си, защо мъжете реагират „нелогично”, или с 2 думи – какво се крие на отсрещната страна. И най-важното, е живото свидетелство, че не всички мъже са задници.

Колежката

Ако я няма нея, най-често ще вървя към офиса с наведена глава. Бих казала, в стремежа си да пия сутрешното си кафе в компанията й или да се възползваме от обедната си почивка, за да проучим заедно нов магазин, аз ставам по-организирана в работата си. Без нея често съм загубена – предупреждава ме, когато шефът ни е кисел, измисля сносно оправдание за закъснението ми, разбира най-добре какво е срок „за вчера”, „крив” клиент, заплати „друг път”. И същевременно ще бъде в офиса в 5 сутринта, за да ми прати спешно мейл с нови файлове за презентация, която правя на 500 км от града, и ще ме предупреди за подготовката на злобната колежка да ме провали.

Честната

Онази с лупата в една ръка, която с другата ръка придържа мегафона към ухото ми. Дълбока, рязка, откровена и безцеремонна почти до фатална крайност. Не й се сърдя. Намерението е онова, което различава конструктивната й критика от завистливия коментар на друг човек. Истината за експеримента с прическата ми, състоянието на зъбите ми след салата с магданоз, целулита, видим изпод новата пола, са неприятната истина, която тя ми поднася с любов. Очаквам и да ми заяви брутално честно, че щом се отнасям зле към гаджето си, той също е в правото си да ме третира, както заслужавам.

Мама

„Прегръдката, която ще ми липсва с месеци”, „Сълзата при раздяла”. Тя вярва в мен, защото аз ще си остана най-добрата, дори когато съм била най-мързелива ученичка, най-лоша домакиня, най-неамбициозна в работата си, ще бъда най-красивата дори с акне, с 20 кила наднормено тегло. Ще ми даде пари, когато съм закъсала и няма да ми позволи да й ги върна. Ще ме посрещне с най-любимото ми ястие след дълъг път. Ще бди над тишината до обяд, защото спя. Ще ми отстъпи своето легло, почти дочетената книга, блузата, която си е купила с мерак, но вкъщи е решила, че ще стои по-хубаво на мен. Ще бърше сълзите ми с най-красивата усмивка, докато нейното сърце се къса. Ще бъде често по-добрата майка на децата ми, защото в техните очи ще вижда мен.

Онази вътре в мен

Да, аз. Никой не ме познава по-добре и битката да се надлъгвам с нея невинаги е от успешните. Никой не мрази повече от нея лицемерието в мен. Тя знае най-големите ми страхове, дълбоките ми тайни, премълчаните ми откровения, здравословното ми състояние, реалните ми килограми. Трепери с мен в трудни ситуации, но стиска палци по-добре. И първа ще ме нарече: „Глупачка! Видя ли как се насади сега!”, докато друг път ще се пръска в гордост с думите: „Разбира се, че ти си най-добрата! Да видим, на кого да те похвалим по-напред”! Разлиствам мислено тефтерчето с телефони на приятелки и се усещам толкова щастлива и богата…

Текст: Валентина Мизийска
Фотография: Guliver Photos, PR


И заживели щастливо......още>>

Първият звънецевентуалните проблеми...още>>

Печелившите именав играта на Salvador Dali...още>>

Приказкипо пътя...още>>

Минете на зелено...още>>

Жени на честтаВоенната униформа...още>>

Не искам деца(...и нека драмата започне!)...още>>

G точката не съществуваПоследен анализ...още>>

XX = XYТеория и практика на равенството...още>>

Един ден на многоръкатаЧасът е малко преди седем – чувствам този факт в...още>>

Първите седемТози месец GRAZIA отбелязва седмия си рожден ден...още>>

Да обичаш на инатАко Шекспир познаваше трите двойки, чиито истории...още>>

14 начина да кажеш“ОБИЧАМ ТЕ”...още>>