Яж, моли се и привличай

Историята на тв водещата Ралица

Историята на тв водещата Ралица Михова прилича на приказка за любовта, италианската кухня и пътешествията. Може би затова се почувствахме толкова привлечени от личността й

Телевизията от 16-годишна е част от живота ми. Интересното е, че тя винаги ме намира случайно, никога нищо не е би-ло на всяка цена. Да се занимавам с тази професия, за мен е голямо удоволствие и съм сигурна, че когато правиш нещо с истинско желание, винаги си личи”, признава Ралица, чиято „любовна история” с телевизионния ефир започва в първата българска музикална телевизия – ММ, а после продължава с двойна сила пред камерите на БНТ, където Рая (както я наричат приятелите) води музикалната класация „5 от 5“.
В момента красивата водеща съчетава две свои хобита – телевизията и пътуванията, в най-новото туристическо предаване по БНТ2 и БНТ World - „Пътеводител БГ“, а заедно с мъжа до себе си открива и последната си страст – интериорния дизайн.

GRAZIA: Разкажи ни малко повече за новото си предаване...
Ралица Михова: „Пътеводител БГ” представя България по един нестандартен начин с цел да я популяризира за бъдещи чуждестранни гости, но и за нас, нейните жители. То е като своеобразно реалити, аз обикалям из различни градове, селца, интересни местности, празнувам с хората, опитвам типични вкуснотии за този регион, танцувам традиционни танци, спускам се в пещери, катеря се до девствени водопади. Снимките винаги много ме зареждат, защото из България има много позитивни хора, с големи сърца, които живеят с надежда, мечти и правят нещо за страната си, за себе си. Стига само негативни новини – има и друга страна на живота в нашата държава...

G: От колко време си в екипа на пре-даването?
РМ: В екипа съм от 6 месеца, работя повече от 5 години в БНТ и явно са преценили, че съм правилният човек за това предаване.

G: Кои са първите пет неща, които слагаш в багажа си, когато тръгваш на път?
РМ: Любимият човек за мен, когото не опаковам в багажа си, разбира се, но е основен фактор за прекрасни изживявания на път, фотоапарат... Много е важно да запечатвам спомените, веднъж загубих в Сингапур фотоапарат с над 1000 снимки и ми беше по-мъчно, отколкото да изгубя скъпо бижу, но си обещах да отида пак и да върна красивите моменти. Взимам още гид за мястото, на което отивам, със задължителните забележителности, местните традиции и привички и нестандартни екскурзии, усмивка и удобни обувки.

G: Някога пътувала ли си някъде без багаж?
РМ: Обичам импулсивните решения, понякога съм проверявала изгодните полети за деня, взимала съм такси до летището и съм преживявала няколко неочаквани дни, но иначе като всяка жена малко прекалявам с багажа.

G: Защо избра да се развиваш именно в телевизията?
РМ: Обичам работата си на екран, винаги съм харесвала проектите, в които участвам, преди популяризирах и подкрепях хубавата българска музика, сега моята страна – чувствам се добре, когато правя нещо с послание.

G: Как изглежда твоето предаване мечта?
РМ: Зрителят включва телевизора, гледа предаването на един дъх и остава с хубаво чувство и повод за размисъл.

G: Искало ли ти се е да се откажеш от телевизионната си кариера?
РМ: Само заради безкрайните негативи, които вървят ръка за ръка с по-голямата популярност. Хилядите глупости и лъжи, които се изписват в някои медии, за да се запълват страници и да се оправдават тиражи, без да има капчица истина.

G: С какво би се занимавала, ако не си в телевизията?
РМ: Хубавото е, че винаги имам много планове и мечти и никога не ми е скучно. Аз и сега имам повече занимания от работата си в телевизията. Бих се занимавала с нещо, в което намирам смисъл и ме прави щастлива, което е много относително, защото животът често те изненадва, докато градиш големи планове и си много сигурен в настоящето. Нещата много бързо се променят.

G: Автор си на интериора на ресторант Golden Nero. Как се насочи към интериорния дизайн?
РМ: Стана с помощта на моята половинка, получи се съвсем естествено. Искахме да създадем място, в което да се чувстваш уютно, топло, да ти напомня за любимото ти ресторантче в Тоскана например, където те посрещат като желан приятел и ти поднасят вкусно ястие, направено с лично отношение. Любимата ми държава е Италия и реших, че щом съдбата ми е да се родя в България, а не там, поне мога да донеса тук това, което ме кара да се чувствам толкова добре там, и нашите гости да го усетят. Имаме фантастичен италиански готвач, Енио, а аз лично съм донесла от различни краища всички аксесоари.

G: Кое кътче в заведението ти е най-любимо?
РМ: Сладкишеният бар, пълен с домашно приготвени изкушения и десерт „Рая”, направен по-моя рецепта. Отгоре съм сложила много стъклени буркани с бонбони и увещавам децата, че ако си изядат пилешката супа, ще им дам, каквото поискат и, знаеш ли, всички си хапват цялата супа и бързо ме намират.

G: Трудно ли е да направиш интериора на цяло заведение и да разчиташ то да се хареса на всички посетители?
РМ: Не разчитам да се хареса на всички, но всеки, който се е върнал и го е усетил като неговото място, е огромен комплимент за нас!

G: Обичаш да пътуваш! Кое е любимото ти местенце по света?
РМ: Обожавам Азия, там са били най-незабравимите ми спомени и там най-много съм променила мисленето и светоусещането си.

G: Какво би пренесла от Азия тук?
РМ: Тук, в България, сме вечно недоволни и с някакво чувство за несправедливост, все ни се иска повече, все другите са по-добре, а там хората живеят в много по-лоши условия, но са истински щастливи от това, което имат, благодарни, с чиста душа и истински усмивки.

G: Би ли живяла някъде другаде?
РМ: В Италия – заради културата, храната и стила, и в Бали – заради енергията и красотата.

G: Готвиш много добре, кое е любимото ти ястие?
РМ: Готвенето ми доставя голямо удоволствие. Не знам дали някой ще ми повярва, докато не му направя моята специална хрупкава баница или пуширани круши в червено вино с аромат на Коледа и сладолед от синьо сирене.

G: Има ли нещо, което не можеш да правиш, а би искала да се научиш?
РМ: Все още навлизам в тънкостите на италианската кухня, но имам отличен учител.

G: Кое твое пътуване никога не би забравила?
РМ: Бяхме в Бали, на един девствен плаж, където видяхме най-нереалния залез. Имаш чувството, че сънуваш, прекалено е красиво, за да е истинско...

G: Разкажи ми интересна случка от твое пътешествие...
РМ: Чела съм, че съдбата рано или късно те изправя пред най-големите ти страхове и или ги преодоляваш, или остават още по-големи с теб завинаги. Е, аз безумно много се страхувам от вода. В Тайланд попаднах по средата на океана в една малка лодка, прекосявайки два острова през триметрови вълни... И вече не ме е страх.

G: Твоят живот много прилича на филма „Яж, моли се и обичай“, по какво си приличате с героинята на Джулия Робъртс и по какво се различавате?
РМ: И двете искаме да преживяваме живота много цветно, частта „ЯЖ” напълно припокрива начина, по който и аз се впуснах в италианската кухня, „МОЛИ СЕ”, духовното преоткриване, също ми е познато, а „ОБИЧАЙ” е най-важната част, която дава сила и смисъл на всичко останало, но за разлика от героинята на Джулия аз не трябваше да отида на другия край на света, за да я открия. В това да обичаш и да се чувстваш обичан е най-голямата истина.

G: Кой момент от твоя живот би искала да изтриеш?
РМ: Всеки момент от моя живот ме е научил на нещо. И е имало причина да го преживея.

G: Опиши се с три прилагателни...
РМ: Позитивна, обичаща, истинска!