Aве Джулия
За модата в наследство
Mайка, арт директор и основателка на сайта Romy and the Bunnies (Роми и зайчетата), това пише в профила на Джулия Рестоан Ройтфелд в Instagram. Освен това обаче родената в Париж през 1980 г. красавица е и модел, фотограф и консултант в различни модни компании. Макар че, както сама признава на сайта си, вдъхновен от раждането на дъщеря й Роми Никол през май 2012 г. - „След появата на Роми приоритетите ми се промениха“.
Джулия е взела очите, стила и фамилията на майка си, модната легенда Карин Ройтфелд, която не спира да я вдъхновява. И няма как да е иначе, след като именно мадам Ройтфелд отваря пред Джулия вратите към една, меко казано, успешна кариера – работила е с Жан-Пол Готие и Зак Поузън, била е лице на Tom Ford и на Mango и дори може да се похвали със своя модна линия за луксозния лайфстайл бранд Kiki De Montparnasse. Срещаме се Джулия в Ню Йорк, където живее вече от 10 години, за да поговорим за участието й в кампанията на Sisley за пролет-лято 2014 A Life under surveillance (Живот под наблюдение). Тя много добре знае какво е живот под наблюдение, не само защото е фен на социалните мрежи, а и защото първото й участие във фотосесия е още когато е на 4 години. „Участвах в сесия на Benetton (брата на Sisley) – спомня си тя. – Имах синя коса, бяхме много деца и падна голяма веселба.“ Е, веселбата продължава.

GRAZIA: Преди време прочетохме твое изказване, в което се учудваш, че още работиш като модел. Какво необичайно има в това?

ДЖУЛИЯ РОЙТФЕЛД: Аз вече съм на 33, в тази професия на тези години вече те смятат за стар. Разбира се, има по-възрастни модели, но това не е правило. Затова се чувствам голяма късметлийка. Не смятам, че ще продължи до безкрай, но докато мога да го правя, ще го правя.

G: Какво място заема работата ти като модел в множеството професии, които упражняваш?

ДР: Важно. Позволява ми да разбера какво е да си от другата страна. А това много ми помага в работата като моден консултант и арт директор.

G: Как поддържаш баланса между това да бъдеш майка и работеща  жена?

ДР: Все от нещо трябва да се откажеш, в моя случай това беше сънят. Спя по пет часа на ден, вече не помня защо реших да са толкова малко. Работя много, може би повече, отколкото преди раждането. А колкото повече работя, толкова повече ми се работи. Същото се случва и когато съм с дъщеря си. Всичко това ми дава много енергия.

G: Защо създаде сайта Romy and the Bunnies (http://romyandthebunnies.com)?

ДР: След като се роди Роми, исках да продължа работата си като арт директор. Направих сайта, за да разкажа за опита си като майка. Отне ми много време, много е трудоемко, но е много забавно.

G: Откъде дойде името?

ДР: Натъкнах се случайно на колекция от стари броеве на Playboy и bunny (зайче) ми се стори идеалната дума: първо, защото Роми има много играчки зайчета, и второ, защото препраща към „зайчетата“ от кориците на Playboy. Исках да напомня на всички майки, че и след като родят, може да са облечени добре и да изглеждат секси.

G: Какво е да си бременна в света на модата?

ДР: Когато забременях, ме учуди, че хората сякаш не бяха свикнали да виждат бременна жена, облечена нормално. Очакват да се превърнеш в монахиня и да спреш да изглеждаш женствено. Да имаш деца в този бизнес е табу, все едно ако говориш само за работа, не може да сменяш памперси. Аз смятам, че всичко е съвместимо.

G: Какво е да си дъщеря на модна икона?

ДР: Не мисля, че майка ми е модна икона. Носи един стил дрехи и има еднаква прическа и грим от 20 години (Смее се.). Обича модата, но не следва сляпо новите тенденции. Харесват й хубавите неща, но никога няма да я видиш да носи последен модел чанта.

G: Да носиш това фамилно име, отваря ли врати, или играе лоша услуга?

ДР: Отвори ми много врати, от които се възползвах. Нямам угризения да си го призная, знам, че нямаше да стигна дотук, ако не беше майка ми. Не мога да се преструвам, че успях без нейна помощ, но и оправдах възможностите, които тя ми даде.

G: Кога реши, че искаш да се посветиш на модата?

ДР: Винаги съм го знаела. В училище ми пишеха добри оценки по рисуване, затова знаех, че трябва да се занимавам с изкуство. Не знаех дали с фотография, с архитектура... Тогава се появи модата и просто се случи.

G: Къде намираш вдъхновение като арт директор?

ДР: По улиците на Ню Йорк и в старите филми от 50-те и 60-те години, по-специално френските. Харесва ми как са се обличали, прическите или походката на актриси като Роми Шнайдер (на която е кръстена дъщеря й), Бриджит Бардо или София Лорен. Не намирам никакво вдъхновение в днешните знаменитости. Не знам защо, тъжно е, но е така.

Tекст: Irene Crespo
Фотография: Silja Magg
Backstage: Sisley, Sebastian Faena, Todd Sines
Превод: Нилюфер Цветaнова
 


На вечеря с Хилфигърпо време на филмовия фестивал в Цюрих...още>>

Алисия Викандер - за киното като любов...още>>

В света на:Алис Симеонова...още>>

В света на:Kатерина Евро...още>>

В света на:Константина Живова от Try with Ina...още>>

Айрис Апфел -Стил отвъд годините ...още>>

Вречени на модата средиземноморската сватба на Ерика и Луис...още>>

Гореща точка -„50 нюанса сиво“...още>>

ЗавръщанетоЛюба от X Factor отново е на голямата сцена...още>>

Pазлична, вдъхновяваща, FKA Twigs...още>>

GRAZIA Блиц: Рут Колева...още>>

Всички  мои лица...още>>

Стилът на Марияусещане за добър външен вид...още>>