Млада
 гвардия
С помощта на фондация „Заедно в час” открихме четирима млади преподаватели, чийто подход в класната стая говори, че промяната в образованието вече е започнала. Поля Александрова и Елена Ненкова се срещнаха с тях, за да регистрират този неоспорим факт 

Юлия Мишкова, преподава история в 54 СОУ “Св. Иван Рилски”

 


Юлия завършва бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Минало и съвремие на Югоизточна Европа”. Прекарва един семестър по обменна програма в Белградския университет, където задълбочава познанията си в балканската история и култура. Приема като лично предизвикателство каузата на „Заедно в час”и вярва, че с повече работа ще успее да мотивира учениците си да си поставят цели и да ги постигат. Най-голямото вдъхновение в работата й са децата и техните усилия и успехи. 
 
GRAZIA: Как бихте описали днешните ученици? Какво е предимството на това поколение и с какво то се различава от предходните?
ЮЛИЯ МИШКОВА: Както бих описала и себе си като ученик, защото някак си не смятам, че днешните ученици са чак толкова различни от предишните поколения – и те са енергични, често нетърпеливи и може би малко по-своеволни. Една от големите разлики е в достъпа до информация и до технологиите, с които те разполагат, което при правомерна употреба със сигурност ще бъде голямо предимство за тях.

G: Какво според вас липсва на съвременната образователна система?
ЮМ: Струва ми се, че една от големите слабости на българската образователна система е липсата на връзка с практическото, с това, което очаква учениците, когато напуснат училище.
 
G: Какво бихте предложили в посока нейната промяна?
ЮМ:  По-малко материал в учебните програми, за да има повече възможности за упражнения, както и повече да бъдат ценени и търсени индивидуалните идеи на учениците.
 
G: Какво е необходимо според вас на един човек, за да се превърне в добър преподавател? И добър човек равно ли е на добър преподавател?
ЮМ:  Търпение. То определено се нарежда сред най-ключовите умения, за да се справяш с професията. Както и желанието да разбираш децата, защото колкото повече комуникираш с тях, толкова повече се увеличават и шансовете да създадеш подход за работа с всяко от тях. Разбира се, има и множество други сфери, в които преподавателите трябва да се усъвършенстват. Честно казано, не съм сигурна, че може да говорим за сравнение добър човек = добър преподавател, но пък съм убедена, че добронамерените хора са сред по-добрите преподаватели.
 
G: Кой е най-важният проект, върху който са съсредоточени мислите и усилията ви в момента?
ЮМ:  Най-важното е всекидневната ми работа с учениците, както и един конкурс по история, който организираме с колега. Целта ни е чрез него да се опитаме да покажем на учениците, че историята не е само години, а че е наука, която определено развива критичното мислене и в която може да се влага значително количество креативност.

Блажка Димитрова, преподава английски език в 54 СОУ „Св. Иван Рилски“




Предстои да се дипломира като бакалавър в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Публична администрация”. През годините се запознава задълбочено с правата на децата, първо в институцията на омбудсман, а след това и в Института за модерна политика, където в продължение на месеци работи усилено по изготвянето на интернет сайт, съдържащ всички права и задължения на децата, описани на разбираем за тях език. Това, което я мотивира да стане част от общността на „Заедно в час”, е убеждението й, че всяко дете заслужава равен достъп до образование, без значение от неговите финансови възможности, религия, която изповядва, или раса. 
 
GRAZIA: Какво според вас мотивира едно дете да развива интересите си? 
БЛАЖКА ДИМИТРОВА: Мечтите, на основата на които се появяват тези интереси. Именно сбъдването на дадена мечта мотивира най-силно едно дете.
 
G: Традициите необходими ли са на модерното училище? 
БД: Сами по себе си думите традиционно и модерно са антоними, но как бихме могли да имаме изобщо училище, ако то няма традиции? Едно училище се развива и модернизира на основата на традициите, така че – да, традициите са необходими и на най-модерното училище.
 
G: Какво е необходимо според вас на един човек, за да се превърне в добър преподавател? И добър човек равно ли е на добър преподавател? 
БД: Това, което поставям на първо място като най-важно за един човек, за да бъде добър учител, е мотивацията и истинското желание за работа с деца. Разбира се, изключително важни са знанието и подходът, които един човек има, защото без тях, колкото и добър и мотивиран да си, трудно би допринесъл за развитието на децата. Именно затова не смятам, че добър човек е равно на добър преподавател. Защото да бъдеш учител е много повече от това да бъдеш добър човек. Да бъдеш учител, означава да бъдеш лидер, мениджър, ръководител, психолог, понякога дори ученик.
 
G: Кой е най-важният проект, върху който са съсредоточени мислите и усилията ви в момента? 
БД: Не бих казала, че е само един. Може би един от най-важните е свързан с „успешните хора“. В този проект се свързвам с известни според моите ученици личности и ги каня в училище, за да говорят за живота си, за ученическите си години, за трудностите, които са срещнали по пътя към постигането на мечтите си. До момента класната ми стая са посетили Ути Бъчваров, Тервел Пулев, Мария Илиева и Христо Мутафчиев. В тези дискусии с известните личности винаги стигаме до извода, че да бъдеш успешен, не е невъзможно. И осъзнаването на този факт от учениците се явява силен мотиватор, за да продължават напред и да променят нагласата си „Не мога да бъда като този човек“ на „И аз мога да постигам целите си!“ А да чувам това от тях, повярвайте, ми дава смисъл да стана на другата сутрин и пак да отида на училище.
 
БД: В момента в действие е проектът за „Екипна работа” на преподавателите от 153 СУ „Неофит Рилски”, който включва използването на „инструменти” с цел повишаване мотивацията на учениците. Другият важен проект е възраждането на училищния парламент с име „Ти променяш”. Неговата цел пък е въвличането на колкото се може повече ученици в справянето с предизвикателства, които пряко ги засягат.
 
 
По данни на Съюза на работодателите в системата на народната просвета младите учители до 25 години в учебните заведения у нас са едва 0,1 процент (280 в общообразователните училища, 161 в детските градини и 69 в професионалните гимназии). Само 3,27 на сто от учителите у нас са до 29-годишна възраст. Друга притеснителна статистика е процентът на учителите на възраст над 60 години в системата – тези, за които трябва да се намерят заместници, щом излязат в пенсия. В момента не е решен – нито на политическо, нито на законово ниво, въпросът за това, откъде ще се намерят достатъчно качествени млади учители, които да осигурят образованието на бъдещото поколение.

Първите години на младите преподаватели в училище са наситени с предизвикателства и трудни ситуации. Липсата на програми за интеграцията им в училище прави трудно преодоляването на предизвикателствата, с които се сблъскват те в класните стаи и в училищната администрация. По данни на ОИСР около 40% от времето, прекарвано в класната стая, младите учители отделят за управление на дисциплината, а не за преподаване на съответния материал. 
 
Калина Цонева, преподава английски език в 130 СОУ „Стефан Караджа“


Калина е възпитаничка на Американския колеж в София. На 16 години печели стипендия, която й позволява да завърши средното си образование в колеж във Великобритания. Висшето си образование продължава в университета Уорик, където следва математика и икономика. Допирът й до българската, американската и английската образователна система й позволява да вземе най-доброто от всяка. Редактор на вестник, дебатьор, хореограф, капитан на отбора по физика са само част от ролите, които й дават не по-малко от уроците в клас. Затова няма търпение да подкрепи учениците си и в техните приключения. Калина вярва, че единствено талантът и трудолюбието трябва да дефинират нечие бъдеще. Вдъхновяват я усмивките на децата. 
 
GRAZIA: Какво се надявате да предадете на децата чрез работата и подхода си?
КАЛИНА ЦОНЕВА: На първо място, че достойнството и добрината са най-истинските измерения на успеха.
 
G: Как бихте описали днешните ученици? Какво е предимството на това поколение и с какво то се различава от предходните?
КЦ: С две думи: tech savvy... Днешните деца са първото поколение, израснало с развитите технологии от най-ранна възраст, и поради това притежава една вродена интуитивност, свързана с тяхното използване. 
 
G: Какво според вас мотивира едно дете да развива интересите си?
КЦ:  Най-вече усещането, че го бива в нещо, и вярата, че може да стане наистина добро.
 
G: Какво правите, когато усетите, че едно дете има потенциал да се развие в дадена посока, дори и тя да е различна от конкретната ви експертиза?
КЦ:  Старая се да окуражавам интересите на учениците ми независимо от конкретната насока. Опитвам се да търся подкрепа от познати и приятели, както и да научавам максимално много сама. Благодарение на децата разширявам и собствените си хоризонти. 
 
G: Какво според вас липсва на съвременната образователна система? 
КЦ: Фокус върху човека, а не върху конкретните предметни знания.
 
G: Какво бихте предложили в посока нейната промяна?
КЦ:  Един познат веднъж даваше съвети за това как най-добре да се справяш при сценични изяви: „Преди да стъпиш на сцената, трябва да знаеш кое е това, което наистина искаш да кажеш, и да го помниш през цялото време – останалото е плява”. Това на 100% важи и в класната стая, а сякаш на образователната ни система й липсва ясно дефинирано смислово ядро. 
 
G: Традициите необходими ли са на модерното училище?
КЦ:  Неслучайно традициите са се утвърдили като такива, но те не бива да ограничават, а да бъдат стабилна основа за развитие. 
 
G: Какво е необходимо според вас на един човек, за да се превърне в добър преподавател? И добър човек равно ли е на добър преподавател? 
КЦ:  За да си добър преподавател, със сигурност трябва да си добър човек. А най-важното качество за един учител е волята да продължава да иска да стори добро най-вече на онези, които далеч не са добри с него.
 
Петър Данин, преподава физическо възпитание в 153 Спортно училище “Неофит Рилски”


 
Петър е възпитаник на спортно училище „Полк. Владимир Серафимов”, по-късно преименувано на СОУ „Отец Паисий”, в Смолян. Висшето си образование завършва в Национална спортна академия „Васил Левски” в София, където придобива две специалности – учител по физическо възпитание и треньор по ски. След завършване на академията започва усъвършенстване на уменията си като ски-инструктор и преподава три различни зимни сезона в най-известните ни зимни курорти. Взима решението да стане учител на „Заедно в час“, защото вижда една професионална организация, тласкана от желанието да помага на българските деца в тяхното израстване.
 
GRAZIA: Как бихте описали днешните ученици? 
ПЕТЪР ДАНИН: Едва ли бих могъл да дам конкретно описание за всички ученици, но от наблюденията, които имам, бих казал следното: деца с огромен потенциал, който, за съжаление, е потиснат от редица фактори – най-вече от социалното положение на семейството и обкръжаващата го среда. Ако този огромен потенциал може да бъде отключен и насочен в правилната посока, това би означавало неограничени възможности за реализация.
 
G: Какво според вас липсва на съвременната образователна система?
ПД: За да е съвременна, естествено, трябва да има „свежест” в нея. Всички знаем, че младите хора са едва 3% от всички учители, а именно те са носители на съвременното. Също така е много важна подкрепата на обществото, за да работи една система добре.
 
G: Какво бихте предложили в посока нейната промяна?
ПД: Бих предложил изцяло ребрандиране на думите ученик, учител, училище, така че да придобият по-голяма стойност в обществото. 
 
G: Традициите необходими ли са на модерното училище?
ПД: Без значение какво е училището: модерно или не, традициите ги създава обществото и те са част от него.Според мен те трябва да бъдат съхранявани.
 
G: Кой е най-важният проект, върху който са съсредоточени мислите и усилията ви в момента?
ПД: В момента в действие е проектът за „Екипна работа” на преподавателите от 153 СУ „Неофит Рилски”, който включва използването на „инструменти” с цел повишаване мотивацията на учениците. Другият важен проект е възраждането на училищния парламент с име „Ти променяш”. Неговата цел пък е въвличането на колкото се може повече ученици в справянето с предизвикателства, които пряко ги засягат.
 


Oще призове за REFANКомпанията с награда "Символ на България“ ...още>>

Плодови забавленияот Frutelli Heroes...още>>

Лолиткитев модата...още>>

Тримата тенориМисията на голямата дарба...още>>

Жена на ръбаВ способността на терапията да връща живота в хармоничните...още>>

Орденът на обективаВ този брой ви представяме Дилян Марков...още>>

Орденът на обективаФотографите не са художници. Могат да запечатат само...още>>

Мария Бонева„Децата са най-добрата кауза“ По-важно е да направиш...още>>

Ladies ClubНа вечерята присъстваха Милена Захариева от Fairplay...още>>

Йорданка Фандъкова: Не съм самотен играчВ женските слабости се крие голяма сила и това е от...още>>

Мария ПетковаДоброто е заразно...още>>

ЛИНИЯ НА УСПЕХАКОГАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЗЕХМЕ В РЪЦЕТЕ СИ КАТАЛОГА НА...още>>

СВЕТЪТ НА ЧУДЕСАТАКОЗМЕТИЧНАТА КОМПАНИЯ AVON, КОЯТО ОТ НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТТЕ...още>>