Животът е един от най-сложните
 Част V
1996–та – 1997-ма.
Стефан така и остана за постоянно в Бургас. Върна се само, за да каже на Марина, че ще се жени. Двамата нямаха брак и раздялата им беше лесна. Два пъти през летата той взимаше Лиляна на морето за около седмица. После му се роди дете и вече не я взимаше. Малко след случката в „Лимончето”, когато Марина очакваше някаква мръсотия от крадеца със син партиен билет, правителството на Филип Димитров подаде оставка. Явно това беше причината да не се срещнат отново с Иван Йорданов. 

В края на 93-та Марина се омъжи за Асен, забременя и роди Борис. Сега хлапето беше на три, а каката Лиляна на шест. Живееха в апартамента на Асен в стар четириетажен блок срещу Западния парк. Имаха и куче. Всъщност то си беше на Асен. Шницел беше някаква сложна кръстоска. С глава и тяло на немска овчарка, но с крака на дакел. На петнайсет години. Едвам ходеше. Всичко в семейството щеше да бъде тип-топ, ако не бяха честите гостувания на майката на Асен - Елвира. Двете с Марина не можеха да се дишат, но на едната разбира се й се налагаше да го прикрива, колкото може и това не беше свекървата. Тя никога не гледаше децата, но затова пък идваше прекалено често на гости, за да прави забележки относно възпитанието им. Най-досадното беше, че Елвира никога не звънеше на вратата. Имаше си ключ още от времето, когато Асен живееше сам и направо влизаше. Една вечер нахлу нахално в спалнята им, докато правеха любов. Държеше Асен да й звъни вечер след снимки, за да се увери, че е жив и здрав. Ако не го направеше или ги събуждаше по телефона посред нощ, или направо я виждаха в спалнята си. Идваше с такси, а после синът трябваше да я закара с колата до дома й. 

Една възрастна жена от блока леля Гинче им беше детегледачка, така че Марина и Асен ходеха всеки ден до Киноцентъра, макар че беше почти безсмислено. Почти не се снимаха филми, а в края на декември доларът вече беше достигнал до 3000 лева. 

Един ден Марина намери визитната картичка на Боби и реши да се възползва от старото му предложение за кредит. Никой не отговори, въпреки че звъня няколко пъти – сутринта, на обяд и привечер. Пълна тишина. Може би са му сменили служебния телефон? На другата сутрин се обади на Цайса. Той й каза, че банката е фалирала, а Боби се покрил и май заминал за чужбина. 
- А какво стана с твоя кредит? – попита го тя.
- Чист съм като сълза! – засмя се Цайса. – Нямам нищо за връщане. Всичко ми е опростено!.. 

В началото на януари започнаха протестите. Улични барикади, спряно движение, стотици хора по улиците и около Народното събрание, „Let It Be” по телевизията, и кучешки студ. Марина измисли хитър начин да разхожда бързо старото куче, без и то, и тя да измръзнат яко. Зад входната врата на блока държеше елхата от Нова Година. Когато излизаха с Шницел на първата полянка в Западния парк, която беше на десетина метра през улицата, тя бодваше елхичката в дълбокия сняг. Шницел вдигаше крак до дръвчето и докато още правеше жълти следи в бялото, Марина я преместваше на метър встрани. Кучето пак вдигаше крак, а тя отново я преместваше. Така за пет минути, почти без да мърдат, с няколко премествания на елхата, разходката приключваше.    
На 10-ти януари Асен поведе Марина към барикадите при Парламента. Сутринта си бяха получили заплатите си от по пет долара от Киноцентъра.  
 
На задния вход на Парламента беше страшно. Развилнелият се народ чупеше и палеше. Жандармерията пазеше депутатите от БСП, които се спасяваха панически. Марина случайно срещна погледа на един от тях и чак подскочи от изненада. Депутатът беше старият й познайник Иван Йорданов. Явно след като правителството на СДС беше подало оставка, крадецът със сключените вежди бързо се беше пребоядисал, та даже станал и народен представител. Той я изгледа нагло и пусна една гадна, вълча усмивка, от която я побиха тръпки. А може да беше от студа, защото беше поне минус 10 градуса. 
 
В началото на февруари Добрев върна мандата за съставяне на правителство, подписа се споразумение за предсрочни избори през пролетта, а президентът Петър Стоянов назначи служебното правителство на Софиянски. После СДС спечели изборите и дойде правителството на Костов. Въведен бе валутният борд и държавата леко живна. 

Киното обаче беше замряло. Марина и Асен развъртяха малко кафене с евтин алкохол в квартала. Скоро всички безработни кинаджии им станаха постоянна клиентела. Пристигаха още в ранния следобед с трамвая, пиеха на вересия, а късно вечер Асен им плащаше такситата, за да могат да се доберат до къщите си. Кварталните пияници видяха от тях и също им увиснаха на врата. Бизнесът не вървеше на добре. Явно и двамата не ги биваше като кръчмари. Едвам им стигаха парите, за да си платят на мутрите за „охраната на обекта”.
 
Един ден мобифонът на Асен звънна в ранни зори. Беше времето на мобифоните. Той си го беше купил втора употреба. Грамаден, тежък и неудобен. Както казваше „дипломната работа на Нокия”. Обаждаше се организаторка на италианска продукция, която снимаше в София. Търсеха за епизодична роля набит, нисък мъж с каскадьорски умения. Всъщност разговорът за външността му протече ето така:
- Търсим за ролята на секретар, мъж с каскадьорски умения.
- Аз съм вашият човек. – каза й Асен.
- Вие набит и нисък ли сте? – попита го тя.
- Не. По-скоро нормално сложен и горе-долу висок.
- Е, жалко. Режисьорът търси набит и нисък. В северна Италия били такива. А поне: рус и със светли очи ли сте?
- Не. Кестеняв с кафяви.
- Е, жалко. Режисьорът търси рус и светлоок. В северна Италия били такива. Всъщност как изглеждате точно?
- Точно като секретар. – отговори й с усмивка Асен.
- Ха-ха-ха! – засмя се организаторката. – Елате пък да 
видим... 
Стефан взе от приятел строг черен костюм, бяла риза и папийонка. Среса с гел чупливата си коса на безупречен прав път и отиде на кастинга. Изправиха го до двама набити, ниски, руси и синеоки кандидати. Режисьорът дойде да ги огледа и веднага избра Асен. Партнираше си със звездата на филма Микеле Плачидо. Всъщност един път се биха заедно срещу двама от „лошите” и два пъти се разминаха гърди в гърди на входа на ЦДНА, където се снимаше част от филма. 

След първата италианска продукция, дойде и втора. После трета, а след нея и първата нискобюджетна американска. Асен и Марина зарязаха кафенето и събраха отново каскадьорската група, защото вече имаше доста работа. Но и каскадите ставаха все по-трудни и опасни. Преследвания с коли и мотоциклети и всякакви сцени от екшъни. След една тежка каскада, която заснеха заедно, вечерта когато разхождаха Шницел и елхата, Асен й каза със сериозен глас:
- Ако някой от нас двамата загине, какво ще правя 
аз после сам?
Марина го погледна изумено, но после видя, че се хили.
- Доста тъпа шегичка! – сопна му се тя.
- Все пак, отговори ми – продължаваше да се будалка Асен - Какво ще правя после сам?
- Мисля си, че е доста тъпо да дърпаш дявола за опашката! Дано не съм права, но не го прави повече, моля те... 
Следва...
 
Текст: Симон Шварц
 
 


Майко мила! Разговор с Елисавета и Красимира ...още>>

Клиниката Lucky Huntс нов сертификат...още>>

Тайфуни с нежни именаЧаст II...още>>

Тайфуни с нежни именаняколко момичета, които живеят с вятъра...още>>

Новата кралица Кардашиянгрозното пате на арменския клан...още>>

Закуска за шампионис Екатерина Карабашева...още>>

Константина Живовас покана за среща...още>>

Гласуването продължава....Кои са вашите фаворити?...още>>

Четири успешни дамив разговор за града на бъдещето...още>>

В света на: Диляна Георгиева...още>>

Животът е един от най-сложните!  Част IV...още>>

В света на: Ивелина от Frichic...още>>

Отново най-добрите„Жена на годината“ 2014...още>>