За връзките -
още един поглед към тайната на щастието
Някои от нас обичат да говорят, други предпочитат мълчанието. Някои от нас са шумни и експресивни, други - сдържани и прикрити. Независимо от това какви сме, ние имаме нужда от взаимоотношения помежду си, защото сме социални същества и това е в нашата природа.
Снабдени ли са нуждите на сърцето ни?

Освен физическите потребности като храна и вода, всички останали нужди са пряко свързани с човека до нас и с взаимоотношенията, които изграждаме с него. Подкрепа, одобрение, любов, сигурност, грижа, утеха са емоционална и духовна необходимост, която няма как да бъде удовлетворена от само себе си.

Като деца ние получаваме възпитание и задоволяване на нуждите по начин, по който нашите родители разбират и правят. Ако родителят умее да дава сигурност на детето, но му е трудно да демонстрира подкрепа, това може да има последствия. От една страна, детето ще расте в силно лишение на подкрепа и когато порасне отчаяно ще я търси в хората. Това ще го направи уязвимо и ранимо. От друга страна, за него би било нормално да не показва жестове на подкрепа. След време неговият партньор може да има нужда от нея, но отново ще бъде създаден конфликт.

Когато душата ни има нужда от утвърждаващи думи, ние не можем да я снабдим сами. Дали ако се погледнем в огледалото и си кажем: „Изглежда днес си имал труден ден. Позволи ми да те прегърна и да ми разкажеш какво точно се е случило!“, празнотата ще изчезне? Едва ли!Просто сме устроени да търсим симпатия в човек до себе си (партньор, приятел, родител), който да бъде до нас и да ни подкрепи.

Резултатът от разбитите взаимоотношения

Липсата на здрави и стабилни взаимоотношения кара хората да съсипват тялото и живота си. Започват да компенсират загубата с пороци - алкохол, цигари, наркотици, храна, пазаруване, телевизия, компютърни игри. Самият вреден навик не се е превърнал в такъв поради липса на воля. Първоизточникът всъщност е незадоволена потребност на сърцето.

Много често заместваме взаимоотношенията си с гледане на телевизия или игри на компютъра. Предпочитаме да гледаме филми и предавания вместо да разговаряме с детето или съпруга/та си. Това е така, защото изграждането на взаимоотношения изисква усилия. Човешкият ум е програмиран да търси и да избира лесните решения вместо трудните. За съжаление обаче водещият на вечерното телевизионно шоу не може да прегърне детето ни или да изслуша партньорани, така както ние бихме могли. 
 
Проучвания показват, че децата в днешно време са по-груби и самонадеяни, именно защото не е било прекарвано време с тях и е липсвала комуникация в семейството. Те са се нуждаели от любов, но вместо това са започнали да черпят пример и идентичност от света - музикални канали, филми, компютърни игри. Резултатът са деца, за които родителят спира да бъде авторитет и ценностите на семейството са заменени със суета и фалшиво поведение. 

Много бивши съпрузи също споделят, че все още са обичали партньора си, когато са се разделяли, което означава, че не липсата на любов е причина за тяхната раздяла, а изразеното oтчуждаване. Има партньори, които поради натоварената си работа или тежки проблеми, са се вглабили толкова много в себе си, че са забравили да показват чувствата си, спрели са да споделят, да демонстрират грижовност, подкрепа и интимност.

И ако всичко това са сигнали за грешка в комуникационния ни план с околните, то как да противодействаме? 
 
Замисляйки се до какво водят провалените взаимоотношения, ние би трябвало да изпитаме силно насърчение да поправим всяко разбито приятелство, всяка нарушена връзка с родител, партньор или дете. Възстановените взаимоотношения дават свобода, облекчение, укрепване и се постигат само ако сме склонни да простим и да заместим болката с любов, а гордостта със смирение. 

За финал оставяме историята на едно 21-годишно момче, герой от филм по действителен случай, което търси отговор на въпроса: „Какво е щастието?“. Напуснал дома си, университета си, изгорил всичките си пари, срещнал се с различни хора по пътя си. На финала се оказа напълно сам в една изоставена каравана на отдалечено място от цивилизацията, някъде в Аляска, и в последните мигове от своя живорт, пише с трепереща ръка: „Щастието е там, където е споделено!“.  
 
Teкст: Ирина Димитрова
 


Спасители на плажа една забавна седмица край морето с GRAZIA и AVENE...още>>

За щастливото семейство - няколко думи на успеха.....още>>

Halloween е страшно близоЕто няколко насоки за ефектна визия.....още>>

Скули като шедьовърФормула “три-в-едно” решава проблемите на бледата...още>>

Пробуждане започваме отначало много по-трудно от природат...още>>

Кой кой е във facebook Не може да се скрием в мрежата. тя ни оголва, кара...още>>

Нов сезон – нов гардеробвреме да помисля за промяна в гардероба си...още>>

Истината за любовта - плод на случайна среща или точни действия...още>>