Сън за щастие
битката за обич

За някои деца битката за обич започва от първата глътка въздух

На 31 януари сутринта в общежитие в Студентски град се чуват женски викове. Изплашеното момче от съседната стая чука на вратата, за да разбере какво се случва. Никой не отговаря. Вратата е заключена. Обажда се в бърза помощ и когато линейката пристига, разбиват вратата. Вътре заварват младо момиче, с рижа коса и лунички, което ражда насред стаята.
Може би така трябва да започнем историята на Вера, която се появява на бял свят преди 30 дни. Вера е доказателство, че добрите орисници съществуват не само в приказките. Съществуват и в България, където всяка година над 2000 деца са изоставяни от родителите си. Само няколко часа са били решаващи дали Вера ще стане част от тази зловеща статистика.

Целуната от Богородица
Срещаме се с Мария – рижото момиче с лунички, което държи в ръцете си едномесечно бебе. Тя е на 24 г., а когато прегръща дъщеря си, очите й светят. Дори не иска да си спомня как само преди месец е щяла да я остави за осиновяване. „Студентка съм първа година и когато забременях, се появиха познати, които ми предлагаха да „решим проблема”. Но избягах от тях, много съм скептична към хора, които искат да ми помогнат. Свикнала съм винаги сама да се оправям. От 5-годишна съм по пансиони и интернати. Родителите ми починаха и до 8 клас все в институции съм била. За едно дете това е ужасно. В пансионите големите ни бият, взимат ни яденето. В други интернати се случват и много по-лоши неща… Като родих, исках да оставя Вера да я осиновят, да живее по-добре от мен.”
Мария е кръстила дъщеря си на добра жена, която й помагала в моментите, в които е оставала на улицата и е трябвало да оцелява – буквално и физически. Напуснала бащата на детето, когато разбрала, че е бременна. Казва, че го е направила, защото не вярва на никого. По същата причина не е ходила и на лекар по време на бременността, но пък ражда здраво и силно бебе. „Социал-ните работнички и сестрите в болницата ми казваха: „Как ще го оставиш това дете, виж колко е здраво, колко е хубаво!” Вера има две трапчинки, Света Богородица я е целунала и по двете бузки, мен само по едната.”

Добрите орисници
Мария и Вера временно са настанени в звено „Майка и бебе”. Сега са в малка гарсониера, където живеят сами и имат необходимите условия за отглеждане на дете. Там могат да останат половин година, докато момичето си стъпи на краката.
Докато се стигне до положителната развръзка обаче, няколко жени с големи сърца са направили и невъзможното, за да предотвратят поредното изоставяне. По програма за превенция на изоставянето от известно време фондация „За Нашите Деца” работи с три столични болници – Шейново, Майчин дом, Първа АГ (бившата Тина Киркова). В момента, в който една родилка, заяви, че иска да изостави детето си, с нея разговарят здравен работник от болницата и социален работник от фондацията, които да разберат от какво се нуждае майката и да й предложат възможни алтернативи и помощ.
„Първата ни среща с Мария беше ден след раждането, когато акушерките ми казаха, че иска да остави бебето – разказва Христина Иванчева, главен експерт Социални дейности към Майчин дом. – Отидох да поговорим, но единственото, което тя искаше да каже, е, че ще остави бебето. Но после ми се довери, разказа ми нелеката си история и реших, че няма как да не й помогна, достатъчно се е борила с живота сама. Свързах се с Ваня Кирилова, социалния работник на фондация „За Нашите Деца”, която се появи още същия ден. Веднага разбрахме, че ще трябва да настаним родилката в звената за временно настаняване.” Ваня продължава: „За целта са необходими специални изследвания за инфекции. Трябваше да я откараме в ХЕИ, но тя беше по една нощничка и пантофи, а навън – минус 17 градуса. Започнахме да събираме – медицински чехли, панталон за операция, яке. Така я заведохме за издаване на всички документи, за да може още с изписването от болницата, веднага да влезе в звено „Майка и бебе” и да не трябва нито ден да е отделена от детето.”
Мария дълго време е била скептична към Ваня и Хриси. Не е искала да повярва, че някой непознат абсолютно добронамерено ще иска да й помогне. След цялата сериозна активност около нея, при изписването от болницата Мария през сълзи казва на двете жени: „Аз не вярвах, че това ще се случи.”

Физика на магията
„Общуването с майките е много важно. Просто да седнеш и да ги изслушаш – казва Янита Петрова, директор на център за обществена подкрепа „Св.София” - Има жени, които дори нямат на кого да кажат, че са станали майки. Социалният работник е единственият, който ги посещава и сяда да ги изслуша. За нас най-важен е човешкият контакт, като човешко същество да подкрепиш друго човешко същество, което поради някакви обстоятелства е попаднало в тежка ситуация и не може да се справи само. В такива случаи трябва да има организации като „За Нашите Деца”, в които хората да бъдат подкрепени. Няма човек, който да не заслужава подкрепа. А ние по никакъв начин не ги съдим или притискаме.” За последната година усилията на добрите феи от фондацията се увенчават с успех в над 80% от случаите. За 2011 г. над 160 майки като Мария са се отказали от намерението си да изоставят новородените си бебета в дом.
„Много от родителите нямат близки и роднини, нямат подкрепяща среда. Винаги се стремим, ако майката има някакви близки, да направим връзката с тях. Насърчаваме среща с родителите, с бащата на детето. Стимулираме ги да посетят жената, или ние ходим заедно с нея у тях. Държим да видят бебето, това размеква всички. Включително и майката, която е решила да го изостави. Идеята е да създадем такава мрежа на подкрепа около нея, че след нашето оттегляне да може да продължи сама”, добавя Янита.
Сред другите начини за подпомагане на майките са курсовете за първи грижи за бебето, които често се провеждат в дома на родилката, където социалният работник обяснява всичко от повиване и къпане до рязане на ноктите, както и предоставяне на комплект с най-необходимите неща. Подкрепата в превенцията на изоставянето продължава минимум 6 месеца след раждането. Най-страшното е, че майките се чувстват сами, затова е добре да се знае, че има социални работници, които дежурят в родилните домове и предлагат помощ и подкрепа – както материална, така и емоционална, човешка.
Един от най-показателните случаи, които директорът на центъра в София разказа, е за многодетна майка, която звъни на вратата и води малко детенце. Иска да го изостави, повече не може да се грижи за него, в тежест й е, даже обувки няма в този сняг. Янита я кани да влезе, да изпие един чай и да разкаже какъв е проблемът. „Жената ей такива очи ококори, не е очаквала такова отношение, мислела, че някой ще й се кара и ще я съди. Детето босо ходело. Извадих едни обувки, дадох й и на другите деца да занесе. Тая жена като заплака, не е плакала от години, толкова много болка й се беше насъбрала. И колкото и парадоксално да ви звучи, едни обувки допринесоха за това едно дете да не отиде в дом.”

Искрица надежда
Въпреки че центърът за подкрепа работи на 150% от капацитета си, социалните работници не отказват помощ. Помагат и на родители, на които им се раждат деца с увреждания. А в повечето случаи това са желани и много чакани деца. Или не е установено, че имат заболяване в пренаталния период, или се раждат с увреждане, за което родителите не могат да полагат грижи. При тежки хидроцефалии или детски церебрални парализи детето дори не може да бъде изписано от лечебното заведение, защото не може да се гледа в домашна среда, обясняват специалистите. А това е изключителен шок за цялото семейство. Когато детето може да се гледа вкъщи, от фондацията насърчават това. В момента помагат на 21 семейства с безплатна рехабилитация и обучение, както и с психологическа подкрепа...
Тръгвам си от центъра „Св.София”, убедена, че е поръсен с магически прашец. Феите тук не превръщат тиквата в каляска, а начертават пътя, по който тя да мине. Мария ще живее шест месеца в звеното за временно настаняване. След това е амбицирана да продължи образо-ванието си и да стане учителка, казва, че ще учи задочно и ще работи, за да може да се грижи за Вера – мъничко рижаво бебе с две трапчинки на бузките.

Високи токчета

Юлиана Дончева, Ива Дойчинова, Людмила Филипова и Гери Дончева са четири активни жени с изразена гражданска позиция. Потърсихме техните мнения и коментари по въпроса за превенцията на изоставянето и отношението на държавата и лекарите в България.

Юлиана: Според мен промяната трябва да започне от законови действия. В момента всички деца могат да бъдат настанени в приемни семейства или в дом, без родителят да се е отказал от тях. Тоест държавата ти отглежда децата, но няма механизъм, чрез който да ти отнеме правата, защото си безотговорен. От друга страна, се получава парадоксът, че хем това дете няма реални родители, хем не може да бъде осиновено от десетките семейства, които чакат заради неуредени права.
Людмила: Според мен отговорността се възпитава, както и нуждата да не изоставиш едно дете. Това може би трябва да се възпитава в училище. Трябва да се говори с рисковите групи, от които са майките, които най-много оставят деца, да се организират групи или дискусии. Хубаво е да се започне от основното образование, защото все по-често момичета на по 12-13 г. раждат.
Гери: Сега се прокарва един закон за ранно сексуално възпитание в училище. България е на второ място в ЕС по ранна възраст на децата, които започват сексуален живот – на 14 години.
Ива: Това е една от причините за много млади майки. Но пък статистиката показва, че огромният процент от майките, които изоставят децата си, се чувстват изключително зле заради това. Обикновено те нямат физическа, финансова или жилищна възможност да си гледат децата. И когато до тези майки в първите дни и часове след раждането има социални работници, които да им помогнат да се справят с първоначалните проблеми, те няма да изоставят децата си. В този момент имат нужда от социална услуга, не от дом. Ако има дом, ще оставят децата си, ако няма – няма да ги оставят.
Людмила: В родилния дом трябва също да има специалисти, които да подкрепят жените. Трябва да се работи и с лекарите, които могат да бъдат много жестоки и в един такъв емоционален момент да не преценят какъв удар нанасят на майката с нещата, които й казват.
Юлиана: Да не забравяме, че има много домове с деца, които са с физически и ментални увреждания и които е почти невъзможно да бъдат осиновени. Обикновено точно тези деца живеят в най-ужасните условия.
Ива: При раждането на тези деца лекарите имат най-лошо отношение. И ако родиш например дете с Даун, те питат: „Как можа?!“ И са склонни да разделят родители от деца и за най-малкото увреждане. Вместо да кажат: „Вижте сега, вие имате едно прекрасно дете, на което ще трябва да обръщате малко повече внимание, но ние ще ви помагаме“. А те какво казват: „Няма да се справите, пратете го в дом.“ А това е престъпление!

flash!

До 2014 г. в България трябва да има деинституционализация – тоест да се затворят всички домове и децата да бъдат настанявани в приемни семейства. Според данни на УНИЦЕФ в Източна Европа в различни форми на грижа са настанени около 1.3 милиона деца. Над 600 000 от тях растат в домове, което е най-високото равнище в цял свят. В България сме първенци по най-много деца до 3-годишна възраст, които са настанени в домове – 3 пъти повече от средното за Централна и Източна Европа. А трайните увреждания, които това нанася върху детското здраве и психика, изглежда, все още не ни стряскат.
Текст: Златина Георгиева
Фотография: Corbis/Profimedia, личен архив


В тoпформа с балет, скуош, тенис или йога.....още>>

Професия детегледачкаперфектният заместник-родител...още>>

Идеи които променят светадве истории със световен оттенък...още>>

Идеи които променят светаПредставяме ви две изключителни българки...още>>

Любов в три посокиБог е любов във всяка култура и във всяка религия...още>>

Предстартова треска преждевременните раждания в България, Европа и...още>>

Let’s talkabout sex...още>>

Пътеводител намодерния стопаджия...още>>

Летни намаленияот adidas...още>>

Улови си подарък!Ела в The Mall и хвани златната рибка...още>>

Устойчив дизайнеко материалите...още>>

Живот на колелаТой невинаги е скоростен...още>>

Мъж под наемПерфектният мъж е на един клик разстояние...още>>