Минете на зелено

Тази пролет почистването, рециклирането и екологичният начин на живот са по-модерни и необходими отвсякога. Крайно време е да се включим по-активно в опазването на планетата

В GRAZIA смятаме, че това е една добра тенденция, която може да включим в ежедневието си и с малки действия да направим мястото, на което живеем, по-привлекателно. Може би събирате разделно отпадъците, организирате съседите за почистване на междублоковите пространства, гасите осветлението в Деня на Земята или спирате водата, докато си миете зъбите... Ето и още няколко практични идеи.

Разделяй и владей

В търсене на добри западноевропейски практики и полезни съвети относно разделното събиране на отпадъци се свързахме с Величка Христова, която от 8 години живее в Австрия, където работи като мениджър за Югоизточна Европа в голяма частна банка. Величка споделя, че често пътува и буквално живее между България и Австрия, което пък й позволява да направи добро сравнение между отношението към почистването тук и там.
„Още с пристигането ми в Австрия ми направи впечатление, че изхвърлянето на боклука е много добре регулирано. Във всяка жилищна кооперация има нещо като стая за боклук, в която се намират контейнерите за битови и за хартиени отпадъци. Отделно от това, почти на всеки ъгъл има контейнери за стъкло, което допълнително е разделено на бяло и тъмно, плюс контейнер за биоотпадъци като листа и клони. Има един за пластмаса и един за метал. Тоест почти на всяко каре има 4 или 5 контейнера. Всички хора събират разделно и веднъж седмично изхвърлят отпадъци в тези контейнери. Общината пък беше оставила в пощенските ни кутии специални големи торби от пластмаса, в които да се събират само пластмасовите отпадъци. Винаги е добре, ако имаш някакви система за разделяне и изхвърляне. Например вкъщи имам 3 отделни кофи за боклук – едната е за хранителните отпадъци, една за хартиени и тази голяма торба за пластмаса, но в нея съм сложила и прегради за стъкло и за метал“, обяснява практично Величка.
Тя е пътувала и живяла в много различни страни. След като завършва висшето си образование в Американския университет в Благоевград, прави магистратура във Франция и в Унгария, няколко години работи в САЩ, а от 8 е в Австрия. Започва да събира отпадъците разделно още докато учи в Благоевград. „През 1994 г. това не беше разпространено, но студентите се опитвахме да въведем практика за рециклиране на хартията в университета, тъй като там се употребяваше много – пишеха се дисертации, доклади. Опитвахме се да окуражим всички да бъдат по-внимателни, да използват другата страна на употребяван лист за чернова например и да събират разделно. Може би неслучайно тази идея се разви в Американския университет, защото това е институция, която е внедрила много западни ценности, които през онези години в България все още не бяха разпространени.“

Информацията е злато

Обсъждайки чистите паркове и зелени площи в Австрия, Величка споделя, че това се дължи на комплексна кампания от страна на държавата и съвестно отношение от страна на гражданите. „Държавата и общината в частност е започнала информационна кампания за необходимостта от чисти и приветливи паркове. Същевременно навсякъде са написани глобите, на които подлежиш, ако замърсяваш. Например до блока ми има огромен билборд, на който е изобразена улица, а на преден план се вижда голяма угарка от цигара. Надписът гласи, че глобата за това е 39 евро. А по улиците на Австрия често има полицаи, така че няма да останеш незабелязан, ако си изхвърлиш фаса. Същото важи и за парковете, в които стопаните разхождат кучетата си. В самите паркове са сложени малки поставки с торбички, които всеки може да вземе безплатно, да събере изпражненията на кучето си и да ги изхвърли в означените за целта места. Като и за това имаше информационна кампания за глобите. Същевременно улиците и парковете се почистват редовно от специализирания персонал.“

Личният пример

Величка често пътува до България и се учудва как всички се възмущават от мръсотията около себе си, но никой не поема отговорността да бъде чисто като своя. Но пък тя се опитва да въведе някои положителни практики сред близките и съседите си.
„Много често в пощенските кутии се пускат рекламни брошури, които най-често или не са пуснати както трябва, или този, който ги е прочел, иска да ги изхвърли някъде, а няма къде. Резултатът и от двете е, че като влезеш във входа, газиш рекламни материали, прилича на кочина с хиляди брошури от пица до купуване на жилище. Простото нещо, което направих, е, че сложих една обикновена хартиена торба с цел там да се изхвърлят тези ненужни реклами. След като вече има такова място, пък било то и хартиена торба, повечето хора я използват. Веднага след това съдържанието й се изхвърля в контейнера за хартиени отпадъци и се връща отново. Тоест такива дребни неща спомагат мястото, където живеем, да бъде по-приветливо. Същото важи и за градинката  пред блока, където много хора си изхвърлят фасовете от цигарите. Тъкмо бяха засадили градинката, и видях, че вече се е образувала цяла купчина от угарки. А те са доста леки и дори и да искаш, не можеш да ги хвърлиш надалеч, тоест падат там, където си пушил. Минах по всичките етажи, но не с идеята да обвинявам хората. Просто казах: „Вижте, ние се опитваме да направим една градинка, която да е приятна за всички, засадили сме цветя. Но някой непрекъснато хвърля фасове отгоре. Знаете ли кой е?“ Разбира се, всички казваха, че нямат никаква представа и че не са те. Тогава ги помолих, тъй като са на горните етажи, ако видят някой, който пуши и хвърля, да му направят забележка, защото не е приятно. Минах само веднъж и трябва да ви кажа, че изхвърлянето спря. Смятам, че всеки може да направи малкото, което се изисква от него, което няма да му наруши кой знае колко ритъма на живот, но резултатът ще бъде видим. А като видят и останалите съседи, че има някой, който го е грижа, и те ще се включат. Защото да ни е чисто и приятно, зависи от всички нас.“

От нищо нещо

Глобалната идея за рециклиране навлезе все по-сериозно и в изкуството и занаятчийството. Призивът нищо да не се изхвърля, а да заживее нов живот под формата на аксесоар или декорация за дома, достига до все повече хора. Срещ-нахме се с две млади дами, които са превърнали създаването на красиви вещи в ежедневие. Преди година Злата и Милена отварят „ЗаИнатчийница за приложна магия“. Правят го на инат на всички познати, които твърдят, че в разгара на икономическата криза никой не се интересува от изкуство и начинанието им е загубено.
„Започването на ЗаИнатчийницата не беше някакво спонтанно решение, дълго време мислехме с какво да се занимаваме, така че да си е само наше. Идеята мина през много различни претворявания и заживя собствен живот в момента, в който влязохме в ателието“, разказват момичетата. Злати обича да създава различни неща с ръцете си, а Милена от години организира курсове. Така обединяват двете неща, които умеят, и освен красивите предмети в ателието, те организират и курсове по керамика, рисуване на коприна, изработване на лампи, на свещи и още много други приложни занаяти, които им печелят верни фенове. А междувременно търсят още нови автори, които да представят на курсовете си.
Едни от най-интересните неща, които момичетата правят, са свещи. Купуват си блокове парафин от единственото място в България, където се продава – Стара Загора. След това го разтопяват, оцветяват и ароматизират, а с помощта на различни калъпи създават най-причудливи форми. Каз-ват, че всичко става с много търпение.
Вдъхновяват се взаимно и споделят всяка идея. „Ако на едната й хрумне идея, веднага я споделя на другата, която разрешава проблемите по практическото й изработване. Черпим вдъхновение от креативните хора по света, които правят най-различни неща. Следим много блогове, хора, които се занимават с различни занаяти. Има много ентусиасти, които правят най-невероятни неща вкъщи. Ако човек непрестанно се оглежда около себе си, винаги ще види нещо изключително, красиво и интересно. Например виждам някакво боклуче и си казвам: „А, ще си го запазя, защото може да влезе в употреба за нещо.“ Друг абсурден пример е свързан със силиконовия пистолет, който използвам. Когато нагрява, той пуска една малка капчица. В момента, в който тя изстине, застава точно във формата на капчица и аз си ги събирам, защото може някой ден да измислим нещо красиво с тях. Имаме си кутия за силиконови капчици“, споделя Злати.
„Смятаме, че всеки боклук може да бъде претворен в нещо красиво, затова почти нямаме боклуци. Всичко влиза в употреба. Виждали сме например около кофите невероятни неща, които направо ни е мъчно, че ще отидат на сметището. Хората дори не подозират какво изхвърлят. Например стара мебел, която с малко въображение лесно може да стане 100 пъти по-хубава. Непременно минаваме и си събираме такива съкровища“, казва Милена.
Ателието им е истински пример за това колко красиво може да бъде рециклираното изкуство, когато е направено с любов. От тавана виси хартиен полилей, а по етажерките има изрисувани стъклени бутилки и бурканчета. „Например столчетата ни бяха в окаяно състояние, когато ги взехме от един антиквариат, и имаха нужда от реставрация, но с техниката декупаж се превърнаха в нещо много красиво, тъй като ги облепихме със стари вестници и нотни листове. Използваме стари чекмедженца, за да направим етажерки за стената. Това е точно траш арт (trash – боклук, art – изкуство). Събираме всякакви куфари, те са ни мания, защото могат да се употребяват по хиляди начини. Вчера видях невероятна идея с разрязани на две куфари, подпрени с дървена плоскост и използвани за рафтове. Една цяла стена под стълбище беше направена с такива рафтове куфари. Страхотно!“


flash!

Ето и няколко рециклирани идеи за декорация в дома - свещници от консервни кутии, етажерка от стълба и вази от стари крушки.
Надяваме се, че ви вдъхновихме да си сложите зелените очила, да виждате красотата около себе си и да се включите заедно с екипа на GRAZIA в националното почистване на 12 май, част от кампанията „Да изчистим България за един ден“.

Текст: Златина Георгиева
Фотография: Corbis/Profimedia, личен архив



И заживели щастливо......още>>

Първият звънецевентуалните проблеми...още>>

Печелившите именав играта на Salvador Dali...още>>

Приказкипо пътя...още>>

Жени на честтаВоенната униформа...още>>

Отряд заизвънредни ситуации...още>>

Не искам деца(...и нека драмата започне!)...още>>

G точката не съществуваПоследен анализ...още>>

XX = XYТеория и практика на равенството...още>>

Един ден на многоръкатаЧасът е малко преди седем – чувствам този факт в...още>>

Първите седемТози месец GRAZIA отбелязва седмия си рожден ден...още>>

Да обичаш на инатАко Шекспир познаваше трите двойки, чиито истории...още>>

14 начина да кажеш“ОБИЧАМ ТЕ”...още>>