"Животът е един от най-сложните!"-
 - Част III
Какво се случва в първите, две части на нашия сериал можете да разберете тук и тук, а ето и продължението още две години по-късно…

1989–та.
 
В ранната есен на 89-та Марина често ходеше привечер в градинката при Кристал. На масичка активисти на „Екогласност” събираха подписи срещу „Рила – Места”. Ицко Финци свиреше на цигулка до тях. Симпатични и интелигентни хора седяха по пейките и си говореха. Беше страхотен купон. Откакто я „напуснаха” от института тя си намери работа на конната база, на която беше тренирала като ученичка. Грижеше се за конете. Доставяше й страхотно удоволствие, а и обичаше да язди. Докарваше си и някакви пари от Художествената академия – като модел за вечерен акт. Иво я беше навил. Отдавна не ходеше с него, а със Стефан студент по режисура. Преди ВИТИЗ той беше завършил медицина. Изключително невзрачен, много интелигентен, разсеян и с енциклопедични познания. Всъщност именно покрай него се завърташе всеки ден покрай подписката при Кристал. С него беше ходила и когато в Дома на киното се създаде Русенския комитет.
Към края на октомври един ранен следобед баща й се появи на конната база. Изглеждаше притеснен и Марина се разтревожи да не се е случило нещо с майка й, но баща й каза, че друга е причината.
- Обади ми се по телефона твоят съученик Боби. Ходила си била около някаква подписка и си се събирала с опасни хора. Да съм ти кажел, да изчезваш. Той не можел да ти се обади, за да не се компрометира, но скоро - нещо щяло да се случи!.. Недей да ходиш повече.  
Марина каза на баща си, че ще отиде защото е обещала, но го успокои, че ще внимава. Същата привечер леко закъсня за срещата си на Кристал. Вървеше бързо. Когато минаваше покрай театър „Сълза и смях” видя на трийсетина метра пред себе си Стефан, който беше почти на ъгъла на градинката. На рамото му се поклащаше разкопчаната му кожена чанта. Много близо зад гърба му вървеше човек облечен с канадка. Той бръкна бързо в чантата му и измъкна нещо. Марина извика на Стефан и хукна колкото й държаха краката, но в този момент се появиха милиционери и някакви цивилни мъже с костюми, награбиха и двамата мъже и ги повлякоха към автобус, който спря до тротоара. Стефан се опита да се съпротивлява, но го удариха и натикаха вътре. Марина видя, че цялата градинка е пълна с милиционери, които мъкнеха хора, които познаваше по физиономии от миналите дни на подписката към други автобуси и камионетки. Видя и как двама яки мъжаги мъкнат към автобуса артиста Петър Слабаков. Марина не влезе в градинката и мина на отсрещния тротоар при Военния театър. Оттам през стъклото видя Стефан в автобуса. До него беше и онзи с канадката, който му беше бръкнал в чантата. Запомни лицето му. Леко брадясало със сключени вежди. 
От известно време живееха със Стефан в ателието на приятел художник, който беше заминал за Прага. Ателието беше на последния етаж в кооперацията до ресторант „Стадион” на Попа. Прибра се и цяла нощ го чака да се върне. Стефан дойде чак в ранния следобед на другия ден. Мръсен и с натъртено ребро. Разказа й, че всички от „Екогласност” били закарани с автобусите до Южния парк, „уж там да си правели подписката”, но не ги арестували, а него задържали защото нямал паспорт.
- Някъде съм си затрил целия портфейл... – каза й учуден 
той.
- Не си го затрил, а един ти бръкна в чантата и ти го 
открадна. Видях го. После беше с теб в автобуса. Запомних го. Със зелена канадка и сключени вежди. – каза Марина. 
- Не може да бъде! – не й повярва Стефан. – В автобуса 
бяха само свестни хора от тези дето се събираме на Кристал...
  В първите дни на ноември Марина отиде със Стефан пред 
Народното събрание за внасянето на подписката. Заедно с много от хората, които познаваха от градинката вървяха по улицата. Цареше напрегната тишина, в която се чуваха само крачките им. Всички очакваха отново да се появят милиционери и автобуси, но всичко мина спокойно. Марина държеше Стефан за ръка и оглеждаше хората около тях. Надяваше се да зърне оня със сключените вежди, но го нямаше.
Седмица по-късно Марина беше хремясала. Лежеше си и плетеше пред портативния телевизор в ателието. Стефан се прибра от ВИТИЗ. Влезе без да я поздрави защото бяха скарани от сутринта, метна си чантата на масата, наведе се и увеличи звука на телевизора. Седна до нея тъкмо когато в „По света и у нас” съобщиха, че Тодор Живков е подал оставка и на негово място е Петър Младенов. Беше вечерта на 10-ти ноември. Стефан подскочи.
- Ти чу ли това?
- Слушам го вече за трети път. – хладно му отвърна 
Марина. 
- Защо не ми каза досега?
- Нали не си говорим?!
В телевизията бяха много объркани. Говорителят, 
тази вечер беше чичко Филипов, прочете:”...другарят Петър Младенов има МНОГО СТРАНЕН опит... Извинете многостранен опит”. Марина и Стефан се затъркаляха от смях, а и радост по дивана. Прегръщаха се и се целуваха. После отидоха на купон, за да отпразнуват с приятелите новината. 
След няколко дни, на 18-ти, двамата бяха на първия свободен митинг. Пред главния вход на университета дисидентите говореха за пръв път пред събралото се множество. Марина видя как зад гърбовете на Жельо Желев и Слабаков се мярна крадецът с канадката и сключените вежди.
- Ето го! Това е крадецът! – задърпа тя Стефан за ръкава. 
– Виждаш ли го онзи с рошавите вежди...
- Това е Петър Берон. – скара й се той.
- Знам кой е Берон, не говоря за него, а за онзи дето се 
крие сега зад гърба на Вагенщайн.
- Щом е сред тях, не е крадец! – ядоса й се Стефан.
- Ще видиш той е! Сигурно ги е излъгал някак, но мен не 
може. Помня го. – беше сигурна, че все някога ще го срещне очи в очи. 
Започна голямата еуфория. Митинги, разговори до среднощ,  купони и пак митинги. Гледане на телевизия. Четене на вестници. И сякаш до месец, най-много до два – три, всичко щеше да се оправи и държавата да се обърне на 180 градуса.
В началото на декември получи писмо от Джани. Първото след онова, което преди две години й бяха задържали в милицията. Джани пишеше, че научили от CNN за събитията в България и за падането на Берлинската стена. Двамата с Румен живеели от година и половина в Балтимор и имали дъщеричка Алис на девет месеца. 
Малко преди Нова Година Марина разбра, че е бременна. 
Какво смяташ да направиш този път? – попита я притеснена майка й.
- Ще си го родя! Сигурна съм.
- Стефан какво мисли?
- Още не знам...
 
                                                                       Следва...
 
Текст: Симон Шварц
 
 


Най-добрият барман в светамиксира коктейли в Bedroom Premium Club...още>>

Сезонът на спомените- София Лорен...още>>

Животът е един от най-сложните!- Част II...още>>

Животът е един от най-сложните!- Част I...още>>

Благодарност на Рефанот Президента за Българската Коледа...още>>

Новото лице на грима- Лучия Пика за Chanel...още>>

Новините на седмицата- звезди в нова роля...още>>

Коледа с аромат на уют- идеи за по-красив празник...още>>

“Алкохолът е лош шофьор”- Алекс Язов разказва за кампанията...още>>

Да правим доброRefan за благотворителността...още>>

Анри Картие-Бресон -  великият фотограф...още>>

Austrian AirlinesПерфектната връзка...още>>

По пътяПоклонническият път Ел Камино...още>>