Идеи които променят света
Представяме ви две изключителни българки

Представяме ви две изключителни българки, които са вложили цялата си енергия да направят света по-добро място за живеене. Открихме ги благодарение на конференцията TEDxBG, чрез която се разпространяват стойностни идеи, а техните са единствени по рода си.

Вижте защо:

Пред хляба всички са равни
Надежда Савова е от хората, които знаят как да намерят благодатна почва, да посеят семенцето на добрата идея, а от житните класове след това да създадат уникален хляб. Идеята за хляба съпътства 29-годишната българка през последните години по време на всичките й пътувания из 76-те страни, които е посетила. Защото тя създава мрежа от хлебни къщи където се омесват хлябовете на света и на човешките взаимоотношения.
 
„Когато бях на 18, заминах да уча в Америка и прекарах там 10 години. Докторатът ми в Принстън беше на тема „Българските читалища като модел за социално развитие”. Тогава доказах, че нашите читалища са най-старият подобен модел в Европа, а хората са ги създавали за радост, да могат да се събират, да пеят, да танцуват и да са заедно. Идеята за тези общностни пространства, в които е топло, уютно и можеш да твориш, беше мое постоянно вдъхновение. Преди няколко години отидох на Божи гроб, на поклонническо пътуване, и тогава във Витлеем разбрах, че всъщност Витлеем означава „къща на хляба”. Веднага си представих една къща, в която се меси, пече и мирише на хляб. А защо не едно читалище, с пещ, нещо като фурна, но не комерсиално, а просто за радост.” Така у Надежда се ражда идеята за „Къща на хляба” място, където да се събират всякакви хора с различно социално положение, професия, религия, за които месенето на хляб да бъде вид терапия.
 
В България вече има 6 хлебни къщи, а мрежата, която Надежда е създала по света, е в 12 държави на 5 континента. Всичко обаче започва с рухването на един стар покрив в малка къща в Габрово. „В момента, в който тази идея се оформи в съзнанието ми, къщата на прабаба ми в Габрово буквално се срути. Целият покрив пропадна и аз приех това като знак, че трябва да действам. Тогава нямах пари, не познавах никого, къщата беше буквално дупка към небето, а общината искаше да я срути, защото е опасна за хората. Но един свещеник ми помогна, намерихме трима души, които на минус 20 градуса бяха склонни да я ремонтират, и за две седмици в студовете на 2009-а къщата стана готова. Точно 5 дни преди Коледа, ние си мечтаехме да се получи за Бъдни вечер, за Витлеем да се роди Витлеем спомня си Надето. Когато творим нещо с любов и желание, винаги се получава. И, разбира се, без типичния български манталитет „Ама то няма да стане”. Всички ми казваха: „Ти си луда, не се занимавай, срутвай я тая стара къща”. Само че аз се връщах от Америка, а там всички ти казват: „Да, можеш, просто работи, труди се”.
 
На откриването в Габрово се събират 40 души, а всяка следваща седмица идват все повече и повече любопитни съграждани. Някой носи пакет брашно, друг мая, а вече трета година за пещта използват дъските от стария покрив. Мечтата на Надежда е хлебните къщи у нас да се оформят като вид социално предприемачество, където да се интегрират хора от различни дискриминирани групи, които да месят заедно хляба, а със средствата от продажбата му да насърчават местни творци или проекти за общността.
Благодарение на желанието си да опознае нови култури и традиции и да се включи в живота на общността Надежда е помогнала на местното население да създаде свои хлебни къщи със специфични функции в Италия, Перу, Корея, Южна Африка, Израел, Русия, Румъния, Бразилия, Египет, Унгария, Великобритания и САЩ.
 
„В Перу бяха първите хлебни къщи едната е дълбоко в сърцето на джунглата, а другата е точно под Мачу Пикчу. Там са социални програми, подкрепяни от местни неправителствени организации, в помощ на различни уязвими групи. Например в джунглата е за превенция на наркотици, които са навсякъде. В Андите пък в къщата се развива по-скоро културен туризъм, за да запазят традициите на инките. В Бразилия програмата се нарича „Хляб и самба” и обединява различни поколения около самбата. В Южна Африка програмата също е много интересна. Там създадохме хлебната къща точно на границата между кварталите на белите и на чернокожите. Защото след апартейда разделението в държавата все още е много видимо. Поканихме чернокожите деца от близкото сиропиталище и възрастните хора от старческия дом от другата страна на условната граница, където са само бели. Те никога не бяха общували помежду си, но след като месиха хляб с часове, осъзнаха, че всякакви предразсъдъци са паднали. Защото пред хляба всички са равни. В Йерусалим пък с православни араби направихме програма, в която те канят евреите и мюсюлманите, за да месят заедно и да общуват. Хлябът се оказва единствената храна, която всички те могат да ядат, независимо от религиозните си ограничения.”
 
Създавайки всички тези хлебни програми през последните години, Надежда е разработила и основни методики за комуникация по време на месене, както и театър на трохите за разрешаване на проблеми. Обяснява, че се позовава на психодрамата като начин да изиграеш даден проблем и съответното му разрешаване. Тоест всеки участник в месенето оформя своя кукла от тесто, благодарение на която изказва конкретни възгледи. Медиацията на хляба освобождава хората от притеснението, че те са в центъра на вниманието, и им позволява да бъдат по-открити, разказвайки чрез куклата си. А когато всеки персонаж разкаже своята история, намира съмишленици дори сред опонентите си. Преди месец  тя е приложила театъра на трохите и в психиатрична клиника, където хора с тежки депресии са променили първоначално скептичното си отношение и са създали красиви хлебни сюжети за любовта и щастието.
Още на www.bread.bg »

Поискай и ще ти се даде
„През 2008 г. попаднах на изследване на Евробарометър, според което България беше на последно място по доброволчество от всички 27 страничленки на ЕС. Според проучването под 10% от българите някога са се включвали в някакви доброволчески активности, при 33% средно за съюза. Тогава се замислих защо е така?”, разказва Яна Бюрер Тавание, един от създателите на онлайн платформата TimeHeroes.Org. Един от възможните отговори пред Яна е липсата на доброволческа култура, но множеството хора, които имат желание да помагат, сочи друго. „В България не е лесно да си доброволец. Дори да искаш да дариш от времето си в подкрепа на кауза, не знаеш къде да я потърсиш, изисква се твърде много време за преравяне на сайтове, обаждане по телефони, изобщо в търсене на подходящата за теб инициатива. Тогава си казах няма ли да е абсолютно прекрасно, ако както има програмата за кината, която можеш да погледнеш и да решиш на кой филм ще ходиш в неделя, да има същото за всички възможни доброволчески активности, в които може да се включиш? Така се роди идеята за онлайн платформа за доброволчество. Пробвах с писане на няколко малки проекта, не се получи и оставих идеята в шкафа. Три години по-късно се запознах с Алек Андреев, който самостоятелно беше достигнал до същата идея това е от онези големи мигащи знаци, които животът ти дава и решихме, че го правим. Привлякохме още двама души Павел Кунчев и Момчил Рогелов, и така четиримата създадохме TimeHeroes.Org платформата, която свързва хората, които искат да помагат, с каузите, които имат нужда от подкрепа. Където всичко е на едно място и има кауза за всекиго.”
 
Вече повече от година сайтът предлага да бъдете герои на/време, независимо дали разполагате с 5 минути, 5 часа или 5 месеца, и да помогнете на някого, който точно когато имате свободно време, се нуждае от вашата подкрепа. Откакто е създаден миналия януари, в TimeHeroes.Org са публикувани 165 каузи, в които са се включили над 3000 доброволци, а в социалните мрежи над 4000 души подкрепят идеята.
„Всичко това е, без да сме имали никаква рекламна кампания, популяризирането е „от уста на уста”. За щастие преди няколко месеца получихме подкрепата на Фондация „Америка за България”, което ни позволява в момента да разработваме и развиваме платформата, съвсем скоро тя ще е с нов дизайн и функционалности; ще имаме и рекламна кампания, която, на-дяваме се, ще доведе още много хора на сайта и съответно още много каузи ще намерят доброволците, от които имат нужда”, споделя Яна, която е единствената българка, избрана за стипендиант на TED. Видеата на световноизвестните конференции, по време на които изключителни личности споделят идеите си със света, вече са гледани над 1 милиард пъти. Всяка година TED избира по около 40 души от цял свят за свои стипендианти. „Аз бях на TED Global 2011, сега отивам на TED Global 2013 и броя дните до юни. На самата конференция се запознаваш с изключителни хора, от тези срещи често тръгват нови инициативи както беше и в моя случай. Иначе TED дава всевъзможна подкрепа за проектите на своите стипендианти от PR съвети, през важни контакти, до професионален коучинг. А най-хубавото е, че веднъж избран, си стипендиант на TED завинаги.” 
Още на http://timeheroes.or
 
Текст: Златина Георгиева
Фотография: Corbis/Profimedia, личен архив


В тoпформа с балет, скуош, тенис или йога.....още>>

Професия детегледачкаперфектният заместник-родител...още>>

Идеи които променят светадве истории със световен оттенък...още>>

Любов в три посокиБог е любов във всяка култура и във всяка религия...още>>

Предстартова треска преждевременните раждания в България, Европа и...още>>

Let’s talkabout sex...още>>

Пътеводител намодерния стопаджия...още>>

Летни намаленияот adidas...още>>

Улови си подарък!Ела в The Mall и хвани златната рибка...още>>

Устойчив дизайнеко материалите...още>>

Живот на колелаТой невинаги е скоростен...още>>

Сън за щастиебитката за обич...още>>

Мъж под наемПерфектният мъж е на един клик разстояние...още>>