Пред белия лист
 Понякога ми се случва това
Понякога ми се случва това... стоя си пред белия лист и не съм сигурна какво искам да напиша върху него. Това е моментът, който ме вдъхновява най-много нещата още не са се случили, мислите ми се блъскат в хаотични посоки, а изненадата от това, което се появява изпод пръстите ми, предстои... Когато бях в гимназията, с моята най-добра приятелка от онзи период – Мери, си пишехме измислени писма. В тези писма живеехме в измислени реалности, посещавахме измислени държави, имахме измислени семейства и ни се случваха всякакви измислени неща. Отивах на училище с огромно нетърпение, защото знаех, че Мери ще ми даде поредното писмо с нарисувани марки и печати върху него... Щях да го прочета на един дъх и до края на учебния ден щях да планирам в главата си отговора му. Вечерта, вместо да пиша поредното домашно по математика (искрено ненавиждах този предмет), сядах пред белия лист и започвах да драскам напосоки. Въобрaжението ми се вихреше без граници.

И в онези години, когато цялата реалност от нас се разпростираше във всякакви малки и големи граници, ние с Мери не познавахме такива. Темите ни се определяха от книгите, които четяхме, филмите, които гледахме, музиката, която слушахме, и хората, с които се срещахме. А купчината с писма растеше ли растеше. Преди дни Мери ми припомни във facebook едно от измислените ми писма до нея отпреди 22 години. В него аз съм завършила журналистика в Нюйоркския университет, омъжена съм за популярен руски актьор, имам две деца момче и момиче, и съм главен редактор на известен вестник. От споменатите неща единствено съпругът ми не е известен руски актьор, но по стечение на обстоятелствата обича руското кино и музика, и съм главен редактор не на вестник, а на списанието, което държите в ръцете си. Но през 2001 наистина учих журналистика в Нюйоркския университет, а днес съм майка на две деца момче и момиче. Именно затова, когато прочетох съобщението си от Мери, ме полазиха тръпки. Навремето ми казваха, че ако го пожелая достатъчно силно, мога да постигна всичко. Не съм сигурна дали, пишейки тези неща на белия лист пред себе си, е означавало, че си ги пожелавам искрено, но е факт, че част от тях се сбъднаха. И макар да знам, че е съвпадение, се пошегувах с моята приятелка Мери: „Да вземем да си разменим още едно-две измислени писъмца, в които да си пожелаем всичко хубаво, което още не ни се е случило...”. Защото е истина, че животът ни е като бял лист, върху който всеки ден драскаме мислите и желанията си. През пролетта изпираме този лист хартия, просваме го да се суши на слънце и си го прибираме обратно готов за нови приключения. И знаем, че изненадата от написаното тепърва предстои. Пожелавам на всички тази изненада да е едно от най-хубавите им преживявания този сезон!


8 години в робствоисторията на Евелин Чъмбоу...още>>

За красотата виртуално - Готини и лесни идеи от 4 топ блогърки.....още>>

За роклите картини разказва Анислава от Stylebohemia.com...още>>

Как да декорираме дома си?Хитри идеи с един модерен аксесоар .....още>>

Когато любовта е завинаги Всички ние не спираме да търсим любовта. Искаме обич...още>>

Шапката с козиркав многобройни модни лица! Как да я носим и с какво...още>>

Sweatpants - комфорт и стилв многобройни комбинации...още>>

Коледен венецАко празничната украса все още липсва в дома ви, Лора...още>>

Часовникът  и желанието за бебе...още>>

Как да се научим да  не се оплакваме? ...още>>

Космическо настроение През април бях гост в студиото на „Преди обед”...още>>

ХармоничноВинаги съм била почитател на града...още>>

Промяната започва от тебедна от най-важните роли в живота си - тази на майка. ...още>>