Жени на честта
Военната униформа

Военната униформа отдавна е намерила своето място в дамския гардероб. Повод за гордост и доказателство за професионализъм, тя не може да победи най-силното оръжие на нежния пол – Женствеността

Това не е поредната история за „редник Джейн“, която пожертва косата, тялото и репутацията си, за да се присъедини към редиците на най-елитната специална част във Военноморските сили на САЩ - „тюлените“. Нито пък е история, която успешно ще може да се нареди сред фаворитите на ревностните феминистки. Жени в армията е имало преди стотици години и ще продължава да има и те отдавна на са бели лястовици, нито пък трябва да продължават да отстояват правото и избора си да бъдат част от една „мъжка професия“. Всеки от двата пола има с какво да допринесе за развитието на тази институция, има какво да получи от нея и трябва да бъде спокоен, че може да намери своето място там, без никой отвътре или отвън да му пречи.
Затова в най-женския месец ще си поговорим за най-смелите жени – тези, които се грижат за сигурността на своята родина, които заменят с готовност високите токчета за кубинки, и които всеки мъж с гордост може да нарече „братя по оръжие“.

Така го правят по света

В страни по целия свят жените са намерили своето място в редиците на армията, но някъде все още има ограничения за дамите. В британската армия например не се приемат жени на длъжности, чиято задача е “да се приближават до врага и да го убиват”. Тази забрана отсъства обаче в страни като Германия, Дания, Ирландия, Швеция. В Русия пък ежегодно се провежда конкурс „Мис руска армия”, чиято цел е не само да покаже важността на дамите във войската, но и да привлече повече мъже кандидати за армията.
Някои от най-големите успехи, които дамите си извоюваха през последната година, са в Сърбия, Англия и САЩ. През април миналата година сержант първи клас Сандра Радованович (22 г.) стана първата жена, която управлява самолет „Супер Галеб Г4” в сръбската армия, а в края на годината английското правителство даде зелена светлина за жените, които искат да служат на подводници. В началото на февруари тази година американската армия взе безпрецедентното решение жени-войници да могат да служат редовно и в бойните отряди.

Нашите момичета

Модернизацията на българската армия се развива с много бързи темпове и едно от доказателствата е, че само две години след като постъпи оплакване, че има забрана в националната гвардия да служат жени, тя беше отменена. Но за съжаление модернизацията на обществените нагласи към жените с пагони върви с по-бавни темпове и всъщност тя е тази, върху която трябва да съсредоточим усилията си. Преминахме от другата страна на бариерата, за да се срещнем със сержант Мая Първанова и с военния психолог Мирена Георгиева, които споделиха не само своя опит и наблюдения за жените в армията, но и повдигнаха завесата около това, какво е да си част от българския военен контингент в Афганистан.

На вражеска територия

Мая е в армията от осем години и половина и избира тази професия спонтанно, заради желанието да се впусне в ново предизвикателство. От осем години в армията работи и Мирена, но като гражданско лице – тя се занимава с подбор и обучение на заминаващи за мисии. Пътищата на двете се пресичат по време на тяхната първа мисия в Кабул. За Мая тя е била лично предизвикателство, което, ако може, би повторила, защото отивайки, не е знаела какво да очаква, а при повторно участие ще бъде много по-подготвена. Мирена взема решението, защото иска да преживее същите неща, които се случват на хората, с които ежедневно работи, за да може да им помага пълноценно. По време на мисия двете мислят, че се създават най-истинските приятелства, защото „колкото и да са различни хората като индивидуалности, там могат да се срещнат по един прекрасен начин.“

Но времето минава бавно, тъйкато служебните задължения са единствен приоритет: „Там няма шопинг терапия, не можеш да си вземеш обедна почивка или да обикаляш магазините“, припомня си Мая, но споделя и че това не й е тежало, защото рамо до рамо с нея са служили качествени хора, на които е можела да разчита във всеки един момент. А трудности не са липсвали, макар контингентът ни да е бил доста добре приет в Афганистан. „Местното население ни прие много радушно, но това не означава, че няма опасности или че контингентът не може да попадне в такава ситуация, изпълнявайки служебните си задължения. Когато подхождаме с добро към местните обаче, и тяхното отношение е достатъчно добро, за да нямаме проблеми“. Но освен за отношенията с местните жители Мирена е трябвало най-вече да се грижи за доброто психическо състояние на военните, които са се сблъскали с много трудности – от тъгата по близките до свикването с тежките климатични условия. И макар по презумпция жените да се приемат като по-крехки и емоционални създания, тя не дели проблемите на мъжки и женски: „И жените, и мъжете са идвали при мен за едни и същи неща. Преди всичко това са хора, които имат свои семейства, свои емоции и преживяванията им са сходни. Затова смятам, че трябва да се говори по равно за мъжете и жените в армията, тъй като те са партньори в една и съща система.“

Равен старт

Грешно е да продължаваме да мислим, че всяка жена, която реши да облече униформа, се сблъсква с дискриминация или пренебрежение от страна на мъжете в армията. Макар отвън да изглежда така, сякаш нежният пол води една непрекъсната борба да се докаже, сержант Първано-ва опровергава това предубеждение: „Не съм почувствала предразсъдъци, недоверие към мен. Не съм почувствала разграничението жени-мъже в звание или отношение в самата институция, а и извън нея. Приятелите ми ме подкрепят и се гордеят с мен. Проблемът на обществото не са само жените в армията, а армията като цяло – хората не уважават институцията и това трябва да се промени.” А психологът професионално обосновава съществуващите стереотипи: „Хората гледат на жените в армията с любопитство. Вътре в самата система смятам, че са минали достатъчно години, в които жените са се доказали като професионалисти. За обществото не е толкова популярно и затова е любопитно и интересно какво прави една жена в армията и как се справя.”
И за да сме сигурни, че жените не просто могат, а трябва да бъдат част от военните редици, попитахме Мирена дали има типично женски качества, които са полезни за армията. Ето какво ни отговори тя: „В историческото си развитие жените са имали призванието да запазват ценностите, да запазват духа на една култура и да ги предават на поколенията. Същото могат и правят в армията. Те успяват да запазят духа за живот, за работа, за успешност, където и да се намират, успяват да се грижат в най-добрия смисъл на думата, работейки, изпълнявайки задълженията си. Всъщ-ност са много отговорни, много изпълнителни и адаптивни. Те успяват да се напаснат към средата такава, каквато е, без женската суета, за която сме свикнали да говорим. Имат уникалната способност да нагодят средата към себе си и това го видях с колегите жени, които бяха в Кабул. Въпреки всички трудности българките бяха изключително усмихнати, дружелюбни, отворени към света в двете посоки – те даваха от своята култура, от своя опит, съответно вземаха това, което могат, от новите впечатления, които придобиват. Имаме много поводи да се гордеем с нашите жени.“


flash!

Израел е единствената държава, в която жените са задължени да преминат през двегодишна военна служба. Но, разбира се, всяко правило си има изключения – попитайте само израелския топмодел Бар Рафаели. През 2007 година тя сключва фиктивен брак със семеен приятел, за да избегне военната служба, от която освен бременните се освобождават и омъжените жени. Това й навлича сериозни проблеми с израелската армия, която призовава към бойкот на продуктите, които Бар рекламира. „Не съжалявам, че не служих в армията. За времето, което трябваше да прекарам там, успях да постигна много!“, категорична е красавицата.

Текст: Мария Станчева
Фотография: Corbis/Profimedia, личен архив


И заживели щастливо......още>>

Първият звънецевентуалните проблеми...още>>

Печелившите именав играта на Salvador Dali...още>>

Приказкипо пътя...още>>

Минете на зелено...още>>

Отряд заизвънредни ситуации...още>>

Не искам деца(...и нека драмата започне!)...още>>

G точката не съществуваПоследен анализ...още>>

XX = XYТеория и практика на равенството...още>>

Един ден на многоръкатаЧасът е малко преди седем – чувствам този факт в...още>>

Първите седемТози месец GRAZIA отбелязва седмия си рожден ден...още>>

Да обичаш на инатАко Шекспир познаваше трите двойки, чиито истории...още>>

14 начина да кажеш“ОБИЧАМ ТЕ”...още>>