Животът е един от най-сложните
- Част I
1985–та.

Учителят по химия Христов куцукаше през двора на 18-та гимназия. До началото на първия му час оставаха около двайсетина минути. Музика, дрезгави момчешки гласове и кискане на момичета привлякоха вниманието му. На пейките под дърветата насядали и налягали пиеха направо от бутилка коняк няколко от учениците му, които снощи бяха на абитуриентски бал. Христов ускори крачка и приближи към тях. Червенокосата къдрава Рашел и стройната спортистка Марина от девическата френска паралелка танцуваха с боси крака с Румен и Борислав от А клас.
    - Това е училище, а не бардак! – процеди през зъби
Христов.
    - Разкарай се, да не ти сплескам бушоните! – извиси се
над него грамадният Боби, като пусна от прегръдката си Марина. От пейката се надигна олюлявайки се ниският пъпчив Николай Цайса и също пристъпи към тях. Христов усети, че работата може да стане дебела. Обърна се рязко и бързо се изнесе към училището.
    - Може да викне милиция! – притеснено се обади тъничката
Джанан. Всъщност още миналата година името й беше сменено на Димана, но никой от приятелите не я наричаше така.
    - Да изчезваме!.. – предложи русата красавица Жанета.
Приятелят й Боби я прегърна през кръста и я поведе. След тях се помъкна цялата компания. Момичетата носеха в ръце обувките с високи токчета, момчетата саката от сивите си костюми. Когато излизаха от задната врата на училищния двор на „Цар Симеон”, се чу сирената на милиционерската кола откъм „Жданов”. Всички хукнаха в различни посоки.
Николай и Марина задъхани се качиха по стълбите. Николай се помъчи да отключи вратата, но ръцете му трепереха и нищо не ставаше. Най-накрая тя измъкна ключа от ръката му и отвори. Влязоха в тъмното антре. Николай я поведе към стаята си.
    - Нали помниш, че ми беше обещала след бала да...
    - Помня, но сега си пиян! 
Николай обаче, без да обърне внимание на думите й, я бутна на леглото си и се хвърли отгоре й. Вдигна нагоре роклята й и започна да я опипва. Марина предпочете да се качи върху му, за да избегне колкото може тежкия му алкохолен дъх. Не можеше да понася пияни хора. Дядо й беше алкохолик. Криеха му дрехите, за да не излиза. Сети се как той ходеше привечер по пижама в кръчмата „Деветте магарета” точно под апартамента на Цайса. Не й беше за пръв път, но Николай беше девствен. Неопитен, потен и къркан. Отврат!..
    - Май ще... – прогъгна Николай, а Марина бързо слезе от него.
    - Ще свършиш?
    - Не, ще...
Без да успее да каже и думичка повече, Цайса се наведе от леглото и повърна на пода. Марина скочи, оправи роклята си и излезе. Зад гърба си чуваше тъпите му извинения.
Привечер облечена в другата си нова рокля се гримираше пред огледалото в стаята си. Отиваха на втора абитуриентска. Първата беше кошмар. Цяла нощ ги държаха заключени в Зала Универсиада. Звънна телефонът в коридора. Помисли си, че е пак Николай и го остави да си звъни. Ходеха от няколко месеца. Той беше интелигентен, с чувство за хумор и страхотен математик. Общо взето поносим и понякога дори симпатичен... Но нисък, пъпчив и ужасно досаден като се напие. Само 50 грама му бяха достатъчни. Всъщност хареса го заради ужасно находчивите му шеги, но след няколко глътки ставаше мелодраматичен. Телефонът продължаваше да звъни. Най-сетне Марина не издържа и отиде да го вдигне. Беше Жанета, която й каза, че са се разбрали да тръгнат по-рано и да минат двете с нея да вземат Шели и Джанан. Боби и Румбата също щели да дойдат. Затвори телефона и се поколеба дали да се обади на Цайса. Отказа се и отиде до стаята да си вземе чантичката и шнолата.
По витите стълби на кооперацията срещна майка си, която се връщаше от работа. Долу пред входа баща й си говореше с Боби и Румбата. Предложи да ги закара с ладата, но Марина усмихната му отказа. Когато цялата компания приближи едноетажната къщичка на Джанан на пряката „Антим I” отпред беше спряла милиционерска кола.
    - Тея май ни издирват!.. – пребледня Румбата.
Но в този момент от двора излезе бащата на Джани с белезници. Водеха го двама милиционери, които го напъхаха в колата. След тях вървеше и плачеше жена му, Джани с безизразно изопнато лице, а най-отзад по-малкия й брат Орхан, сега Олег.
Колата потегли. Джани се обърна и ги видя.
    - Не ме чакайте, ще остана с мама.
    - Какво се е случило? – разтърси червените си къдрици Шели.
    - Някаква бомба била гръмнала на гарата в някакво село Буново през март. – объркана промърмори Джани – Той не е пътувал никъде от години...
    - Ще остана с теб. – решително заяви Марина.
    - Аз също. – каза и Шели.
Остана и Боби. Жанета му се нацупи и двамата с Румбата тръгнаха към ресторанта. Там на масата запазена за тяхната компания седеше Цайса. Мрачен, кисел и с главобол.
Час по-късно майката на Джани се успокои и убеди дъщеря си и приятелите й да отидат да празнуват. Когато влизаха в ресторанта, Марина чу, как Цайса, отново на градус, се хвали на висок глас на Румбата, че днес е спал с нея. Жанета, от неудобство, се чудеше накъде да гледа, а Румбата мълчеше и човъркаше с вилица в салатата си. Марина не седна до Николай, а до Боби и Жанета. Румбата седеше до Джани. Всички се досещаха, че е влюбен в нея, но той си траеше. Беше започнал леко да оплешивява още от десети клас, а преди това през лятото си пускаше дълга коса. 
По-късно стана наистина приятно. Обещаваха си, че до заминаването на момчетата за казармата, ще се събират всяка седмица. Ресторантски състав включи уредбата и запя на английски. Шели, която учеше езика от десет години каза, че не разбира и думичка. Или нейният английски е лош, или ТОВА не е английски. Започнаха танците. Боби танцуваше и с четирите момичета, защото Румбата поведе към дома му пияния Цайс. Един танц с Жанета, един с Джани, три с Марина...
На края на третия блус Марина видя как Жанета си тръгва, затръшвайки вратата след себе си.
Късно през нощта след като с Боби изпратиха Джани и Шели, кикотейки се по улиците, се качиха в неговата таванска стаичка. Винаги го беше харесвала. Около метър и деветдесет, боксьор, отдавна истински мъж. Бръснеше се още от девети клас. Ухаеше на приятен парфюм. Сутринта й поднесе кафе в леглото. Решиха, че ще кажат на Жанета и Цайса.
Когато излезе в ранната утрин на улицата, отпред я чакаше Жанета с подути и зачервени очи. Без никакво чувство за вина Марина й призна и изслуша спокойно гневната и проповед. Когато се върна усмихната у дома се обади и на Николай. Той беше толкоз зле, че май нищо не схвана. Последваха слънчеви и прекрасни дни. Почти всяка вечер компанията се събираше на Покойника, или в градинката на Кристал. Жанета на пук се свали с един от Б клас, а Цайса се мъкнеше самотен и мрачен.
Налегна ги безпаричието. Поръчваха си - всеки по една малка водка и една салата доматчета за всички. Веднъж когато Николай дойде малко по-късно, келнерът, който се дразнеше на малката им поръчка се приближи до масата и го попита надменно:
    - За Вас?
    - Само една виличка. – отговори Николай. Келнерът си тръгна леко позеленял, изпратен от бурен смях.
    - Да-а, животът е един от най-сложните!.. – заключи Цайса. Не знаеха дали цитираше известен лаф, или току що сам го беше измислил. 
После дойде кандидатстването. Шели английска филология, Джани във ВИТИЗ, Румбата право, Цайса математика, Боби във Военната академия в Търново, а Марина го отложи. Месец и нещо след абитуриентския бал разбра, че е бременна.
    - Ще му кажеш ли? – попита я Джани.
    - Не съм сигурна, че искам да го направя... Също така не съм сигурна дали трябва да кажа на Боби или на Цайса.
    - А какво ще направиш? – разплака се изведнъж Джани.
    - Не се впрягай толкова. – опита се да я успокои Марина.
    - Не е затова! Вкараха баща ми в Белене. – подсмръкна шумно Джани. – И все пак, какво смяташ да правиш?
    - Още не знам?!.

Следва...
Текст: Симон Шварц


Най-добрият барман в светамиксира коктейли в Bedroom Premium Club...още>>

"Животът е един от най-сложните!"- - Част III...още>>

Сезонът на спомените- София Лорен...още>>

Животът е един от най-сложните!- Част II...още>>

Благодарност на Рефанот Президента за Българската Коледа...още>>

Новото лице на грима- Лучия Пика за Chanel...още>>

Новините на седмицата- звезди в нова роля...още>>

Коледа с аромат на уют- идеи за по-красив празник...още>>

“Алкохолът е лош шофьор”- Алекс Язов разказва за кампанията...още>>

Да правим доброRefan за благотворителността...още>>

Анри Картие-Бресон -  великият фотограф...още>>

Austrian AirlinesПерфектната връзка...още>>

По пътяПоклонническият път Ел Камино...още>>