Животът е един от най-сложните
 Част IV
Какво се случва в първите, три части на нашия сериал можете да разберете тук (I част), тук (II част) и тук (III част), а ето и продължението…

1991–ва – 1992-ра.
 
Лиляна дъщеричката на Марина се роди през лятото на 90-та. Изкараха някак Лукановата зима, без кисело мляко, с купонна система, в режим на ток и вода.
В началото живееха заедно с майката и бащата на Марина на „Цар Симеон”. Орхан братът на Джани се ожени и на него му се роди момченце. Срещаха се с бебешките колички в градинката до църквата „Св. Никола”. Шели прекъсна следването си и замина за Израел. Там щеше да продължи с ученето, но първо трябваше да изкара като всички млади израелки две години в армията. 
През август когато Лиляна вече беше на годинка, Марина и Стефан се преместиха на квартира в квартал „Изгрев”. 
Когато пристигнаха на етажа с мебелите и багажите, за които им помагаха няколко приятели, от съседния апартамент се измъкна доста старозаветен дядо с халат върху пижамата и попита:
- Какво става тук?
- Ние сме новите Ви съседи. – отговори Марина.
- Какво? – попита дядото.
- Ще ви бъдем съседи. – извика силно Стефан, сетил се, че 
старецът е глух.
- Под наем ли? – полюбопитства дядото.
- Да, под наем. 
- Какво? 
- Под наем, под наем...
- Добре и да ви предупредя... По-тихо! – каза строго 
старчето и се прибра в апартамента си.
Отново течеше подготовка на избори, в която Стефан дейно се включи. В слънчевите летни дни Марина разхождаше малката в градинката където беше гроба на Дънов, а Стефан започна работа в местното клубче на СДС в трафопоста на „Жолио Кюри”. Бяха двама, все участници в събитията на „Кристал”, но Марина така и не се запозна с колегата му Иван Йорданов. Вече не се вълнуваше силно от политиката и се занимаваше само с детето. Парите не им стигаха и няколко пъти Стефан се връщаше радостен у дома, защото Иван му дал назаем. Жанета също беше родила и живееше в квартала. Заровиха томахавките и отново подновиха прекъснатото приятелство покрай децата. 
През есента първото правителство на СДС вече беше факт. 
Един ден през ноември, когато майка й гледаше Лиляна, Марина отиде на някаква неуспешна среща уж за започване на надомна работа. Когато се прибираше до нея на пресечка в центъра спря черна лимузина, отвори се задната врата и някой и махна отвътре. Помисли си, че е станала грешка, когато 
най-сетне позна гласа на Боби. Той беше ухилен до уши и я канеше да седне до него на задната седалка. Влезе и затвори вратата, а лимузината мазно потегли. 
- Да не си станал главен секретар на МВР? – попита го 
ехидно Марина. 
- Не... – засмя се Боби – Поканиха ме да стана заместник
генерален директор на банка. 
Марина така и не попита коя е банката, но Боби се похвали, че е отпуснал много изгоден кредит на Цайса. Каза й, че и тя може да помисли, ако има нужда... Щял да направи и невъзможното заради доброто старо време. Марина любезно отказа, но все пак прибра в портмонето визитната му картичка.
На Нова Година Джани се върна за пръв път в България. Дойде им на гости, празнуваха, пиха шампанско, а после двете приятелки си дрънкаха тихо до сутринта. Показваха си снимки на хлапетата, кискаха се, спомняха си глупости от даскалото. А после Джани изведнъж се разплака. Оказа се, че се е върнала защото брат й Орхи се оказал болен от шизофрения. 
- Никой не знае все още какво причинява тази болест, нито какви са дългосрочните изгледи – каза подсмърчайки Джани.      
Един ден в началото на пролетта Стефан се прибра в квартирата още по обяд, пребледнял и притеснен. 
- Дойдоха да направят ревизия на касата и се оказа, че 
липсва голяма сума. Запечатаха клуба и утре ще проверяват с полиция!..
На другия ден се установи, че по касата има само отпечатъци на Стефан. Той обясняваше, „че да – наистина е бъркал в касата, но за да вземе пари, които Иван му дал 
назаем и му е казал, че е оставил там”. Провериха и портфейла му. Оказа се с няколко белязани банкноти. Задържаха го. 
След месец на делото единственият свидетел срещу Стефан беше колегата му Иван Йорданов. Марина го позна веднага: Беше онзи със сключените вежди, който му беше откраднал на времето портфейла пред „Кристал”. 
Никой не й повярва. Иван беше уважаван в централата на „Раковска”. Имал даже бележка от Петър Слабаков, че е участвал в събитията и е бит от милицията. Иван каза под клетва, че „от доста време бил забелязал, че от касата на клуба изчезват пари. Бил поговорил със Стефан, да ги върне, но той си правел пас и накрая се видял в чудо и поискал проверката”.  
Стефан беше смазан. Изключиха го разбира се от СДС, уволниха го и трябваше да възстанови огромната сума, която Иван си беше прибрал от касата. Всички седесари в квартала се правеха, че не познават вече Стефан. Навеждаха глави, когато го срещнеха на улицата и го отминаваха. 
В началото на лятото Стефан не издържа, грабна си шапката и каза, че заминава при свой приятел в Бургас. Почвал работа като докер на пристанището, за да събира парите. 
Марина освободи квартирата и се върна с детето при родителите си на „Цар Симеон”. Започна отново работа на конната база. Там я намери Асен. Бяха тренирали заедно като ученици. Сега бачкал като шеф на каскадьорската група в Киноцентъра. Събирал още хора, които да обучава.
- Защо не дойдеш? Яздиш великолепно, на всичко друго аз 
ще те уча. Пък нали си и почти витизчийка. Каскадьорка актриса е по-добре, от само каскадьорка.
Марина му обеща, че ще си помисли. Вечерта се обади на Стефан за съвет. 
- Виж, сама си реши. – каза й той. – Днес подписах 
дългосрочен договор. Не ме чакай да се върна в София до догодина. И по-добре не разчитай много, много на мен... 
Два дни по-късно Марина слезе рано сутринта от автобуса 
пред Киноцентъра.
На обяд заедно с компанията каскадьори, вече новите й колеги, слязоха с два стари таралясника да обядват в Бояна в кръчмата „Лимончето”. Беше весело. Асен й обясняваше с какво ще почне обучението й, когато двама мъже с бири в ръце, седнаха на съседната маса. Изведнъж гласа на единия привлече вниманието на Марина. Забеляза, че той също я гледа внимателно и сякаш се мъчи да се сети откъде я познава. Не можеше да повярва – беше крадецът със сключените вежди, който случайно влезе в политиката. А това беше първата им истинска среща очи в очи. 
Марина стана бързо от мястото си, отиде до него, грабна от масата бирата и я лисна в лицето му. От изненада той в началото не реагира, само премигваше и бършеше лицето си. 
- Знаеш защо, нали? – попита го Марина с усмивка.
Внезапно той скочи и посегна да я удари, но Асен и един от 
каскадьорите извадиха много бърза реакция. В крайна сметка Иван Йорданов си тръгна от „Лимончето” не само мокър, но и понабит. Излизайки каза на Марина:
- Запомни ми думата – пак ще се срещнем и тогава няма да ти се размине!..        
Вечерта когато Марина  разказваше възторжено случката на майка си, тя я попита:
- Ако е някакъв голям шеф, както казваш, дали няма да 
ти направи някаква мръсотия?
- Не знам. Ще видим...
 
Следва...
 
Текст: Симон Шварц
 
 


Майко мила! Разговор с Елисавета и Красимира ...още>>

Клиниката Lucky Huntс нов сертификат...още>>

Тайфуни с нежни именаЧаст II...още>>

Тайфуни с нежни именаняколко момичета, които живеят с вятъра...още>>

Новата кралица Кардашиянгрозното пате на арменския клан...още>>

Закуска за шампионис Екатерина Карабашева...още>>

Константина Живовас покана за среща...още>>

Гласуването продължава....Кои са вашите фаворити?...още>>

Четири успешни дамив разговор за града на бъдещето...още>>

В света на: Диляна Георгиева...още>>

Животът е един от най-сложните! -  Част V...още>>

В света на: Ивелина от Frichic...още>>

Отново най-добрите„Жена на годината“ 2014...още>>