Изгря звезда
Лупита Нионго пороби Холивуд
Aко преди време никой не беше чувал за Лупита Нионго, то след като ролята й на Патси от “12 години в робство” и донесе Оскар за поддържаща роля, тя е навсякъде. Няма списание, което не иска да е на корицата му, дизайнер, който не дава мило и драго тя да мине по червения килим в негова рокля, предаване, което не прави всичко, за да му гостува. На това му се казва холивудска приказка!
Началото й обаче започва преди 30 години, В Мексико, в едно кенийско семейство, което се радва на второто си дете. Именно защото Лупита е родена в южната съседка на Щатите, тя носи име, което няма нищо с кенийските й корени. но детството си прекарва в Найроби заедно с баща си – бивш министър на здравеопазването в Кения, майка си и петимата си братя и сестри. Лупита обаче избира да завърши колеж в Щатите. след това се връща 
в родината си и продължава да преследва мечтата за актьорска кариера. Снима се в късометражния филм East River, след което пише, режисира и продуцира документалния филм In My Genes за отношението към албиносите в Кения.  Съдбата обаче отново я отвежда в Щатите, където се записва в драматичната програма на университета Йейл. Малко след като се дипломира, Лупита успява да спечели първата си роля в холивудска продукция, която се оказва нейният еднопосочен билет към върха. Славата й понася повече от добре и може би затова всички искат да бъдат край нея, да се докоснат до харизмата и магията, които носи. Сякаш е еднорог, за който холивудските актьори само са чували, но за първи път виждат на живо.

GRАZIA: Родителите ти са от Кения, но ти си родена в Мексико. Как се случи това?


Лупита Нионго:
Моят баща е политик. Дълги години е преподавал политически науки и е бил сред хората, които се борят активно за демокрация в Кения. След установяването на автократичен режим в страната и серия от злощастни събития, едно от които е било изчезването на брата на баща ми, родителите ми заминават в Мексико като политически изгнаници. Аз съм родена през последната година от престоя им там.

G: Значи все пак си израснала в Кения?


ЛН:
Всичките ми съзнателни спомени от детството са от Кения. Когато навърших 16, майка ми и баща ми ме изпратиха отново в Мексико, за да се науча да говоря испански. иначе израснах в столицата на Кения – Найроби, а там винаги е много шумно и забързано. Идвам от много голямо семейство, където всички сме изключително сплотени. Моите родители винаги са ме учили да следвам сърцето си. Опитваха се да ми покажат, че най-важното е да разбера какво искам, каква е целта ми и да я постигна. ако се проваля – да опитам отново, докато не стане, без значение дали искам да стана чистачка или лекар. Никога не са налагали мнението си. Когато получих ролята в „12 го- дини в робство“, се обадих първо на баща ми и развълнувано му казах: „Татко, татко, ще участвам във филм с брад Пит!“, а той ми просто ми каза: „Не го познавам лично, но много се радвам, че си си намерила работа“. (Смее се.)


G: Малко след пристигането ти в Мексико като тийнейджърка решаваш да отидеш да учиш в Aмерика. В едно интервю споменаваш, че тогава за първи път си се сблъскала с „въпроса“ за цвета на кожата и начина, по който хората те възприемат заради него?
LН:
Израснах в страна, където почти всички са чернокожи и цветът на кожата никога не е бил определящ за това какъв живот ще имаш. Когато описваш някого, не започваш с „той е бял“ или „той е черен“. Пристигнах в САЩ и си мислeх, че на първо място съм момиче от Кения, от етническата група Луо, че съм част от средната класа, бях всички тези неща, преди да бъда „чернокожа“. Но ми показаха, че нещата могат да се пренаредят много лесно – в Америка първото нещо, което хората забелязваха в мен, беше цветът на кожата ми. Наистина се шокирах, защото в Кения не чуваш думите „черен“, „цветнокож“, „тъмнокож“ толкова често и навсякъде.

G: Вярно ли е, че хиляди хора са се явили на прослушване за ролята на Патси, която ти спечели. Сигурно е било тежко прослушване?

ЛН:
Нямах никаква идея, че са се явили хиляди хора и слава богу! Ако знаех, не ми се мисли как бих се справила с напрежението.

G: Как протече кастингът?

ЛН:
В три етапа. С Гарет Дилахънт, който също участва във филма, имаме общ мениджър. Тя беше прочела сценария първо заради него, но след това решила, че ще съм подходяща за ролята на Патси. Записах свое видео и го изпратихме на екипа в Лос Анджелис. Обадиха ми се за прослушване и веднага хванах първия самолет от Ню Йорк. Явих се пред кастинг режисьора и беше адски трудно, все едно ми правиха дисекция. Тя ми каза: „Ще правим много неконвенционални неща, ще изисквам много от теб. Остави се на течението. Това е нещо, от което този образ се нуждае“. А аз отговорих: „Добре“ и направих всичко, което искаха от мен. Двете сцени, които изиграх, бяха от най-драматичните, залозите бяха наистина високи. Беше много странно да сляза от колата, да вляза в залата и в този образ. Трябваше да се пренеса години назад. Но това не беше толкова трудно „пътуване“, колкото това в емоционално отношение.

G: А какъв беше третият етап?
ЛН:
След като преминах през всички „изпитания“ в Лос Анджелис, заминах за Луизиана, където се явих на прослушване пред Стив (стив Макуин – режисьор на лентата, бел.ред.). То беше най-трудното. Може би се дължеше на факта, че страшно се притеснявах от него. Да се явиш на прослушване пред режисьор от неговия калибър, творец, който толкова много уважавам, и то едва ли не веднага след като бях завършила университет – това беше разтърсващо преживяване.


G: Какво си помисли, когато спечели ролята?

ЛН:
„О, не, сега наистина ще трябва да я изиграя!“. (Смее се.) Pолята на Патси беше сбъдната мечта за мен, но и началото на един кошмар, защото знаех, че ще се наложи да пусна една такава непоносима мъка в живота ми.


G: Как пресъздаде страданието на Патси така реалистично?
ЛН:
Ако ти кажа, ще трябва да те убия. (Смее се.) Използвах въображението си. Някой ме пита дали в миналото ми се е случвало нещо болезнено, към което съм се върнала, но истината е, че не съм преживявала голяма болка или загуба. Идвам от едно напълно нормално семейство. И тази роля ми даде възможност наистина да раздвижа актьорските си „мускули“. Не се съпротивлявах, просто се отпуснах и се оставих да ме погълне. А и да изиграеш някой, който наистина е минал през целия този ад, а после да имаш възможност да се откъснеш от този образ и да продължиш с живота си – това ме накара да се смиря, да съм благодарна за всичко, което имам.


G: Успяваше ли в края на снимачния ден да излезеш от образ, или продължаваше да преживяваш болката на героинята си?
ЛН: Мисля, че важното беше, че се опитвах да се откъсна. Беше трудно всеки ден да влизам в този образ и може би затова страдах от безсъние по време на целия снимачен процес. Това до голяма степен се дължеше на болката, която трябваше да пресъздам, но и на вълнението от това с какви хора работя.

G: Може ли да се каже, че безсънието помогна на играта ти?
ЛН: Не знам, опитвах се просто да се справя с него. Приех го като част от себе си. Може би ако отново снимахме филма и този път можех да спя, щях да успея да направя разлика и да разбера дали ми е помогнало.


G: Ами жегата? Как се справи с нея?

ЛН: Ооо, да! Жегата беше чудовищна! Беше като отделен герой във филма, присъстващ във всяка сцена, невидим образ, който влияе на теб и на играта ти. Но беше много важно да снимаме при такива условия. Защото аз трябваше да бъда на полето по обяд, в най-голямата горещина, за да заснемем сцените с брането на памук. Стоях там около час, потта се стичаше по мен и едва издържах. Но тогава осъзнаваш, че робите е трябвало да стоят по 16 часа на ден на полето, и то всеки ден, и да понасят целия този ад. Издръжливостта им, силата, която е трябвало да имат, за да оцелеят – започваш да разбираш всичко това много по-добре.


G: Как разпускаше екипът след края на снимачния ден?

ЛН: Да снимам „12 години в робство“ беше колкото трудно преживяване, толкова и прекрасно. Всички знаехме колко важно е да разкажем тази история и давахме най-доброто от себе си, подкрепяхме се, станахме си много близки. Беше важно, след като снимачният ден приключи, всеки да се върне към живота си. Усетихме, че това е начинът да почетем всички хора, които не са имали нашата свобода, а са се борили за нея. Събирахме се да хапнем заедно, да пийнем, да си поговорим. Станахме приятели и усетихме подкрепата, която всеки даваше на другия.

G: Ролята промени ли теб и живота ти?

ЛН: Мисля, че да. Едно от най-хубавите неща на тази роля е, че успя да ме накара да се насладя на момента, да го изживея пълноценно.

G: Какво почувства, когато разбра, че си номинирана за „Оскар“?


ЛН: Реших, че искам да науча дали съм или не съм номинирана от новините. Затова станах сутринта и си пуснах телевизора, но хванах синоптика, който не спираше да говори за времето, и аз му се ядосах. (Смее се.) После съобщиха номинациите... Когато чух името си, стомахът ми се преобърна. Започнах да плача. Дори и в най-смелите си мечти не съм мислила, че първата роля, която получа, след като се дипломирам, ще ми спечели номинация за „Оскар“.

G: Как виждаш своето бъдеще?


ЛН: Мечтата ми е да играя. Надявам се това да е началото на една дълга кариера, изпълнена с разнообразни роли.



Ах, тази Яна! Miss Vendella се включва в GRAZIА shopping night...още>>

Нов живот за дрехите от Мариета Ценова...още>>

Ярка двойка  в street style модата...още>>

Сара,  стилната Сара...още>>

Момиче  на Бонд...още>>

Костюм на Armani  за сватбата на Джордж Клуни ...още>>

Бельо  от Дита ...още>>

Dolce vitaКатя Леонсио...още>>

Елегантно, Холмс!Новата кампания на МаxMara...още>>

Алесандра АмброзиоНовото лице на Moschino...още>>

Изабела РоселиниЧаст от бранда Bulgari...още>>

Ел МакферсънНа българска земя...още>>

Dolce & GabbanaГрим колекция 2010...още>>