Циганско лято

Казват, че когато навършиш 35, излизаш от групата на младостта. Това бил и категоричният връх на красотата, тъй като след това тя бавно, но сигурно започвала да вехне, и за да ти докажат това, агенциите започват да те засипват със снимки на Анджелина Джоли в близък план, акцентирайки върху новопоявилите й се бръчки. Това е и границата, в която всички оферти за „млади хора” към теб спират (разбирай, че вече не можеш да пиеш нищо газирано) и където козметичните компании стартират лавината от предложения против стареене, използвайки твоята нестабилност, провокирана от популярните социални възприятия. Преди време получих във Фейсбук странен комплимент. „Мисля, че има правописна грешка в годината ти на раждане”, беше написал субектът. „Последния път, когато проверих, 1973 година се пишеше точно по този начин”, кой знае защо му отговорих аз. „Не е реалистично просто да си родена преди толкова време и да изглеждаш така!” – продължи непознатият с плоския комплимент, с което заклейми цяло едно поколение на възраст над 35 години и ги вкара в графата „задължително повехнали”. Предразсъдъкът, че остаряваш, веднъж навършил 35 години, продължава да витае наоколо, без повечето хора да разбират, че всъщност десетте години до 45-ата ти година са т.нар. циганско лято на младостта. Не приемаш младостта си (а тя е все още там заедно с всичките си привилегии) за даденост, всеки следващ ден е като подарък за теб, не изхвърляш летните (разбирай, младежките) дрехи от гардероба си и знаеш, че до „тежката зима” има още предостатъчно време, което да използваш по смислен начин. Разликата от истинското лято (младостта) е, че ти вече си го преживял и влизаш в циганското с цялата мъдрост, на която си способен. Циганското лято продължава по-дълго от истинското, защото си се научил как да преживяваш миговете пълноценно, а не да ги пропускаш мимолетно като на филм. Циганското лято е това, което ще помниш дълго, просто защото е едно голямо изключение – неочаквано и кратко, но изпълнено с неща, които обичаш и които познаваш добре, приключение, което изживяваш не само със сърцето си, но и с цялата сила на опита си дотук. И защото всеки един момент от него е като за последно. Не знам за вас, но на мен Анджелина Джоли (колкото и да е тривиален примерът) не ми изглежда повехнала и съм сигурна, че красотата й ще изглежда все по-смислена с течение на годините. Всъщност едва ли има по-голяма благословия от това да преминеш през всички сезони на живота си и да откриеш, че винаги има време за ново циганско лято. И да си достатъчно мъдър, за да го преживееш отново и отново, с цялата сила на сетивата си.