8 години в робство
историята на Евелин Чъмбоу
Често, когато чуем думата робство, се сещаме за миналото, там където тя е била част от ежедневието на много хора. В днешния модерен свят, забързани към следващата среща и сърфиращи из бляскавия свят на интернет, често казуси, които реално съществуват, остават скрити за нас. Точно такъв е проблемът и с модерното робство. Да, безброй много правителствени и неправителствени организации по света се борят за намаляване жертвите на модерното робство, но то често буди у нас асоциация с думата „скрит“, защото проблемът никога не може да бъде назован с истинските му размери, страхът на жертвите е огромен, а техните поробители знаят точно как да „покрият“ всяка своя следа. 
 
Според официалните данни на International Labor Organization (ILO), или казано на разбираем език - Международната организация на труда, по света има над 30 милиона души в ситуация на робство. Повече от 18,9 милиона са експлоатирани в частната икономика от физически лица и предприятия, от тях около 4,5 милиона са жертви на сексуална експлоатация и над 14 милиона са жертви на принудителен труд, който включва селскостопанска работа, строителство, домакинство и още, и още.

Плашещата статистика показва, че трима на всеки 1000 души са жертва на насилствен труд, a повече от 5,5 милиона от всички „слуги“ по света не са навършили пълнолетие. Mодерното робство е международно престъпление, това е глобален проблем, който надхвърля всички възможни рамки – пол, възраст, етнос, религия.
 
На страниците на Grazia неведнъж сме говорили за трафика на хора, престъпление, което по една или друга причина мнозина свързват със сексуалната експлоатация. Разбира се, това е един от възможните варианти, но не единственият.

Много често трафикираните хора попадат в ситуация на робство. Такава е историята на Евелин Чъмбоу. С нея се запознах по време на ежегодната Trust Woman Conference в Лондон, която тази година засегна темата за модерното робство. Евелин бе сред смелите жертви, които разказаха историята си, за да докажат, че борбата за правата на човека е най-великата в историята на света. „Чичо ми ме даде на моята трафикантката, жената, за която работих като роб“, казва Евелин, която е превърната в слугиня едва на 9-годишна възраст.



Малкото момиче, родено в Камерун, мечтаело за Америка. Това била страната, която й „подарила“ любимото телевизионно предаване – „Шоуто на Бил Козби“, това била страната,  ъдето живеел нейният мечтан бъдещ съпруг – Уил Смит. Това ми споделя Евелин с усмивка, сякаш забравила ада, в който е живяла цели 8 години. „Майка ми искаше да ми осигури по-добър живот. И тя като мен мечтаеше за света, но не можеше да го получи, затова се надяваше да го даде на мен. В Камерун ситуацията беше много сложна, такава е и сега и много хора попадат в ситуация на трафик, защото са необразовани и точно тази липса на знания накарала чичо ми да ме даде на моята трафикантка, докато двамата с майка ми си мислели, че ще отида да уча, докато живея в нейния дом“, продължава Евелин.

Тя разказва, че макар крехката си възраст още първия път, в който видяла поробителя си, разбрала, че нещо не е наред.
Тя ме оглеждаше. Знаете, както сте гледали по филмите, когато си избират роби. Пипна косата ми, накара ме да се изплезя, да види и зъбите ми. Взе ме със себе си в САЩ и ме затвори в къщата си.

Вместо образование Евелин „получава“ двете деца на поробителката си, за които да се грижи.Тя чисти къщата, мие колата, изхвърля боклука, води децата на училище, сменя памперсите им, готви на тях и на майка им. „Не знаех какво ми се случва в началото. Идвайки от страна като Камерун, където винаги се е внушавало, че мястото на момичето и жената е вкъщи и в кухнята, аз не бях сигурна дали това, което става, е лошо.“  

Осъзнаването дошло първия път, в който поробителката й я ударила. „Казваше ми: Виж се колко си грозна, колко си черна, каква ужасна кожа имаш! - и ме удряше“, споделя Евелин, докато показва с поглед белезите на ръката си. Тези белези цял живот ще й напомнят ужаса, в който живее цели осем години.„Чудех се защо майка ми не ме търси. Питах се има ли Бог. Наистина много пъти мислех над това, особено след като минаха няколко години. Не разбирах и как е възможно съседите да виждат, че в къщата до тях живее още едно момиченце, което единствено хвърля боклука и води децата на училище, но никога не остава с тях за уроците, и да не се запитат какво не е наред.

На въпроса защо не е казала на никого за това какво се случва, Евелин споделя, че никога не й е било позволявано да използва телефона. „Биеше ме, дори ако го погледнех. В Камерун по това време нямахме мобилни телефони и дори не знаех как се използва. Не познавах никого освен моята трафикантка.

Евелин разбира какво всъщност й се случва, когато един ден случайно попада на подобна история по телевизията, докато почиства къщата. Скоро след това тя успява да избяга от стаята си, която нарича „килия“, и остава за няколко дни при възрастна дама, която я насърчава да говори за проблема си. „Отидох в църквата и разказах всичко на свещеника, защото сякаш само на него можех да вярвам. Казах му какво ми се е случило, казах му как не съм учила, не съм ходила на доктор, не съм яла дори нормална порция храна. Той потърси неправителствени организации, които впоследствие ми помогнаха, осигуриха ми психологическа помощ, свързаха ме пак със семейството ми, помогнаха ми да заведем дело.

Да, макар че именно роднините й я пращат в Америка, където тя изживява своя ад, Евелин е сигурна, че те не знаят какво й се е случило. „Простих на чичо ми. Когато разбра какво всъщност е направил и къде ме е пратил, той плака толкова много и толкова искрено, с толкова много мъка, точно като тази, която изпитвах аз, затворена там без капчица надежда. Простих му с душата си. Знам, че необразоваността е причината да ми се случи това и вярвам, че образованието трябва да е приоритет във всички страни по света, особено що се отнася до момичетата“, казва Евелин, която днес се включва в многобройни инициативи, свързани с повишаване информираността по отношение на модерното робство и трафика на хора.

Историята на Евелин попада в полезрението на медии от ранга на CNN, NBC и Reuters и тя е една от малкото оцелели, които открито разговарят за ужасяващата ситуация, в която са били. „Може би трябваше да се страхувам, защото моята поробителка Тереса Мубанг сега е в затвора за 17 години, а нейните деца обвиняват мен за това, може би трябваше да ме е срам, че са ме малтретирали, обиждали и тъпкали, но реших да използвам цялата ужасяваща сила на страха, съмнението и безпомощността, за да помагам на хората, който се борят с модерното робство. Дори сега, докато си говорим, са осъдили двойка от Нигерия, която цели 24 години е използвала един мъж за роб във Великобритания. Важно е всички хора по света да разберат какво престъпление е това и колко огромен е белегът, който оставя в жертвите си за цял живот“, казва Евелин в края на нашия разговор.



Тя е част от неправителствената организация Survivors Of Slavery, която се грижи за жертвите, измъкнали се от примката на робството, дава им подкрепа и ги насърчава да разкажат историята си. Организацията се занимава със семинари в различни училища и университети, за да даде шанс на най-малките в най-рисковите групи да чуят историите на трафика от първо лице.

Но Евелин не е жертва, тя е оцеляла и така предпочита да я наричат заради факта, че не се срамува да разкаже историята на робството си в XXI век - време, в което подобни ситуации трябваше да бъдат отдавна забравени. Те обаче са реалност за около 30 милиона души по света.

Истории като тази на Евелин могат да ни провокират да се запознаем с тази така далечна за нас тема, за да видим колко малко може да бъде направено от всеки, за да се повлияе на глобалния проблем. Това малко нещо се нарича информираност. Историята на Евелин, както и разказите на още няколко оцелели след трафик с цел робство са поместени на страниците на Survivors of Slavery: Modern-Day Slave Narratives на авторката Лаура Мърфи. 
 
ILO иска да възстанови надеждата, справедливостта и свободата на милионите хора по света, поставени в условия на модерно робство, със създаването на специален протокол, посветен на проблема (The International Labour Organization‘s Protocol on Forced Labour), наречен 50 for Freedom. За да влезе в сила обаче, той първо трябва да бъде ратифициран от различни страни по света, ILO си е поставил за цел минимум 50 страни да се включат до края на 2018-а, оттам идва и изборът на име. 50 for Freedom е протокол, който изисква от правителствата да приемат нови мерки за справяне със съвременното робство във всичките му форми. Той ще работи на три основни нива: защита, превенция и обезщетение.

Робството и цивилизацията не могат да съществуват заедно, защото си противоречат. Робството е недопустимо, неприемливо. Ние трябва да действаме сега! Всички страни трябва да ратифицират протокола на ILO срещу принудителния труд“, казва носителят на Нобелова награда за мир Кайлаш Сатяртхи. Той застава зад каузата на 50 for Freedom, защото вярва, че ако протоколът се ратифицира, всички правителства ще поемат отговорност да защитят чрез законодателството всички работници в различните сектори. Правителствата ще трябва да засилят инспекциите по труда и да вземат допълнителни мерки за по-висока информираност на населението по въпросите, свързани с трафика на хора. Всеки един от нас може да се включи в мисията на 50 for Freedom, за да се ревърне тя в реалност.

Tекст: Силвия Канин
Фотография: Profimedia
 


За красотата виртуално - Готини и лесни идеи от 4 топ блогърки.....още>>

За роклите картини разказва Анислава от Stylebohemia.com...още>>

Как да декорираме дома си?Хитри идеи с един модерен аксесоар .....още>>

Когато любовта е завинаги Всички ние не спираме да търсим любовта. Искаме обич...още>>

Шапката с козиркав многобройни модни лица! Как да я носим и с какво...още>>

Sweatpants - комфорт и стилв многобройни комбинации...още>>

Коледен венецАко празничната украса все още липсва в дома ви, Лора...още>>

Часовникът  и желанието за бебе...още>>

Как да се научим да  не се оплакваме? ...още>>

Космическо настроение През април бях гост в студиото на „Преди обед”...още>>

Пред белия лист Понякога ми се случва това...още>>

ХармоничноВинаги съм била почитател на града...още>>

Промяната започва от тебедна от най-важните роли в живота си - тази на майка. ...още>>