Лято мечта

В края на май с няколко приятелки вечеряхме в популярен столичен ресторант. Бяхме седнали в градината и се радвахме на възможността да споделяме мисли и вкусна храна на открито. Заговорихме се за сбъднатите и несбъднати детски мечти. Запитахме се дали онова, което сме визуализирали за бъдещето си като хлапета, не е предопределило по някакъв начин съдбата ни... Според едно от мненията, които кръстосаха пространството над нашата маса, способността на родителите ни да ни насочват в правилната посока е определящо за съдбите ни. Аз самата вярвам в противоположното – в способността на родителите да оставят децата си сами да избират посоката, макар да знам, че и в първото твърдение има много истина. Има и трето мнение – родители, които опитват да чертаят пътища, и деца, които въпреки това вървят по алтернативни маршрути. Моята майка беше от вторите – подкрепяше заявените от мен и брат ми интереси, като просто ни оставяше да се гмуркаме надълбоко без помощта на спасителни пояси. Моят брат, за разлика от мен, от дете проявяваше интерес към градините, а по-късно срещна съпругата си Мариета, с чието първостепенно партньорство превърна детската си мечта в реалност – озеленяването е семейната им страст днес. Аз самата, още в годините на студената война, на крехката възраст от 13 години, скрита под тежкия юрган, мечтаех да стана журналист, за да разказвам неразказани преди това истории. После направих училищен вестник, а след промените почуках на вратата на една от първите частни радиостанции в родния ми град. Бях убедена, че искам да се занимавам тъкмо с това, въпреки че от годините на разоръжаването до началото на войната в Ирак експертизата ми в тази професия претърпя поне няколко метаморфози. А после преживя истински разцвет в GRAZIA. Също в края на май със съпруга ми Ники отидохме на литературна среща с носителя на Нобелова награда Орхан Памук. В комуникацията с този гениален творец (макар и едностранна) открих още едно дете, реализирало себе си по начин, удовлетворяващ както него, така и милиони читатели по цял свят. Но онова, което ме впечатли повече, бяха личните истории на останалите гости, присъстващи на тази среща – хора с различни съдби, чиито пътища се кръстосваха в тази реалност, създадена от Памук и неговите пространни изречения. Хора, които независимо от това дали бяха сбъднали детските си мечти, изпълваха това пространство с гигантското удовлетворение от факта, че се бяха докоснали до своя идол. Отново си дадох сметка, че не е важна цялостната концепция на реализацията ни, а малките моменти, които й придават смисъл. И че сбъдването на детската ми мечта нямаше да е същото без хората, събитията и разговорите, които продължават да й придават смисъл и до днес. Като този монолог, с претенции за диалог, който провеждам с вас тук, надявайки се лятото на 2011 да бъде едно от най-интересните в живота ни. Топло и искрено като неподправена детска мечта!