В света на Музейко
с Весела Герчева
Весела Герчева е от онези тихи хора, около които не светят много прожектори, но докато се обърнем, вече са сътворили чудеса от храброст и инициативност. Има котешка походка, невероятен чар и е програмен директор на детския научен център Музейко, или иначе казано – първият детски музей в България. Той е и най-големият в Източна Европа. Весела има диплома на археолог и стаж като преподавател, но твърди, че чувства най-силно себе си, когато си представя бъдещето. Вълшебник под прикритие – така биха я описали малките посетители на детския образователен център, но тази титла напълно й приляга и в света на възрастните. Малко хора знаят обаче колко много труд, постоянство и целеустременост се крие зад всяко вълшебство. Дори докато я снимаме или отговаря на въпросите ни, Весела не спира да работи, а погледът й – да блести.

GRAZIA: Запознайте ни с Музейко! 
Весела Герчева: Музейко е детски научен център, създаден от фондация "Америка за България" с участието на над 250 специалисти от цял свят – архитекти, дизайнери, учени, педагози. Той следва над 100-годишната традиция  на детските музеи в Америка, които се стремят да вдъхновяват децата и да им помагат да учат чрез игра. Музейко предлага над 130 игрови инсталации, които предоставят информация в различни научни области и, надяваме се, вдъхновяват децата. Към постоянните инсталации на игрите можем да добавим и една временна изложба, посветена на откривателството и иновациите, както и серия работилници, ателиета и демонстрации от различни сфери на изкуствата и науката.
 
G: Предполагам, сте извървели дълъг и труден път. Aко погледнем назад във времето, кое беше най-голямото предизвикателство?
ВГ: Трудно ми е да отделя едно-единствено. За мен лично най-голямото предизвикателство, но същевременно и най-удовлетворяващото преживяване беше включването на толкова много и различни специалисти. Участието на хора, които са добри в своите области, променя коренно преживяването, което предлагаме на децата. Щастлива съм, че го направихме. Всеки ден в Музейко съм с тези хора – с техните идеи, илюстрации и смели решения. Музейко е факт, защото го мечтаеха много хора – част от тях участваха в проекта, други ни подкрепяха от разстояние. За всичките години не видях някой, който да го приема просто като работа.
 
G: Бих казала, че си истински будител, поел просветителска по мащаба и енергията си задача. Откъде черпиш сили, какво те мотивира?
ВГ: Звучи прекрасно, бих искала да съм това. Истината е, че по-скоро съм страшно упорита, с необяснима слабост към трудните неща. И двете рядко са за добро (както много хора може да потвърдят). Мотивацията ми за тази конкретна мисия е, без изненада, собственият ми син. Той е много различен от мен и дълго време след като се появи, си мислех, че съм там, за да го науча на важните неща. След това установих, че всъщност той знае. Децата знаят, наистина.
 

G: Как минава един ден в Музейко?
ВГ:За момента изненадващо. Всеки ден се случват неочаквани неща, идват хора с нови за нас очаквания и въпроси, в екипа се появяват изненадващи таланти и идеи за научни или арт работилници. Изобщо, не е скучно. Иначе откъм технически подробности денят в Музейко започва час преди да отворим с планиране на нещата, които могат да бъдат планирани – училищни групи, събития, демонстрации. Разбира се, остава една огромна част, която не може да бъде предварително планирана. Много е хубаво, че на човек, като му стане сложно, може да се настани пред входа и да погледа лицата на децата, които влизат - особено на тези, които идват за първи път. Те събират всички емоции на едно място и дават сила. Често оставаме и след затваряне, за да премислим деня, да огледаме изложбите и да преценим какво трябва да бъде поправено за следващия ден.
 
G: Малките посетители научават много нови неща, след като си тръгнат от музея. Ти какво научи от тях?
ВГ: Ооо, безкрайно много: първо, има повече от един начин (по-скоро повече от хиляда начина) да се използва каквото и да е. Екранът на микроскопа може да се превърне в кораб, вулканът - в планина за катерене, моливите в самолети (и самолетите в моливи) и т.н. След това: че по-лесно се намират изгубени деца, отколкото изгубени родители. И много други – все се каня да почна да си водя дневник, наистина ме е страх, че ще забравя.
 
G: Идват ли и по-големи хора сами, без деца? 
ВГ: Да, макар и не толкова често, колкото бих искала – тайната мисия на Музейко е да накара възрастните да забравят, че са възрастни и сериозни. Без шега смятам, че това ще отвори за децата много нови възможности.
 

G: Организирате ли някакви други инициативи и събития за деца в музея? 
ВГ: От отварянето работим усилено върху програмата ни за научни демонстрации, ателиета и работилници и такива, посветени на изкуствата.  В това участват много хора – екипът на Музейко, учени, които ни партнират, приятели. Вече всеки ден имаме по нещо допълнително. Първата си цялостна програма смятаме да предложим в началото на новата година

G: От какво се впечатляват най-много малките посетители? Имате за консултанти много специалисти, учени, консултирахте ли се и с деца?
ВГ: Децата са различни и се впечатляват от различни неща. За мен като че ли е най-интересно, че механичните игри, в които можеш да пипнеш, завъртиш, скочиш, са по-привлекателни от екраните. И това при положение, че Музейко има мултимедийно съдържание на изключително високо ниво, създадено от БонАрт – страхотна българска компания с добри идеи и професионализъм. Децата участваха на всички нива в разработката на Музейко и продължават да участват в наблюденията кое как работи и плановете ни за подобрения. Е, от време на време някой предалага да изхвърлим всичко и да направим огромен симулатор на космически кораб, но повечето са съвсем реални и основателни.
 

G: Бих казала, че си истински новатор и революционер. Сблъскваш ли се с много остарели представи? 
ВГ: Децата ясно ми показват, че самата аз имам много остарели представи. Вероятно това са най-трудните, с които се срещам – моите собствени. Отвъд това моментът е наистина критичен за всички ни по отношение на образованието и всички институции, в които то се случва, защото това без съмнение не са само училищата. В този смисъл ми се струва, че е борба за всички замесени – и вътре в нас, и навън. От този, трудния вид, в който няма добри и лоши, няма черно и бяло, а трябва през цялото време да внимаваш да не объркаш едното с другото. 
 
G: Експозициите в Музейко са разпределени в три епохи /нива/, разположени на различните етажи – минало, настояще и бъдеще. Ти на кое ниво се чувстваш най-добре в живота си?
ВГ: Опитвам се това да бъде настоящето. И някой ден ще се науча, сигурна съм. За момента съм най-вече аз, когато си представям бъдещето. 
 
G: Кой е следващият връх за покоряване, следващата ти цел? 
ВГ: Следващата цел е Музейко да бъде устойчив финансово и институционално,  да се превърне в платформа за хората, които работят с деца и им дават вдъхновение, да бъдем екип, в който всеки може да бъде себе си. 

Текст: Владимира Николова  
Фотография: Марица Колчева


Обувката - удоволствие или страдание през вековете.....още>>

Bedroom Beachоткрива летния сезон...още>>

За любовта към животаи окриляващата помощ...още>>

Bedroom Premium Clubочарова Били Зейн и Стивън Дорф...още>>

Академия за Родителие тази събота и неделя...още>>

Връчиха годишните наградина Фондация „Св. Иван Рилски”...още>>

Градски персонажи...още>>

Да оставим следи III- за бъдещето на децата...още>>

Върнати усмивки...още>>

Изкушение за сетиватав BESO Bar & Dinner...още>>

Честит 10-и рожден ден GRAZIA!....още>>

Благородната каузана спорта...още>>

„Рефан” със 100-тенмагазин в България...още>>