Front Row
Follow The Step

Първото усещане за Рейчъл Роу прилича на звученето на дебютното й парче Follow The Step – нежно, изтънчено и доста различно от нещата, които наричаме „типично български“

Kогато чух името на Рейчъл Роу за пръв път, останах с впечатлението, че става дума за чужда звезда. Впоследствие разбрах, че зад артистичния псевдоним се крие дъщерята на джазпримата Камелия Тодорова – Рахел-Лилия. Спомних си, че съм я виждала като беквокалистка на майка й, но не знаех нищо повече за нея. Затова реших да запълня празнините на живо, в интервю-подарък за осмия рожден ден на GRAZIA.

GRAZIA: Кога Рахел-Лилия се превърна в Рейчъл Роу?

Рейчъл Роу: Аз съм родена в Германия, в паспорта името ми се изписва Rachel-Lilia Todorow. Така че реално псевдонимът ми е съкращение на цялото ми име. Роу идва от последните 3 букви на фамилията ми. Много хора бъркат ударението на Рахел, което не ми харесва особено, затова реших, че Рейчъл няма как да се сбърка.

G: От колко години пееш?

РР: Израснала съм в семейство, в което музиката и изобщо изкуството е запълвало ежедневието. От малки със сестра ми имитирахме певците, които гледахме по MTV. Помня добре първата ми изява – бях на 8 години, току-що бяхме дошли в България и майка ми имаше участие в тогавашния „Ново-тел“. Тогава за пръв път застанах на сцената като неин беквокал. През годините минах през спорта, манекенството и сериозното учене в гимназията. Паралелно започнах уроци по вокална техника при Милка Драгнева. След завършването беше разумно да избера „по-сериозна“ професия,  дори кандидатствах маркетинг и реклама, но в крайна сметка послушах сърцето си и поех риска да се занимавам с музика.  

G: Защо се насочи към музиката?

РР: Харесвам процеса на творене, да седна на пианото без ясна цел и мисъл, да оставя музиката да мине през мен и ако накрая на деня имам готова песен, се чувствам прекрасно. Има много неща, които искам да споделя със света – понякога по-лични, друг път такива, които ми правят впечатление. Обичам да наблюдавам хората и да ги анализирам. С пеенето е подобно – не ставам от леглото с ясната мисъл, че днес трябва да пея, просто ставам и го правя. Много често мелодиите се раждат в неподходящи ситуации – докато спя, на улицата, докато се къпя – можете да си представите колко смешно е да ме видите как притичвам от банята до стаята, за да си взема диктофона, и после обратно под душа.

G: Притеснява ли те, че винаги ще те сравняват с майка ти?

РР: Не, това се случва с всички деца, които наследяват професията на родителите си. Лично мен сравняването по-скоро ме нахъсва и стимулира да давам повече от себе си, първо, за да не се изложа, и после – за да не изложа майка си. А по отношение на пеене и глас – ние сме много различни, като диапазон, тембър, фразиране. Майка ми е силова певица, а моят глас е малко по-лиричен. Стилово общото е любовта към соул музиката, но мисля, че с времето хората ще разберат разликата помежду ни и се надявам да ме харесват.

G: Коя е любимата ти песен на Камелия Тодорова?

РР: Харесвам много от песните й, но най-много ме впечатлява живото изпълнение на някои от тях – “Прошепнати мечти”, Midnight sun, I got the music in me.

G: Каква е връзката между Рейчъл и Камелия?

РР: Ние сме много близки, по-скоро приятелки. Обичаме да готвим заедно, да гледаме филми, да споделяме музика, да играем с баба на табла и карти. Харесваме да се учим една от друга – аз уча повече от нея, разбира се.

G: Защо реши да направиш първата си самостоятелна изява точно сега?

РР: Като беквокалист научих много за взаимоотношенията, за баланса между певци и инструменталисти. Преди 3-4 години започнах и с писането на песни и текстове за други изпълнители. Научих много за нашата поп гилдия, за проблемите на бранша и културата като цяло. Стигнах до извода, че или влизаш в този бранш с това, което искаш като имидж, или не си заслужава –  прекалено е малка държавата ни, за да правим компромиси със себе си. Всеки артист има нужда от идентичност, аз я търсих в продължение на няколко години. Наскоро разбрах какво точно искам да правя и реших, че е време да споделя тези идеи.

G: Какъв съвет получи от майка си, преди да се качиш на сцената?

РР: „Недей да казваш, че чак когато си готова, ще направиш нещо – човек почти никога не е готов, защото в 90% от случаите се случва нещо различно от очакваното.“ Тя ме учи на дисциплина и търпение.

G: Парчето ти се радва на страхотни отзиви. Ти самата доволна ли си от финалния резултат?

РР: Follow The Step е песен, която написах за приятеля си, за любовта и начина, по който тя се развива в една връзка. Винаги съм искала тази песен да е някой от синглите ми и ето че се оказа първият. След многото време в търсене на подходящата дебютна песен няма как да не съм доволна. Последните няколко месеца бяха доста натоварени за мен и екипа ми, за да направим и песента, и видеото така, както искаме.

G: Разкажи ни за хората, с които работиш...

РР: Пиша музиката си заедно с електронния артист КИНК (Страхил Велчев). Той е популярен на световната хаус и техно сцена, работи с имена като Джош Уинк и Пийт Тонг. В комбинация с моето по-вокално и мелодично виждане за електронната музикa си мисля, че формираме идеалната симбиоза. По проекта Follow The Step работя с млад режисьорски екип – Ян Петров и Петър Вълчев, които се грижат и за цялостната визуална концепция. Няма как да не благодаря на Долорес Алварадо и Александра Ненкова за операторското майсторство и монтажа на видеото. Глория Иванова пък е дизайнерът на тоалетите ми (а в „тъмната стая“ може би разпознахте бодито на Николай Божилов, с което грабна първото място на миналогодишния конкурс на “Триумф“).

G: Родена си в Мюнхен, защо предпочете България?

РР: Ако допреди 10 години границите имаха значение, сега е различно. Не искам да се ограничавам къде да творя. Представям се и тук, и в Германия, а защо не в Америка или в Азия. Мечтая си през годината да мога да сменям местоположението си за по няколко месеца.

G: Кои са твоите недостатъци?

РР: Прекалено съм добросърдечна и доверчива, на моменти това ми играе лоша шега. Перфекционизма считам както за положителна черта, така и за недостатък.

G: Би ли променила нещо в себе си?

РР: О, на пръв поглед много неща – от физическата форма и прическата до на-чина на живот и т.н. Но като се замисля наистина, започвам да харесвам себе си такава, каквато съм – приятно ми е да се уча от грешките и от успехите си.

G: Какви са твоите малки женски тайни?

РР: Сутрин правя йога, обичам дългите разходки, медитацията. Ходя на зареждащ масаж веднъж седмично (благодарности на Валери Белогроздев) и наблягам на зеленчукови и плодови фрешове. Вечер правя баня на краката с морска сол за извличане на токсините от тялото, а лицето го обгрижвам най-вече с домашен зехтин. 

G: Какво винаги трябва да има една жена в гардероба си?

РР: Така наречената от сестра ми „Come and f*ck me“ рокля,  широк гащеризон тип „боядисва ми се“, нежно класическо бижу, обувки, с които всеки да казва: „Уау, тази жена има убийствени крака!“, и разбира се, нещо диво и изтрещяло, когато сме в онова лудо, неконтролируемо настроение, с което „тази вечер ще превземем света“.

G: Важен ли е външният вид за една жена?

РР: Важно е всяка жена да излъчва самочувствие и щастие. Дали козметика, ново гадже или алпийски поход ще е методът – всяка сама си решава.

G: По какво се различава стилът на Рейчъл Роу от този на Рахел-Лилия?

РР: Рейчъл иска косата на Мария Ан-тоанета, аутфитите на Бьорк, Oh Land и Флорънс Уелч, чорапогащниците на House Of Holland и оксфордски обувки… А Рахел-Лилия си мечтае за дъл-га ефирна рокля на Ellie Saab и харесва домашния уют на мъжката пижама.


flash!

Деликатната изпълнителка е непоклатима по отношение на попфолка: „Балканската музика никога не съм я разбирала. Харесвам единствено автентичния български фолклор. Не ми харесва медийната подкрепа към попфолка като стил на живот и не разбирам как може да внушаваш на младите момичета, че най-хубавото нещо е силиконов бюст за бала и професия мутреса. Музиката се промени много през годините, но имиджът на секс кукли си остана. Аз съм много за настървяването на женската сила, т.нар.Girl Power, каквато пропагандираха Спайс Гърлс, а днес и Бионсе – но тук става дума за вътрешната сила, за силата на интелекта и интуицията на жената. За мен това е женската красота – натуралното.“

Текст: Биляна Георгиева–Биба
Фотография: Васил Германов
Грим: Мариана Михайлова
Коса: Владимир Дамянов
Стайлинг: Хубен Хубенов



Елена ПетроваЖената, която не се страхува от високото...още>>

Опитай с Инаурок по сбъдване на мечти...още>>

Красива безкрайностКристина Несторова...още>>

Никол в света на телевизията винаги си мисля, че мога да свърша нещо и по-добре...още>>

Къде е ЕВА?всички се питат къде е Маги...още>>

Станимира Колевапред GRAZIA...още>>

Blonde ambitionИва Янкулова...още>>

Момичетопорасна...още>>

Габи100% истинска...още>>

Скорост 2012Ивет Лалова...още>>

Ах, тази Викимного добра в киното...още>>

Една влюбена женаЖана разбира от щастие...още>>

Хубавата ДжияДжия Лазарова разбива на пух и прах клишетата...още>>