Животът е един от най-сложните
- Част II
Началото на нашия сериал можете да прочетете тук, a ето какво се случва с героите ни две години по-късно...

1987–ма.

През есента на 87-ма момчетата се върнаха от казармата.
Джани и Румбата се ожениха, неочаквано за цялата компания и излязоха на квартира. Орхан малкият брат на Джанан вече имаше самостоятелна стая. Баща им все още беше в Белене. Майката на Шели, уреди преди две години таен аборт на Марина при коллега лекар в Пловдив. На следващата година тя кандидатства във ВИТИЗ и я приеха актьорско майсторство. До късно вечер имаха часове, а през отворения прозорец на аудиторията на „Раковска” се чуваше цигулката отсреща от Унгарския.

През лятото дядо й почина от инфаркт. На любимата си маса в „Деветте магарета” и отново по пижама. Не беше успял да допие втората си водка. На погребението дойдоха всичките му приятели пиянки от кръчмата. Един от тях държа реч, в която каза, че му завижда, че си е тръгнал от живота на маса, сред приятели и с чаша в ръка. От нейната компания на погребението дойде само Цайса. Познаваше дядо й от дете, а и всеки ден го срещаше, защото живееше над кръчмата. Всъщност отдавна Магаретата се казваше „Гостилница Добруджа”, но всички я знаеха със старото й име. На едната й стена висеше от незапомнени времена картина с девет магарета със самари.
      
Марина и Боби така и не станаха гаджета, но когато го пуснеха в отпуска изкарваха някоя и друга любовна нощ. Късно вечерта в края на ноември Боби й звънна, че са го пуснали за три дни и я чака на тавана. Сутринта слязоха в апартамента, за да поговори Боби с баща си по някакъв важен въпрос. Бащата също беше военен, малко по-нисък от сина си, същия едър кокал  и приличаше на сънен мечок. Сипа им по чашка кафе и седна мълчаливо до масата.
- Предлагат ми жестока служба - подхвана Борислав. От военното контра разузнаване. Яки отпуски. Сам си разписвам командировките. Трима полковници ме викнаха снощи в Секретна секция и на коняк, и кафе ми го предложиха. Казаха ми да се посъветвам с теб.
- Ти разбираш ли какво е това? – навъсен го погледна баща му.
- Страхотна служба. Не се ли радваш?
- Ще станеш ченге! – намръщен го погледна бащата.
- Глупости. Това е за кратко. За някоя и друга година докато завърша школата.
- Който веднъж стане ченге, е ченге за цял живот. Дойде за съвет. Ето го: Най-добре се върни и им откажи.
- Дали са ми три дни командировка.
- Сам си решаваш. Съветът ми е да се върнеш още довечера и да откажеш.

Боби се върна същата вечер, но не им отказа.

Джани също беше във ВИТИЗ, но учеше режисура. С Марина се засичаха рядко в института, но почти всяка седмица имаше купон в квартирата им с Румбата на Графа. През декември я покани на вечеря, но не там, а в къщата на родителите си на „Антим I”. Баща й го бяха пуснали от Белене. Отслабнал с поне десет килограма и съвсем побелял. На вечерята беше страхотно весело. Орхи разказваше за проблемите си с класната. Беше десети клас в тяхната 18-та гимназия.
- Всяка неделя й поръчвам събуждане за 5 и 30 и
такси за 6 и 15 – разказваше ухилен до уши той, а всички изпокапваха от смях. По това време никой не проверяваше от кой номер е поръчката за събуждане.
- Представям си я, тъкмо се е поуспокоила от събуждането
и пак е задрямала и й звънват, че таксито я чака. А миналия петък й звъннах и й казах, че се обаждам от ОФ организацията и я викам на Ленински съботник. Да бъде в работно облекло и с мотика в седем сутринта на Руски паметник. Тя питаше откъде да намери мотика, но й казах, че НИЕ за мотиките не отговаряме, а само за организацията. И аз станах в ранни зори и минах с тролея, да видя дали е там. Със забрадка и с мотиката и се оглеждаше и чудеше защо е сама.

Накрая на вечерта Джани изпрати Марина по улицата и й подари значка с американското знаме и надпис: „Аз обичам Америка”. Каза й, че скоро ще разбере какво означава подаръка.

След седмица като й свършиха часовете във ВИТИЗ Марина се отби в квартирата им, но там нямаше никой. Когато след няколко дни пак отиде, се оказа, че в квартирата живеят вече други студенти. Звънна на Орхи да го пита къде е сестра му, но той се държа хладно и каза, че въобще не знае. Майката на Джани също се държеше загадъчно, говори с нея на вратата без да я покани и също нищо не знаеше за напускането им на квартирата.

Един ден в студентския стол на „Аксаков” на масата й седна брадат млад мъж с много дълга коса. Заговори я. Беше студент последна година живопис в Академията. Иво – така се казваше той я покани на вечеря. Срещата им беше същата вечер пред Руския клуб. Марина се изтупа, гримира и взе едно официално палто назаем от Шели. Потропваше нервно на високите си токчета по уличката пред ресторанта. Иво закъсня около пет минути, а после отново я заведе в стола на „Аксаков” на боб с наденица. С тази шега всъщност я свали.

Тръгнаха с Иво по купони. Една вечер когато беше завела и две приятелки първокурснички от ВИТИЗ на купон на Академията, попаднаха на група брадати къркани художници от курса на Иво. Трите момичета си мълчаха и когато най-пияният ги попита да не би да са си глътнали езиците, притеснената Марина се почувства длъжна да отговори от името на трите:
- Нас малко ни боли глава.
Години я майтапеха за „нас малко ни боли глава”, но на нея
не й пукаше.

Една снежна вечер малко преди Нова Година пред ВИТИЗ я чакаше Боби в униформа. Заведе я при Покойника където бяха разпънали шатри и продаваха скара и наливно вино. Каза му, че си има приятел и няма да отиде с него на тавана, но той настоя, че там щял да ги чака един много важен за него човек. Отидоха. „Важният човек” беше на около четирийсет, плешив с лице като задник и с неприятни воднисти очи. Подаде й писмо адресирано до нея, но в разпечатан плик. Позна веднага почерка на Джани. Пишеше й, че бащата на Румбата им уредил да заминат на екскурзия с група юристи за Виена. Двамата решили, че друг път няма да им се предложи подобен шанс за бягство. Измъкнали се от групата и сега били в лагер за политически емигранти в Австрия. „Бяхме го решили, но не можех да ти кажа преди да заминем. Сега вече знаеш защо ти подарих значката”. – бяха последните думи в писмото.
- Ще те изпратим в Австрия, моето момиче – каза й
„задникът с воднистите очи”. – Ще повлияеш на Джанан и Румен да се върнат. Кажи им, че нищо няма да им направим. Ще си продължат следването.
- Няма да отида! – хладно му отвърна Марина.
- Ще отидеш. Ще ти отпуснем малко долари за нови дрешки. На пазар във Виена. Кажи на Румен, че баща му може да загази, макар че е известен и уважаван юрист. Родителите на Джанан също.
- Съжалявам...Не мога да променям съдбите на приятелите си! - отказа твърдо Марина. Стана и излезе. Нито ченгето, нито Боби я последваха по стълбите.

Седмица по-късно я извикаха при ректора на ВИТИЗ. Ченгето с лице като задник и воднисти очи и комсомолският секретар на института бяха в кабинета. Последваха нови кандърми. Марина пак отказа.

На следващата вечер, когато се прибра посред нощ от купон, майка й я чакаше будна в хола. Подаде й препоръчано писмо от ректора на ВИТИЗ. Беше с прекъснати студентски права и нямаше право да се яви на колоквиумите през януари.
- Какво смяташ да правиш? – попита я притеснена майка й.
- Ще работя.
- Какво?
- Още не знам?!.


Следва...
Текст: Симон Шварц
 


Най-добрият барман в светамиксира коктейли в Bedroom Premium Club...още>>

"Животът е един от най-сложните!"- - Част III...още>>

Сезонът на спомените- София Лорен...още>>

Животът е един от най-сложните!- Част I...още>>

Благодарност на Рефанот Президента за Българската Коледа...още>>

Новото лице на грима- Лучия Пика за Chanel...още>>

Новините на седмицата- звезди в нова роля...още>>

Коледа с аромат на уют- идеи за по-красив празник...още>>

“Алкохолът е лош шофьор”- Алекс Язов разказва за кампанията...още>>

Да правим доброRefan за благотворителността...още>>

Анри Картие-Бресон -  великият фотограф...още>>

Austrian AirlinesПерфектната връзка...още>>

По пътяПоклонническият път Ел Камино...още>>