Първият звънец
евентуалните проблеми

Той алармира не само за началото на учебната година, но и за евентуалните проблеми на децата в училище

Какво се случва с детето в началото на учебната година, защо малчуганите често са стресирани и тревожни, кои са проблемите, които излизат на преден план, след като отмине еуфорията на първия учебен ден? И още за спънките в класната стая и как да бъдат преодолени, попитахме детския психолог Димитрина Проданова, която е онлайн консултант на BG Mama, психолог към медицински център „Детско здраве“ и сдружение „Да прегърнем дете“.
 
в първи клас
Една от основните причини за стрес у първокласниците е фактът, че всичко около тях се променя. Затворената общност на детската градина е заменена от голямото училище, в което детето се среща с много непознати, променя се обстановката, променят се и дневният режим, и часът за ставане сутрин. Този стрес често се отразява на апетита, на децата не им се яде, а това понижава енергията и активността им. Малчуганите може да станат неспокойни в съня си, да се будят през нощта и след това да не могат да заспят отново.
Добрата адаптация в училище настъпва 2-3 месеца след първия учебен ден, тоест първият срок е единствено период на приспособяване, не толкова да се учат на четене и писане, а да разберат с какво училището е различно от детската градина.
 
този дълъг учебен час...
Свикнали да играят по цял ден в детската градина или вкъщи, за децата в първи клас е много трудно да издържат 40 минути седнали на един чин. Ето защо те често стават по време на час, разхождат се из стаята или отиват до тоалетна. Те въобще не осъзнават, че правят нещо нередно. Важно е в този момент учителят да не ги пресира, да не ги злепоставя и да не ги кара да се чувстват виновни. Може след края на часа да извика насаме детето и да му обясни, че в училище нещата са по-различни. Важно е педагогът да поставя границите и нормите по-меко. Не трябва у детето да се създава негативен рефлекс към училището. 
 
какво е домашна работа?
Много често децата се затрудняват при отбелязването на задачите за домашно. Госпожата говори, говори и в един момент казва: „А сега да отбележим какво да направите вкъщи“, но това вече е към края на часа, а мозъкът на първолаците не е толкова зрял, за да диференцира кое от всичко, казано от госпожата, е най-важното. Съответно прибирайки се вкъщи, учениците не знаят какво имат за домашно, не си спомнят, а в един момент това предизвиква още по-голям стрес. 
Това, с което родителите могат да помогнат, е да научат децата да правят списъци. Да кажем, ако магазинът е много наблизо, може да заръчат на детето да отиде и да купи 5 неща. Правят заедно списък, ако още не може да чете и пише, се използват рисунки хляб, яйчица и т.н. Важно е след това да се провери какво е изпълнено. Така детето ще има идеята за списък и когато госпожата каже: „Отбележете за домашно първо, второ, трето”, то няма да се тревожи и ще знае как да го направи.
Друг важен аспект на домашната работа е поставянето на задачи от родителя вкъщи. „Направи един ред с кръгчета и един с ченгелчета.“ И след това проверяват ред по ред. Постепенно увеличават заданието 5 реда кръгчета и 5 реда ченгелчета. Трябва да има голям синхрон между задачите вкъщи и в училище, между родителите и учителя. Много е важно, когато детето учи вкъщи, на всеки 15 минути да има по 5 минути игра и почивка, защото иначе мозъкът изключва.
 
лека нощ
Детето се нуждае поне от 10 часа сън! Ако ги няма, на другата сутрин ще му е много трудно да тръгне за училище и да е адекватно в час. Освен това почти всички деца имат нужда от технологично време за разсънване. Тук пак има някои трикове може детето да се събужда малко по-рано от необходимото, за да успее да се разсъни спокойно и без пришпорване. Хитринката, която съм прилагала при моите синове, е да премествам часовника с един час напред. Те знаеха, че трябва да си лягат в 21 ч, но понякога в 20 ч аз местех стрелката, те виждаха часовника, лягаха си и макар да не са много уморени, заспиваха веднага. Всичко при децата трябва да става спокойно и полека. Пришпорването е враг на детството. 
 
не искам на училище!
След първоначалната еуфория децата осъзнават, че всеки ден се повтаря едно и също нещо, и просто отказват да продължат. След втория месец започват да се оплакват, че вече не им се ходи на училище. В този момент родителят трябва да поощрява ученика. Но не с клишираното: „Виж какво, аз ходя на работа, ти ходиш на училище“. Това не облекчава детето по никакъв начин. Важното е да се насочи вниманието към интересните неща в този процес: „Кажи какво интересно се случи днес в училище, ти с кого си игра, ще ми кажеш ли нещо ново, което аз не знам и ще науча от теб…“ По този начин детето разбира, че в училището може да има и забавни неща, за които вечер да разкаже вкъщи.
 
къде ми е другарчето?
Стресът през първите дни в училище е голям, много деца се чувстват изолирани и не могат да си намерят приятели. Родителите могат да помогнат, като насърчават сприятеляването със съученици. Ако видят, че детето има афинитет към някое приятелче, могат да го поканят вкъщи, да поддържат неформални отношения с родителите на другите деца и след училище да ги водят заедно в парка да карат колела или да ядат сладолед. Това провокира сприятеляване. Другите деца са важен фактор в живота на детето, защото още в началното училище то се оглежда и зависи от тяхното мнение. Също така в този момент за пръв път се влиза в конкурентна среда, тъй като в детската градина са се насърчавали играта и приобщаването.
 
храна за душата
Често децата забравят да ядат, докато са на училище, или не се хранят, защото храната не им харесва. Това е често срещано в училища, където има стол. В този случай родителите отново не трябва да насилват детето, казвайки например, че това е единственият му шанс да яде през деня. Така или иначе ограниченията и изискванията към децата са много. Мама може да сложи една ябълка и сандвич в раницата и да каже: „Добре, ако искаш, си хапни сандвича, ако пък в стола дават нещо, което ти харесва, ще върнеш сандвича вкъщи“. Така детето знае, че има и алтернатива да не стои гладно цял ден.
 
размисли от тоалетната
Друг въпрос, който родителят трябва да повдигне, защото детето няма да смее, е ходенето до тоалетна в училище. Чисто битово тоалетната е много притеснително място за децата. Те стискат по цял ден, което им създава голямо напрежение и дискомфорт, случва се и някое детенце да се напишка... а да се напишкаш пред 20 човека в училище е изключително срамно и притеснително за децата. 
Имах едно момиченце във втори клас и като я питах защо не ходи до тоалетна в училище, тя каза, че вратите не могат да се затварят и се притеснява от всички останали, които минават. Има и училища с тоалетни без врати. Така че трябва родителите да повдигнат тази тема – ходи ли детето да пишка през деня. Ако трябва, да отидат с него до училище, да видят, да предложат варианти…

знаците по пътя
В началото детето винаги отива към училище, водено от майка си или от баща си. Хубаво е те да го насочват към малките знаци по маршрута. „Ето това е нашият път, тук минаваме един хранителен магазин, зад ъгъла има будка за вестници...“ Детето може да тръгне само в пети, в десети клас, може и въобще да не тръгне само в зависимост от родителите и мястото на училището. Но самият факт, че той знае тези малки стъпки до своето училище, му създава спокойствие. Той вече усвоява една нова среда, разширява се периметърът му. Родителят трябва да прави това всеки ден: „Ето сега, след хранителните стоки, докъде ще стигнем, къде ще се озовем?“ Така детето си създава представата къде е училището и това вече не е нещо толкова имагинерно. 

Когато минат първите два-три месеца и детето не се е адаптирало, проблемите с апетита и безсънието не са отшумели, родителите може да потърсят помощта на детски психолог. Може да има нещо, което малкият ученик се срамува да сподели с мама и татко, но би доверил на психолога. Почти всички методи за работа с деца са игрови и чрез рисунки. Детето рисува нещо, но зад рисунката винаги се крие някаква символика, която се разкрива и от оценъчно интервю. Има кукли, с които се отиграват различни етюди. Детето още е във фазата на егоцентризма, затова разказвайки история за някой герой, то всъщност говори за себе си. С децата се работи много по-различно, отколкото с възрастните. 

Ето и няколко съвета към родителите на ученици:
- Имайте реалистични очаквания към малкия ученик
- Без свръхизисквания
- Вярвайте в способностите му и му показвайте това
- Проявявайте топлота и търпение, гушкайте го по-често
- Общувайте с него, провокирайте го да разказва вкъщи
- Общувайте често с учителя
 
За повече информация: 
www.detski-psiholog.com
Текст: Златина Георгиева
Фотография: Corbis/Profimedia, личен архив


И заживели щастливо......още>>

Печелившите именав играта на Salvador Dali...още>>

Приказкипо пътя...още>>

Минете на зелено...още>>

Жени на честтаВоенната униформа...още>>

Отряд заизвънредни ситуации...още>>

Не искам деца(...и нека драмата започне!)...още>>

G точката не съществуваПоследен анализ...още>>

XX = XYТеория и практика на равенството...още>>

Един ден на многоръкатаЧасът е малко преди седем – чувствам този факт в...още>>

Първите седемТози месец GRAZIA отбелязва седмия си рожден ден...още>>

Да обичаш на инатАко Шекспир познаваше трите двойки, чиито истории...още>>

14 начина да кажеш“ОБИЧАМ ТЕ”...още>>